7.2.2009
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 32/17
Жалба, подадена на 17 ноември 2008 г. от Prana Haus GmbH срещу Решение на Първоинстанционния съд (осми състав) от 17 септември 2008 г. по дело T-226/07, Prana Haus GmbH/Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни)
(Дело C-494/08 P)
(2009/C 32/26)
Език на производството: немски
Страни
Жалбоподател: Prana Haus GmbH (представител: N. Hebeis, Rechtsanwalt)
Друга страна в производството: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни)
Искания на жалбоподателя
—
да се отмени Решение на Първоинстанционния съд на Европейските общности (осми състав) от 17 септември 2008 г. по дело T-226/07 (Prana Haus GmbH срещу Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни).
—
да се осъди Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) да заплати съдебните разноски.
Правни основания и основни доводи
Предмет на правния спор е въпросът дали терминът „PRANAHAUS“ за стоките „всякакъв вид носители на звуко- и видеозаписи; печатни произведения“ и за„услуги в търговията на дребно (...) за стоки за ежедневна употреба (…)“ може да бъде регистриран като марка. Първоинстанционният съд застъпва становището, че „PRANAHAUS“ е означение, което обозначава пряко и конкретно посочените стоки и услуги.
С настоящата жалба жалбоподателят твърди, че са налице нарушения на разпоредбите относно абсолютното основание за отказ на регистрация на означение с описателен характер съгласно член 7, параграф 1, буква в) от Регламента относно марката на Общността.
Според жалбоподателя Първоинстанционният съд тълкува твърде разширително правното понятие „да се означи“ в член 7, параграф 1, буква в) в разрез с текста на разпоредбата и със съдебната практика на Съда. Освен това, проверката дали обозначението „PRANAHAUS“ се отличава с достатъчно пряка и конкретна връзка с посочените стоки и услуги, така че съответните потребители „непосредствено и без допълнителни разсъждения“ да открият в него „означение“ на тези стоки и услуги по смисъла на член 7, параграф 1, буква в), била неправилна. При това Първоинстанционният съд не взел предвид, че се изисквали множество сложни съждения, за да се установи, че в понятието „PRANAHAUS“ се съдържало дори скрито семантично съдържание. В тази връзка той не взел предвид релевантни за разрешаването на спора факти и по този начин преиначил фактическата обстановка по спора. Освен това Първоинстанционният съд пропуснал да изложи необходимите мотиви относно това, доколко терминът „PRANAHAUS“ е описателен за конкретните стоки и услуги. Също така в отклонение от съдебната практика на Съда той приел, че е налице необходимост означението „PRANAHAUS“ да се запази на разположение на конкурентите.
Full & Egal Universal Law Academy