7.3.2009
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 55/10
Жалба, подадена на 12 декември 2008 г. от Agrar-Invest-Tatschl GmbH срещу Решение на Първоинстанционния съд (осми състав) от 8 октомври 2008 г. по дело T-51/07, Agrar-Invest-Tatschl GmbH/Комисия на Европейските общности
(Дело C-552/08 P)
(2009/C 55/16)
Език на производството: немски
Страни
Жалбоподател: Agrar-Invest-Tatschl GmbH (представители: U. Schrömbges и O. Wenzlaff, Rechtsanwälte)
Друга страна в производството: Комисия на Европейските общности
Искания на жалбоподателя
—
да се отмени обжалваното решение на Първоинстанционния съд на Европейските общности, постановено на 8 октомври 2008 г. по дело T-51/07, Agrar-Invest-Tatschl GmbH/Комисия;
—
в съответствие с първото искане в жалбата от 22 февруари 2007 г. по дело T-51/07 в производството пред Първоинстанционния съд на Европейските общности, да се отмени член 1, параграф 2 и член 1, параграф 3 от Решение С(2006) 5789 окончателен (REC 05/05) на Европейската комисия от 4 декември 2006 г.
Правни основания и основни доводи
Настоящата жалба е насочена срещу решението на Първоинстанционния съд, с което е отхвърлена жалбата на жалбоподателя срещу Решение С (2006) 5789 окончателен на Комисията от 4 декември 2006 година за последващото вземане под отчет на дължимите от жалбоподателя вносни сборове за вноса на захар с произход от Хърватия.
Като основание за отхвърлянето на жалбата на жалбоподателя Първоинстанционният съд изтъква липсата на добросъвестност, едно от четирите кумулативни изисквания, които следва да бъдат налице, за да не се извършва последващо вземане под отчет на вносни сборове. Според Първоинстанционния съд съгласно член 220, параграф 2, буква б), пета алинея от Регламент (EИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността (наричан по-нататък „Митническия кодекс“) длъжникът не може да твърди, че е добросъвестен, ако както в настоящия случай Комисията е публикувала в Официален вестник становище до вносителите, в което посочва, че съществуват основателни съмнения по отношение на доброто прилагане на преференциалния режим от страната-бенефициер. Пак според Първоинстанционния съд не е от основно значение фактът, че жалбоподателят е бил добросъвестен по отношение на последващото потвърждаване на автентичния и точен характер на сертификатите за произход, тъй като при извършване на вноса той при всички случаи не е бил добросъвестен.
Жалбоподателят основава жалбата си с неправилно тълкуване от Първоинстанционния съд на член 220, параграф 2, буква б), пета алинея от Митническия кодекс. Тълкуването на Първоинстанционния съд било неправилно от правна гледна точка, доколкото според Първоинстанционния съд публикуваното от Комисията в Официален вестник становище за съмнението по отношение на доброто прилагане на преференциалния режим от страната-бенефициер имало за последица изключване на добросъвестността дори тогава, когато, както в настоящия случай, въпросните сертификати, издадени с цел гарантиране на преференциално третиране, са били предмет на процедура по проверка след публикуване на предупредителното становище, с която е потвърден автентичният и точен характер на сертификатите.
Първоинстанционният съд не признал обстоятелството, че действието на последиците на предупредителното становище, установени в член 220, параграф 2, буква б), пета алинея от Митническия кодекс, е ограничено от принципа за признаване на решенията на митническите органи на трети страни в рамките на система за административно сътрудничество. Въпросната разпоредба от Митническия кодекс съдържала законова фикция за недобросъвестност, която била оборима, и по-конкретно в настоящия случай, именно с провеждането на процедура по проверка. Ето защо добросъвестността на жалбоподателя била налице по силата на последващото потвърждаване на автентичния и точен характер на сертификатите за движение на стоки, т.е. жалбоподателят можел да се позове на факта, че основанията за съмнение, въз основа на които е публикувано предупредителното становище на Комисията, са отпаднали в хода на процедурата по проверка. Следователно добросъвестността на жалбоподателя зависела не от надлежното издаване на въпросните сертификати за движение от хърватските митнически органи, а от надлежната проверка на тези сертификати за движение на стоки от митническите органи предвид съмнението относно тяхното надлежно издаване, изразено от Комисията в публикуваното от нея предупредително становище.
Full & Egal Universal Law Academy