7.3.2009
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 55/10
Преюдициално запитване, отправено от Hoge Raad der Nederlanden (Нидерландия) на 17 декември 2008 г. — Portakabin Limited и Portakabin BV/Primakabin BV
(Дело C-558/08)
(2009/C 55/17)
Език на производството: нидерландски
Запитваща юрисдикция
Hoge Raad der Nederlanden (Нидерландия)
Страни в главното производство
Жалбоподател: Portakabin Limited и Portakabin BV
Ответник: Primakabin BV
Преюдициални въпроси
1.
а)
Налице ли е използване от страна на автора на рекламата на регистрираната марка по смисъла на член 5, параграф 1, буква a) от Директива 89/104/EИО (1), ако търговец, който пуска в продажба определени стоки или услуги (наричан по-нататък „автор на рекламата“) използва възможността да регистрира пред доставчик на Интернет търсачка adword [При рекламиране по Интернет съществува възможност за използване срещу заплащане в търсачки като Google на определени ключови думи, наречени adwords. При въвеждането в търсачка на такъв adword се появява връзка към уебсайта на автора на рекламата било в списъка на намерените страници, било под формата на реклама на страницата с намерени резултати, със заглавие „платени връзки“], който е идентичен с марка, регистрирана от друг оператор (наричан по-нататък „притежателят на марката“) за подобни стоки или услуги, като този регистриран adword — без това да се вижда от ползувателя на търсачката — има за последица това, че ползувателят на Интернет, който въведе тази дума, намира в списъка с резултати връзка към уебсайта на автора на рекламата?
б)
Съществува ли разлика в това отношение дали тази връзка се появява:
—
в общия списък на намерените страници, или
—
в рекламен сектор, обявен като такъв?
в)
Съществува ли освен това разлика според това дали:
—
дори при препратка към връзка, която се появява на уебсайта на доставчика на търсачката, авторът на рекламата действително предлага стоки и услуги, идентични на стоките и услугите, за които е регистрирана марката, или
—
всъщност авторът на рекламата предлага стоки и услуги, идентични на стоките и услугите, за които е регистрирана марката, на свой собствен уебсайт, към който може да бъде препратен ползувателят на Интернет (споменат във въпрос 1, буква a), ако той„кликне“ върху връзката със страницата на доставчика на търсачката („hyperlinking“)?
2.
При положителен отговор на въпрос 1, могат ли разпоредбите на член 6 от директивата и по-конкретно разпоредбите на параграф 1, букви б) и в) от нея да означават, че притежателят на марката не може да забрани посоченото във въпрос 1 използване и ако случаят е такъв, то при какви обстоятелства?
3.
При положителен отговор на въпрос 1, прилага ли се член 7 от директивата, когато офертата на автора на рекламата, посочена във въпрос 1, се отнася до стоки, които се пускат в продажба в Общността от притежателя на марката, споменат във въпрос 1 или с негово съгласие?
4.
Важат ли отговорите на предходните въпроси и за adwords, споменати във въпрос 1, регистрирани от автора на рекламата, когато марката е възпроизведена съзнателно с малки правописни грешки, така че възможностите за търсене от потребителите, ползващи Интернет, да бъдат по-ефективни, имайки предвид, че на уебсайта на автора на рекламата марката е възпроизведена правилно?
5.
Ако и доколкото отговорите на предходните въпроси означават, че марката не е предмет на използване по смисъла на член 5, параграф 1 от директивата, могат ли държавите-членки просто да предоставят по отношение на adwords като разглежданите по настоящия спор закрила — на основание на член 5, параграф 5 от директивата, съгласно приложимите в тези държави-членки разпоредби относно закрилата срещу използването на знак за цели, различни от тази за разграничаване на стоки или услуги — срещу използването на този знак, което според преценката на съдилищата на тези държави-членки води до извличането без основателна причина на несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или от добрата репутация на марката или до увреждането им или по отношение на националните съдии трябва да се прилагат ограниченията на общностното право, свързани с отговорите на предходните въпроси?
(1) Първа директива 89/104/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 година за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно марките (ОВ L 40, 1989 г., стp. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 92).
Full & Egal Universal Law Academy