7.3.2009
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 55/12
Иск, предявен на 19 декември 2008 г. — Комисия на Европейските общности/Италианска република
(Дело C-565/08)
(2009/C 55/19)
Език на производството: италиански
Страни
Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: E. Traversa и L. Prete)
Ответник: Италианска република
Искания на ищеца
—
Да се установи, че като предвижда разпоредби, които налагат на адвокатите задължението да спазват максимални тарифи, Италианската република не изпълнява задълженията си по член 43 ЕО и член 49 ЕО;
—
да се осъди Италианската република да заплати съдебните разноски.
Правни основания и основни доводи
Определянето на задължителни максимални тарифи за съдебните и извънсъдебни дейности на адвокатите представлява ограничение на свободата на установяване по смисъла на член 43 ЕО, както и ограничение на свободното предоставяне на услуги по смисъла на член 49 ЕО. Всъщност задължителна максимална скала, която трябва да се прилага независимо от качеството на извършената работа, от необходимите за извършването й усилия и от понесените за осъществяването й разходи, може да направи италианския пазар за юридически услуги непривлекателен за чуждестранни професионалисти. Следователно адвокатите, установени в други държави-членки, са разколебани да се установяват в Италия или временно да предоставят там своите услуги.
На първо място, това се обяснява с факта, че задължението за адаптиране към нова тарифна система (при това твърде сложна) води до допълнителни разходи, които могат да възпрепятстват упражняването на основните свободи, признати от Договора.
На второ място, максималната граница на скалата представлява друга пречка пред свободното движение на юридическите услуги във вътрешния пазар, тъй като възпрепятства правилното възнаграждаване на качеството на дейностите, упражнявани от адвокати, установени в различни от Италия държави-членки, което следователно разубеждава някои адвокати, изискващи по-високи хонорари от определените от италианската правна уредба в зависимост от характеристиките на италианския пазар, да предоставят временно своите услуги в Италия или да се установят в тази държава.
На последно място, сковаността на италианската тарифна система пречи на адвоката (включително този, който е установен в чужбина) да прави оферти ad hoc в специфични ситуации и/или на специфични клиенти, например да предлага определени юридически услуги на фиксирана цена или да предлага при обща тарифа съвкупност от юридически услуги, предоставяни в различни държави-членки. Ето защо италианското законодателство може да доведе до загуба на конкурентоспособност от установените в чужбина адвокати, тъй като ги лишава от ефикасни техники за проникване на италианския юридически пазар.
Освен това оспорваната мярка нито изглежда да е в състояние да постигне целите от обществен интерес, изтъквани от италианските власти, нито да е най-малко ограничителната за тази цел. По-специално тя не изглежда в състояние да гарантира достъпа до правосъдие на хората с по-ограничени възможности, или да гарантира защитата на получателите на юридически услуги, или пък да осигури доброто правораздаване. Тя не изглежда и пропорционална, като се има предвид обстоятелството, че съществуват други мерки, които изглеждат значително по-малко ограничителни по отношение на установените в чужбина адвокати и които са също толкова (или повече) в състояние да постигнат целите на защита, изтъквани от италианските власти.
Най-после, италианските власти не обясняват дали тези алтернативни мерки с по-малко ограничителен характер по отношение на установените в други държави-членки адвокати са били разгледани, нито излагат причините, поради които преследваният обществен интерес не би бил вече защитен от разпоредбите, които уреждат адвокатската професия в другите държави-членки на Общността.
Full & Egal Universal Law Academy