7.3.2009
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 55/13
Иск, предявен на 22 декември 2009 г. — Комисия на Европейските общности/Италианска република
(Дело C-571/08)
(2009/C 55/21)
Език на производството: италиански
Страни
Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: W. Mölls и L. Pignataro)
Ответник: Италианска република
Искания на ищеца
—
Да установи, че като е предвидила минимална цена за цигарите, както и 120-дневен срок за одобряване на промени в цените на тютюневите изделия, Италианската република не е изпълнила задълженията по член 9, параграф 1 от Директива 95/59/ЕО (1)
—
да осъди Италианската република да заплати съдебните разноски.
Правни основания и основни доводи
Относно минималната цена
Комисията поддържа, че с определянето на минимална цена за цигарите Италианската република е нарушила член 9, параграф 1 от Директива 95/59/ЕО (както и член 5 от Директива 72/464/ЕИО (2), която тя заменя и с която по същество е идентична). В посочената разпоредба е записан принципът, съгласно който производителите имат правото свободно да определят максималната цена на дребно на тютюневите изделия. По силата на този принцип държавите-членки не могат да упражняват дискреционна власт при определяне на максималните цени на дребно, позовавайки се на„контрол върху нивата на цените“, на „наблюдение на задължителните цени“ или на определяне на скала на цените съгласно член 9, параграф 2 от Директива 95/59/ЕО.
Минималната цена не може да бъде оправдана със съображения за опазване на общественото здраве. В действителност тази цел, взета пред вид от общностния законодател, може да бъде постигната чрез по-високо данъчно облагане на цигарите, като се използват данъчни параметри, адаптирани към ситуацията във всяка държава-членка.
Доводът на италианското правителство, основан на предполагаема опасност от повишаване, с прекалено високи или неадекватни на пазара цени, на незаконен трафик с контрабандни стоки или с подправени изделия също така е лишен от основание. Той се основава на обикновени изявления на италианското правителство, неподкрепени с доказателства, като това правителство не е обяснило начина, по който разликата в цената, получена от повишаването на облагането с данък би трябвало да увеличи измамите в много по-голяма степен, отколкото би се случило в ситуацията на прилагане на политика на минимални цени. Комисията твърди, че е от компетентност на всяка държава-членка да извършва, при спазване на общностното право, на необходимите проверки, за да осигури събирането на дължимите й данъци. Тази необходимост не може по никакъв начин да засегне задължението на държавите-членки да спазват разпоредбите на Директива 95/59/ЕО, включително на член 9 от нея.
Относно 120-дневния срок за одобряване на цените на тютюневите изделия
За да бъдат пуснати на пазара в Италия, цените на тютюневите изделия трябва да бъдат регистрирани в официалната скала на цените. Молбата за регистрация се изпраща в Ministero dell'Economia e delle Finanze — Amministrazione Autonoma dei Monopoli di Stato (AAMS) (Министерство на икономиката и финансите — Автономна администрация на държавния монопол). AAMS не разполага с дискреционни правомощия за одобряване на регистрацията. Според Комисията прекалено дългият срок от 120 дни, определен от италианските власти задаване на ход на молба за промяна в цените, е в състояние на практика да лиши принципа на свободното определяне на цените от производителите, записан в член 9, параграф 1 от Директива 95/59/ЕО от част от неговите последици.
(1) Директива 95/59/EО на Съвета от 27 ноември 1995 година относно данъците, различни от данъка върху оборота, които оказват влияние върху потреблението на тютюневи изделия (ОВ L 291, стр. 40; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 2, стр. 5.
(2) Директива 72/464/ЕИО на Съвета от 19 декември 1972 година относно данъците, различни от данъка върху оборота, които оказват влияние върху потреблението на тютюневи изделия (ОВ L 303, стр. 1).
Full & Egal Universal Law Academy