7.3.2009
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 55/15
Жалба, подадена на 23 декември 2008 г. от People's Mojahedin Organization of Iran срещу решението, постановено от Първоинстанционния съд (седми състав) на 23 октомври 2008 г. по дело T-256/07, People's Mojahedin Organization of Iran/Съвет на Европейския съюз
(Дело C-576/08 P)
(2009/C 55/24)
Език на производството: английски
Страни
Жалбоподател: People's Mojahedin Organization of Iran (представители: J.-P. Spitzer, lawyer, D. Vaughan QC, M.-E. Demetriou, barrister)
Други страни в производството: Съвет на Европейския съюз, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, Комисия на Европейските общности, Кралство Нидерландия
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят иска от Съда:
—
да отмени решението на Първоинстанционния съд, в частта, в която Съдът е отхвърлил жалбата на PMOI за отмяна на Решение 2007/445/EО (1) на Съвета като неоснователна,
—
да отмени Решение 2007/445/EО, в частта, в която се отнася до PMOI,
—
да осъди Съвета да заплати съдебните разноски на жалбоподателя пред настоящия съд, а във връзка с Решение 2007/445/EО, пред Първоинстанционния съд.
Правни основания и основни доводи
Жалбоподателят твърди, че по дело, което се отнася до основни права и до прилагането на член 1, параграфи 4 и 6 от Обща позиция 931/2001 и на член 2, параграф 3 от Регламент 2580/2001 във връзка с мярка на Общността, с която People's Mojahedin of Iran е оставена в списъка на забранените организации:
(1)
при определянето дали Съветът е допуснал явна грешка в преценката, Първоинстанционният съд не е осъществил пълен контрол на Решение 2006/445/EО, както разпорежда Договорът за ЕО;
(2)
Първоинстанционният съд е нарушил принципа на ефективна съдебна защита като не е упражнил пълен контрол;
(3)
Първоинстанционният съд е допуснал грешка при прилагане на правото като е приел, че при вземането на решението си Съветът не е допуснал явна грешка в преценката. Съветът и Първоинстанционният съд са разполагали с всички факти и доводи, които са били представени пред националния съд и е трябвало да разгледат подробно оневиняващите доказателства;
(4)
Първоинстанционният съд е допуснал грешка при прилагането на член 1, параграфи 4 и 6 от посочената по-горе Обща позиция и на член 2, параграф 3 от посочения Регламент като е отхвърлил твърдението на жалбоподателя, че само съществуваща към момента терористична дейност или заплахи са в състояние да оправдаят продължаване включването на дадено лице в списъка;
(5)
Първоинстанционният съд греши като приема, че въз основа на изводите си по въпросите, поставени с предишните правни основания за обжалване, Съветът правилно е изключил представените от жалбоподателя оневиняващи доказателства;
(6)
Първоинстанционният съд греши като отхвърля довода на жалбоподателя, че Съветът не е изложил подходящи мотиви във връзка с представените от него оневиняващи доказателства относно събития от 2001 г. до настоящия момент, както и относно това, защо оставянето на жалбоподателя в списъка на забранените организации е оправдано.
(1) Решение 2007/445/ЕО на Съвета от 28 юни 2007 година за прилагане на член 2, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 2580/2001 относно специалните ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания, и за отмяна на Решения 2006/379/ЕО и 2006/1008/ЕО ОВ L 169, стр. 58.
Full & Egal Universal Law Academy