РЕШЕНИЕ НА ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯ СЪД (състав по жалбите)
18 юни 2009 година
Дело T-572/08 P
Комисия на Европейските общности
срещу
Amadou Traore
„Обжалване — Публична служба — Длъжностни лица — Назначаване — Обявяване на свободна длъжност — Назначаване на пост ръководител на оперативната дейност на делегацията на Комисията в Танзания — Определяне на равнището на подлежащия на заемане пост — Принцип на разделението на степен и на служба“
Предмет: Жалба срещу Решение на Съда на публичната служба на Европейския съюз (втори състав) от 13 ноември 2008 г. по дело Traore/Комисия (F‑90/07, все още непубликувано в Сборника), с която се цели отмяна на това решение.
Решение: Отменя Решение от 13 ноември 2008 г. на Съда на публичната служба на Европейския съюз по дело Traore/Комисия (F‑90/07), доколкото с него се отменя решението от 12 декември 2006 г. на директора на дирекция „Ресурси“ на Службата за сътрудничество EuropeAid към Комисията за отхвърляне на кандидатурата на г‑н Amadou Traore за длъжността ръководител на оперативната дейност на делегацията на Комисията в Танзания, както и решението за назначаване на г‑н S. на посочената длъжност. Отхвърля жалбата на г‑н Traore, подадена пред Съда на публичната служба по дело F‑90/07. Г‑н Traore и Комисията на Европейските общности понасят направените от тях съдебни разноски, свързани както с първоинстанционното производство, така и с производството по обжалване. Европейският парламент, Съветът на Европейския съюз и Сметната палата на Европейските общности, встъпили в производството в подкрепа на исканията на Комисията, понасят направените от тях съдебни разноски.
Резюме
1. Длъжностни лица — Организация на службите — Определяне на равнището на съответната длъжност — Ръководител на оперативната дейност на делегация на Комисията
(член 5 от Правилника за длъжностните лица)
2. Длъжностни лица — Организация на службите — Определяне на равнището на съответната длъжност — Задължение за определяне на конкретната степен в обявата за свободна длъжност — Липса
(член 5, параграф 4, член 7, параграф 1 и член 29 от Правилника за длъжностните лица; приложение I)
1. Макар че равнището на подлежаща на заемане длъжност трябва да бъде определено предвид значимостта на поверените на разглежданата длъжност задачи и с оглед единствено на интереса на службата, публикуването на обява за свободна длъжност, която се отнася до четири различни степени, а именно степените от A*9 (понастоящем AD 9) до A*12 (понастоящем AD 12) с цел назначаване на длъжност „ръководител на оперативната дейност на делегация на Комисията“, е законосъобразно, защото от една страна, при публикуването на обява за свободна длъжност приложимата правна уредба не задължава по никакъв начин органа по назначаването да определи конкретната степен на длъжността в рамките на посочения интервал, като при упражняване на правото си на преценка посоченият орган може да приеме, че интересът на службата изисква равнището на съответната длъжност да бъде определено чрез позоваване на няколко поредни степени, по-специално с оглед на това да се увеличи броят на допустимите кандидати, а от друга страна, позоваването в обявата за свободна длъжност на четирите разглеждани степени не поставя под въпрос обективния характер на производството.
(вж. точки 38 и 41)
Позоваване на: Първоинстанционен съд — 8 юли 2008 г., Комисия/Economidis, T‑56/07 P , все още непубликувано в Сборника, точки 82—86
2. Член 29 от Правилника за длъжностните лица, в който са посочени три възможности за назначаване в рамките на институция, а именно преместване, назначаване в съответствие с предвиденото в член 45а от този правилник производство или повишаване, не съдържа никакво указание относно определянето в обявата за свободна длъжност на степента на подлежащата на заемане длъжност. Поради това от тази разпоредба не може да се направи извод, че в обява за свободна длъжност е забранено да се определя равнището на съответната длъжност чрез позоваване на няколко поредни степени.
Освен това в член 7, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица, посредством който органът по назначаването се задължава да назначава „единствено в интерес на службата“, не е предвидено каквото и да е задължение на посочения орган в обявата за свободна длъжност да определя конкретната степен на подлежащата на назначаване длъжност.
Освен това в Правилника за длъжностните лица не е установено конкретно съответствие между определена длъжност и степен. Всъщност в приложение I към Правилника за длъжностните лица, към което препраща член 5, параграф 4 от този правилник, за всеки вид длъжност, посочена примерно в това приложение, са предвидени различните степени, които ѝ съответстват.
Така обстоятелството, че равнището на подлежаща на заемане длъжност трябва да бъде определено предвид значимостта на поверените на разглежданата длъжност задачи и с оглед единствено на интереса на службата, все пак не предполага, че органът по назначаването е длъжен в обявата за свободна длъжност да определи точната степен на съответната длъжност.
(вж. точки 59—62)
Позоваване на: Economidis/Комисия, посочено по-горе, точка 80
Full & Egal Universal Law Academy