27.9.2008
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 247/23
Жалба, подадена на 15 август 2008 г. — Melli Bank/Съвет
(Дело T-332/08)
(2008/C 247/45)
Език на производството: английски
Страни
Жалбоподател: Melli Bank plc (Лондон, Обединено кралство) (представители: R. Gordon QC, M. Hoskins, Barrister, и T. Din, Solicitor)
Ответник: Съвет на Европейския Съюз
Искания на жалбоподателя
—
да се обяви за недействителна точка 4, раздел 8 от приложението към Решение 2008/475/ЕО на Съвета относно ограничителните мерки срещу Иран, доколкото се отнася до Melli Bank plc.
—
ако Първоинстанционният съд установи, че член 7, параграф 2, буква г) от Регламента има задължително действие, член 7, параграф 2, буква г) от Регламент 423/2007/ЕО на Съвета относно ограничителните мерки срещу Иран да се обяви за неприложим.
—
да се осъди Съвета да заплати съдебните разноски на жалбоподателя, свързани с настоящото обжалване.
Правни основания и основни доводи
В настоящото дело жалбоподателят иска частична отмяна на Решение 2008/475/EО на Съвета от 23 юни 2008 година (1) за прилагане на член 7, параграф 2 от Регламент (EО) № 423/2007 на Съвета относно ограничителните мерки срещу Иран доколкото жалбоподателят е включен в списък на физическите и юридическите лица, на организациите и органите, чиито финансови средства и икономически ресурси са замразени по силата на тази разпоредба. Жалбоподателят оспорва същото Решение в дело T-246/08, Melli Bank/Съвет (2).
В подкрепа на жалбата си в настоящото дело жалбоподателят изтъква, че Съветът е нарушил задължението си за мотивиране, тъй като не е посочил индивидуални и специални причини за включването на жалбоподателя в списъка. Дружеството-жалбоподател твърди, че е включено в списъка не защото самото то било участвало в предоставянето на подкрепа на ядрените дейности на Иран, а само поради факта, че то е дъщерно на дружество майка, за което се предполага, че било участвало в подобни дейности.
Жалбоподателят твърди още, че ако член 7, параграф 2, буква г) от Регламент (ЕО) № 423/2007 на Съвета (3) трябва да се тълкува като налагащ задължение на Съвета да впише в списъка всяко дъщерно дружество, притежавано или контролирано от дружество майка, което само по себе си е било включено в списъка на физическите и юридическите лица, на организациите и органите, чиито финансови средства и икономически ресурси са замразени, тази разпоредба трябва да бъде обявена за неприложима, тъй като противоречи на принципа на пропорционалност.
Жалбоподателят счита, че задължително включване в списъка нa дъщерното дружество не е необходимо и не е подходящо за постигане на целта на Регламента, щом като включването в списъка на дружеството майка забранява на разположено в Европейския съюз дъщерно дружество да получава инструкции от дружеството майка, които биха заобиколили пряко или непряко последиците от включването в списъка на дружеството майка.
На последно място жалбоподателят твърди, че член 7, параграф 2, буква г) от посочения Регламент на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че Съвета има право на преценка да включи в списъка дъщерно дружество на включено в списъка дружество майка, а не налага на Съвета задължение в този смисъл.
(1) ОВ L 163, 2008 г., стр. 29.
(2) ОВ C 197, 2008 г., стр. 34.
(3) Регламент (EО) № 423/2007 на Съвета от 19 април 2007 година относно ограничителни мерки срещу Иран (ОВ L 103, 2007 г., стр. 1).
Full & Egal Universal Law Academy