27.3.2010
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 80/4
Решение на Съда (втори състав) от 4 февруари 2010 г. (преюдициално запитване от Verwaltungsgericht Berlin, Германия) — Hava Genc/Land Berlin
(Дело C-14/09) (1)
(Споразумение за асоцииране между ЕИО и Турция - Решение № 1/80 на Съвета за асоцииране - Член 6, параграф 1 - Понятие за работник - Извършване на дейност като наето лице при минимална заетост - Условия за загубване на придобитите права)
2010/C 80/07
Език на производството: немски
Запитваща юрисдикция
Verwaltungsgericht Berlin
Страни в главното производство
Ищец: Hava Genc
Ответник: Land Berlin
Предмет
Преюдициално запитване — Verwaltungsgericht Berlin — Тълкуване на член 6, параграф 1 от Решение № 1/80 на Съвета за асоцииране ЕИО/Турция — Право на пребиваване в приемащата държава членка на турски гражданин, чието влизане на територията на тази държава членка е обосновано с мотив, който междувременно е отпаднал и който упражнява единствено трудова дейност при минимална заетост, характеризираща се с работно време от 5,5 часа на седмица — Минимално изискуеми характеристики на трудово правоотношение, за да може то да се счита за „легална заетост“ по смисъла на Решение № 1/80
Диспозитив
1.
Лице, което се намира в положението на жалбоподателката по главното производство, е работник по смисъла на член 6, параграф 1 от Решение № 1/80 от 19 септември 1980 година относно развитието на асоциирането — решение, прието от Съвета по асоцииране, създаден със Споразумението за асоцииране между Европейската икономическа общност и Турция, доколкото разглежданата дейност като наето лице има реален и ефективен характер. Запитващата юрисдикция следва да направи необходимите фактически проверки, за да прецени дали такъв е случаят в разглежданото от нея дело.
2.
Турски работник по смисъла на член 6, параграф 1 от Решение № 1/80 може да се позове на правото на свободно движение, което черпи от Споразумението за асоцииране между Европейската икономическа общност и Турция, въпреки че е отпаднала целта, с която е влязъл в приемащата държава членка. След като даден турски работник отговаря на посочените в член 6, параграф 1 условия, неговото право на пребиваване в приемащата държава членка не може да бъде поставяно в зависимост от допълнителни условия, свързани с наличието на интерес, който да може да оправдае пребиваването, или с естеството на трудовата дейност.
(1) ОВ C 102, 1.5.2009 г.
Full & Egal Universal Law Academy