14.8.2010
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 221/12
Решение на Съда (четвърти състав) от 24 юни 2010 г. (преюдициално запитване от Tribunale di Trani, Италия) — Francesca Sorge/Poste Italiane SpA
(Дело C-98/09) (1)
(Преюдициално запитване - Социална политика - Директива 1999/70/ЕО - Рамково споразумение за срочната работа - Клауза 8 - Данни, които трябва да се съдържат в срочен договор, сключен за заместване на отсъстващ работник - Намаляване на общото ниво на закрила на работниците - Съответстващо тълкуване)
2010/C 221/19
Език на производството: италиански
Запитваща юрисдикция
Tribunale di Trani
Страни в главното производство
Ищец: Francesca Sorge
Ответник: Poste Italiane SpA
Предмет
Преюдициално запитване — Tribunale di Trani — Тълкуване на клауза 8 от Приложението към Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 година относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) (ОВ L 175, стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 5, стр. 129) — Национална правна уредба, която не предвижда за подписването на срочен договор за заместване да се посочват имената на заместваните лица и причините за заместването
Диспозитив
1.
Клауза 8, точка 3 от Рамковото споразумение за срочната работа, сключено на 18 март 1999 г., което се намира в приложение към Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 година относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP), трябва да се тълкува в смисъл, че тя допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която отменя задължението за работодателя да посочва в срочните договори, сключени за заместване на отсъстващи работници, имената на тези работници и причините за тяхното заместване, и която предвижда само, че такива срочни договори трябва да бъдат писмени и трябва да посочват причините, поради които се прибягва към тези договори, доколкото тези нови условия се компенсират с приемането на други гаранции или видове закрила, или доколкото те засягат само ограничена категория работници, сключили срочен трудов договор, което следва да се провери от запитващата юрисдикция.
2.
Щом като клауза 8, параграф 3 от това рамково споразумение няма непосредствено действие, в случай че запитващата юрисдикция направи извод за несъвместимост на разглежданото в главното производство национално законодателство с правото на Съюза, тя следва не да го остави без приложение, а да го тълкува, доколкото е възможно, в съответствие с Директива 1999/70 и с преследваната от посоченото споразумение цел.
(1) ОВ C 129, 6.6.2009 г.
Full & Egal Universal Law Academy