28.8.2010
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 234/12
Решение на Съда (четвърти състав) от 1 юли 2010 г. (преюдициално запитване от Sąd Najwyższy, Република Полша) — Polska Telefonia Cyfrowa sp. z o.o./Prezes Urzędu Komunikacji Elektronicznej
(Дело C-99/09) (1)
(Далекосъобщителни услуги - Директива 2002/22/ЕО - Член 30, параграф 2 - Преносимост на телефонните номера - Правомощия на националните регулаторни органи - Потребителска такса - Възпиращ характер - Вземане предвид на разходите)
2010/C 234/17
Език на производството: полски
Запитваща юрисдикция
Sąd Najwyższy
Страни в главното производство
Жалбоподател: Polska Telefonia Cyfrowa sp. z o.o.
Ответник: Prezes Urzędu Komunikacji Elektronicznej
Предмет
Преюдициално запитване — Sąd Najwyższy — Тълкуване на член 30, параграф 2 от Директива 2002/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги (Директива за универсалната услуга) (ОВ L 108, стр. 51; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 35, стр. 213) — Преносимост на телефонните номера — Задължение на националния регулаторен орган да взема предвид понасяните от операторите на мобилна телефонна мрежа разходи за извършване на услугата за преносимост, когато изпълнява задължението си да гарантира, че потребителската такса не възпира абонатите да използват тази услуга
Диспозитив
Член 30, параграф 2 от Директива 2002/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги (Директива за универсалната услуга) трябва да се тълкува в смисъл, че националният регулаторен орган трябва да вземе предвид понасяните от операторите на мобилни телефонни мрежи разходи за осигуряване на преносимост на номера, когато преценява дали потребителската такса за тази услуга има възпиращ характер. Той обаче има право да определи пределен размер на начисляваната от операторите такса, който е по-нисък от понасяните от последните разходи, когато изчислената само на основата на тези разходи такса може да възпре потребителите да използват възможността за преносимост.
(1) ОВ C 129, 6.6.2009 г.
Full & Egal Universal Law Academy