4.12.2010
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 328/6
Решение на Съда (голям състав) от 5 октомври 2010 г. (преюдициално запитване от Административен съд София — град, България) — Георги Иванов Елчинов/Национална здравноосигурителна каса
(Дело C-173/09) (1)
(Социално осигуряване - Свободно предоставяне на услуги - Здравно осигуряване - Болнично лечение, предоставено в друга държава членка - Предварително разрешение - Условия за прилагане на член 22, параграф 2, втора алинея от Регламент (ЕИО) № 1408/71 - Условия и ред за възстановяване на направените в друга държава членка болнични разходи на осигуреното лице - Задължение на нисшестоящия съд да спазва дадените от висшестоящ съд указания)
2010/C 328/09
Език на производството: български
Запитваща юрисдикция
Административен съд София — град
Страни в главното производство
Жалбоподател: Георги Иванов Елчинов
Ответник: Национална здравноосигурителна каса
Предмет
Преюдициално запитване — Административен съд София-град — Тълкуване на член 49 от Договора за ЕО и на член 22, параграф 1, буква в) и параграф 2, втора алинея от Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 година за прилагането на схеми за социална сигурност на заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността, в изменената му и актуализирана редакция съгласно Регламент (ЕО) № 118/97 на Съвета от 2 декември 1996 г. (ОВ L 28, 1997 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 4, стр. 35 и поправка в ОВ L 32, 2008 г., стр. 31) — Здравно осигуряване — Отказ от компетентната национална институция да издаде разрешение за финансиране от нейния бюджет на разходи (формуляр Е 112) с оглед получаването на по-ефикасно медицинско лечение в държава членка, различна от тази на пребиваване на осигурения пациент — Презумпция за необходима връзка между това финансиране и съществуването на този вид лечение на територията на страната — Понятие за лечение, което заинтересованото лице не може да получи в държавата членка на пребиваване — Условия за разрешаване на финансирането и приложима система за възстановяването на направените разходи — Задължение на нисшестоящия съд да спазва дадените от висшестоящия съд указания за тълкуване, които счита за противоречащи на общностното право
Диспозитив
1.
Правото на Съюза не допуска националният съд, който следва да се произнесе по дело, върнато от висшестоящ съд след касация, да бъде обвързан съгласно националното процесуално право от направените от висшестоящия съд правни изводи, когато въз основа на тълкуването, което е поискал от Съда, намира, че тези изводи не са в съответствие с правото на Съюза.
2.
Член 49 ЕО и член 22 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 година за прилагането на схеми за социална сигурност на заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността, в изменената му и актуализирана редакция съгласно Регламент (ЕО) № 118/97 на Съвета от 2 декември 1996 година, изменен с Регламент (ЕО) № 1992/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 година, не допускат правна уредба на държава членка, тълкувана в смисъл, че при всички положения е изключено да се покрият разходите за болнично лечение, получено в друга държава членка без предварително разрешение.
3.
Що се отнася до лечение, което не може да бъде получено в държавата членка, на чиято територия пребивава осигуреното лице, член 22, параграф 2, втора алинея от Регламент № 1408/71 в изменената му и актуализирана редакция съгласно Регламент № 118/97, изменен с Регламент № 1992/2006, трябва да се тълкува в смисъл, че не може да се откаже издаване на разрешението, което се изисква съгласно параграф 1, буква в), подточка i) от този член:
—
когато чрез прилагане на обичайните принципи на тълкуване и след основана на обективни и недискриминационни критерии проверка при отчитане на всички релевантни медицински факти и наличните научни данни се установи — при положение че предвидените от националното законодателство обезщетения са установени в списък, който не упоменава изрично конкретния приложен способ на лечение, а посочва типове лечение, заплащани от компетентната институция — че този способ на лечение съответства на посочени в списъка типове лечение, и
—
когато в държавата членка, на чиято територия пребивава осигуреното лице, не може своевременно да бъде предоставено алтернативно, еднакво ефикасно лечение.
Същият член не допуска при прилагането на тази разпоредба компетентните по молбата за предварително разрешение национални органи да презумират, че ако болничното лечение не може да бъде получено в държавата членка, на чиято територия пребивава осигуреното лице, то това лечение не е сред обезщетенията, предвидени от законодателството на тази държава, и обратно — че ако болничното лечение е сред посочените обезщетения, то може да бъде предоставено в тази държава членка.
4.
Когато е установена незаконосъобразност на отказа за издаване на разрешението, което се изисква съгласно член 22, параграф 1, буква в), подточка i) от Регламент № 1408/71 в изменената му и актуализирана редакция съгласно Регламент № 118/97, изменен с Регламент № 1992/2006, а болничното лечение е приключило и осигуреното лице е направило съответните разходи за него, националният съд трябва по реда на националното процесуално право да задължи компетентната институция да възстанови на посоченото осигурено лице сумата, която тази институция по принцип би поела, ако разрешението бе надлежно издадено.
Размерът на сумата се определя съгласно разпоредбите на законодателството, което се прилага за институцията на държавата членка, на чиято територия е предоставено болничното лечение. Ако така изчисленият размер е по-нисък от този, който би се получил при прилагането на действащата правна уредба в държавата членка на местопребиваване в случай на хоспитализация в нея, компетентната институция за своя сметка трябва допълнително да възстанови на осигуреното лице и разликата между тези две суми, но в границите на действително направените разходи.
(1) ОВ C 180, 1.8.2009 г.
Full & Egal Universal Law Academy