29.1.2011
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 30/7
Решение на Съда (втори състав) от 25 ноември 2010 г. (преюдициално запитване от Verwaltungsgericht Halle, Германия) — Günter Fuß/Stadt Halle (Saale)
(Дело C-429/09) (1)
(Социална политика - Защита на безопасността и здравето на работниците - Директиви 93/104/ЕО и 2003/88/ЕО - Организация на работното време - Пожарникари, работещи в обществения сектор - Член 6, буква б) от Директива 2003/88/ЕО - Максимална продължителност на седмичното работно време - Надвишаване - Обезщетение за вредата, претърпяна поради нарушение на правото на Съюза - Условия, при изпълнението на които възниква право на обезщетение - Процесуални правила - Задължение предварително да се отправи молба до работодателя - Форма и обхват на обезщетението - Допълнителна почивка или парично обезщетение - Принципи на равностойност и ефективност)
2011/C 30/11
Език на производството: немски
Запитваща юрисдикция
Verwaltungsgericht Halle
Страни в главното производство
Жалбоподател: Günter Fuß
Ответник: Stadt Halle
Предмет
Преюдициално запитване — Verwaltungsgericht Halle — Тълкуване на Директива 93/104/ЕО на Съвета от 23 ноември 1993 г. (ОВ L 307, стp. 18) и на Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време (ОВ L 299, стp. 9; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 3) и по-конкретно на член 6, буква б), член 16, буква б) и член 19, алинея втора от Директива 2003/88/ЕО — Национална правна уредба, която предвижда в нарушение на посочените директиви работно време, по-дълго от четиридесет и осем часа седмично за длъжностните лица, които работят в професионалните служби за пожарна безопасност и защита — Право на длъжностно лице, което е надвишило максималното работно време на компенсация под формата на свободно време или на финансово обезщетение
Диспозитив
1.
Работник, който — подобно на г-н Fuß в случая по главното производство — като пожарникар, нает в оперативна служба, която е част от обществения сектор, е полагал труд при средна продължителност на седмичното работно време, надвишаваща предвидената в член 6, буква б) от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време, може да се позовава на правото на Съюза, за да ангажира отговорността на органите на съответната държава членка и да получи обезщетение за вредата, претърпяна вследствие на нарушаването на тази разпоредба.
2.
Правото на Съюза не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство:
—
която обвързва — като запитващата юрисдикция следва да провери това — правото на работниците в обществения сектор да получат обезщетение за вредата, претърпяна в резултат на извършено от органите на съответната държава членка нарушение на разпоредба на правото на Съюза, в дадения случай член 6, буква б) от Директива 2003/88, с условие, изведено от понятието за виновно противоправно поведение, което надхвърля това за достатъчно същественото нарушение на това право, и
—
която обвързва правото на работниците в обществения сектор да получат обезщетение за вредата, претърпяна в резултат на извършено от органите на съответната държава членка нарушение на член 6, буква б) от Директива 2003/88, с условието предварително да се отправи молба до работодателя с оглед спазването на тази разпоредба.
3.
Обезщетението, което дължат органите на държавите членки за вредите, които са причинили на частноправните субекти с нарушения на правото на Съюза, трябва да съответства на претърпените вреди. При липсата на разпоредби на правото на Съюза в тази област трябва по националното право на държавата членка да се определи, при спазване на принципите на равностойност и ефективност, от една страна, как да бъде обезщетен работник като г-н Fuß в случая по главното производство за вредата, причинена вследствие на нарушаването на разпоредба на правото на Съюза — с допълнителна почивка или с парично обезщетение, и от друга страна, по какви правила да се изчисли това обезщетение. Предвидените в членове 16—19 от Директива 2003/88 референтни периоди са ирелевантни в това отношение.
4.
Отговорите на поставените от запитващата юрисдикция въпроси са еднакви, без значение дали по отношение на фактите по главното производство се прилагат разпоредбите на Директива 93/104/ЕО на Съвета от 23 ноември 1993 година относно някои аспекти на организацията на работното време, изменена с Директива 2000/34/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юни 2000 година, или тези на Директива 2003/88.
(1) ОВ C 24, 30.1.2010 г.
Full & Egal Universal Law Academy