7.5.2011
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 139/6
Решение на Съда (трети състав) от 10 март 2011 г. (преюдициално запитване от Cour de cassation, France) — Charles Defossez/Christian Wiart, в качеството на пълномощник ликвидатор на Sotimon SARL, Office national de l'emploi fonds de fermeture d'entreprises (Национална служба по заетостта — Фонд за закриване на предприятия), Centre de gestion et d’études de l’Association pour la gestion du régime de garantie des créances des salariés de Lille (Център за управление и проучвания на гаранционната схема за вземанията на работниците и служителите от Лил) (CGEA)
(Дело C-477/09) (1)
(Преюдициално запитване - Директиви 80/987/ЕИО и 2002/74/ЕО - Неплатежоспособност на работодателя - Закрила на работниците и служителите - Изплащане на дължимите вземания на работниците и служителите - Определяне на компетентната гарантираща институция - По-благоприятна гаранция съгласно националното законодателство - Възможност за нейното ползване)
2011/C 139/09
Език на производството: френски
Запитваща юрисдикция
Cour de cassation
Страни в главното производство
Ищец: Charles Defossez
Ответници: Christian Wiart, в качеството на пълномощник ликвидатор на Sotimon SARL, Office national de l’emploi fonds de fermeture d’entreprises [Национална служба по заетостта — Фонд за закриване на предприятия], Centre de gestion et d’études de l’Association pour la gestion du régime de garantie des créances des salariés de Lille [Център за управление и проучвания на гаранционната схема за вземанията на работниците и служителите от Лил] (CGEA)
Предмет
Преюдициално запитване — Cour de cassation (Франция) — Тълкуване на член 8а от Директива 80/987/ЕИО на Съвета от 20 октомври 1980 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно закрилата на работниците и служителите в случай на неплатежоспособност на техния работодател, изменена с Директива 2002/74/ЕО (ОВ L 270, стр. 10; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 6, стр. 149) във връзка с член 9 от същата директива — Определяне на компетентната гарантираща институция за изплащане на дължимите вземания на работниците и служителите — Гарантираща институцията в държавата членка, на чиято територия работниците и служителите обикновено полагат труд — Възможност за ползване на по-благоприятната гаранция на институцията, в която се осигурява и прави вноски техният работодател съгласно националното законодателство
Диспозитив
Член 3 от Директива 80/987/ЕИО на Съвета от 20 октомври 1980 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно закрилата на работниците и служителите в случай на неплатежоспособност на техния работодател, в нейната редакция до изменението ѝ с Директива 2002/74/ЕО, трябва да се тълкува в смисъл, че за изплащане на дължимите вземания на работник или служител, който обикновено е полагал труд в държава членка, различна от държавата членка, в която е седалището на неговия работодател, обявен в несъстоятелност преди 8 октомври 2005 г., когато този работодател не е установен в тази друга държава членка и изпълнява своето задължение за участие във финансирането на гарантиращата институция в държавата членка, в която се намира неговото седалище, за изпълнението на задълженията, определени с този член, е отговорна именно тази институция.
Директива 80/987 допуска национално законодателство, съгласно което работник или служител може да се възползва от гаранцията за изплащане на заплатата от националната институция в съответствие с правото на тази държава членка, в допълнение или в замяна на гаранцията за изплащане на заплатите, предоставяна от институцията, която е определена за компетентна в съответствие с тази директива, доколкото обаче посочената гаранция води до по-високо равнище на закрила на работника или служителя.
(1) ОВ C 37, 13.2.2010 г.
Full & Egal Universal Law Academy