EUR-Lex -  62009CC0205 - BG

ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ

Г-ЖА J. KOKOTT

представено на 1 юли 2010 година(1)

Дело C‑205/09

Szombathelyi Városi Ügyészség

срещу

Emil Eredics

и

Mária Vassné Sápi

(Преюдициално запитване, отправено от Szombathelyi Városi Bíróság, Унгария)

„Полицейско и съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси — Рамково решение 2001/220/ПВР — Понятие за „пострадал от престъпление“ в наказателното производство — Юридическо лице — Медиация в рамките на наказателното производство“

I –    Въведение

1.        Настоящото преюдициално запитване дава възможност на Съда да прецизира досегашната си практика по отношение на понятието „пострадал от престъпление“ по смисъла на Рамково решение 2001/220/ПВР относно правното положение в наказателното производство на жертвите от престъпления(2).

2.        В дело, по което органите по наказателно преследване отказват на подсъдимия да бъде проведена медиация в рамките на наказателното производство, запитващата юрисдикция отново повдига въпроса, от една страна, дали и юридическо лице може да бъде пострадало лице по смисъла на Рамковото решение. От друга страна, тя поставя въпрос относно изискванията на Рамковото решение за конкретните правила за уредба на процедурата по медиация.

II – Правна уредба

 A – Правна уредба на Съюза

3.        В член 1, буква а) от Рамково решение 2001/220 понятието „[пострадал от престъпление]“ се определя като „физическо лице, което е претърпяло увреждане, включително телесно или душевно и емоционално страдание или имуществена загуба, които са пряка последица от действия или бездействия в нарушение на наказателното право на държава членка“.

4.        Член 1, буква д) от Рамково решение 2001/220 определя понятието „медиация по наказателни дела“ като „търсене, преди или по време на наказателното производство, на съгласувано разрешение между [пострадалия от престъпление] и извършителя на престъпление с посредничеството на компетентно лице“.

5.        Член 10 от Рамково решение 2001/220 предвижда:

„Медиация в рамките на наказателното производство

1. Всяка държава членка се стреми да насърчава медиацията по наказателни дела относно престъпленията, които счита за подходящи за прилагането на такава мярка.

2. Всяка държава членка взема мерки споразумението, постигнато[…] в резултат на медиацията по наказателни дела […] между [пострадалия от престъпление] и извършителя да бъде вземано предвид“.

Б – Национална правна уредба

6.        Член 221/A от унгарския наказателно-процесуален кодекс (a büntetőeljárási törvény) гласи:

„(1) Процедурата по медиация може да се проведе в рамките на наказателното производство по искане на обвиняемия или на пострадалия от престъплението, както и по тяхно взаимно съгласие, когато наказателното производство е образувано по дела за престъпления против личността (глава XII, дялове I и III от Наказателния кодекс), против сигурността на транспорта (глава XIII от Наказателния кодекс) или против собствеността (глава XVIII от Наказателния кодекс), за които се предвижда налагане на наказание, не по-тежко от лишаване от свобода до пет години.

(2) Процедурата по медиация има за цел обезщетяване на последиците от наказуемото деяние и гарантиране, че за в бъдеще обвиняемият ще съблюдава закона. В хода на процедурата по медиация следва да се съдейства за постигането на споразумение между обвиняемия и пострадалия, което да се основава на действителното разкаяние на обвиняемия. Медиация може да се провежда само един-единствен път в хода на наказателното производство.

(3) Прокурорът спира производството служебно или по искане на обвиняемия, на неговия защитник или на пострадалия за срок, не по-дълъг от шест месеца, и постановява провеждане на процедура по медиация,

а) когато е възможно наказателното преследване да се прекрати или наказанието да се намали неограничено на основание член 36 от Наказателния кодекс;

б) когато в хода на разследването обвиняемият признае извършеното деяние, като заяви, че е съгласен и е в състояние да заплати обезщетение на пострадалия за нанесените вреди или по друг начин да отстрани вредоносните последици;

в) когато обвиняемият и пострадалият от престъплението са заявили, че са съгласни с провеждането на процедура по медиация;

г) когато с оглед на естеството на наказуемото деяние, начина на неговото извършване и личността на обвиняемия може да не бъде провеждано съдебно следствие или е налице основание да се приеме, че при определяне на наказанието съдът ще вземе предвид действителното разкаяние на обвиняемия. […].

(5) Изявленията на обвиняемия и на пострадалия от престъплението, направени в процедурата по медиация, които се отнасят до обстоятелствата, предмет на наказателното производство, са без доказателствена сила. Резултатът от процедурата по медиация не може да бъде използван срещу обвиняемия. […]

(7) Ако процедурата по медиация приключи със споразумение и се приложи член 36, параграф 1 от Наказателния кодекс, прокурорът прекратява производството; ако се приложи член 36, параграф 2 от Наказателния кодекс, прокурорът внася обвинителния акт в съда. Ако обвиняемият е започнал да изпълнява споразумението, сключено в рамките на процедурата по медиация, без това да е довело до освобождаването му от наказателна отговорност, прокурорът може да отложи предявяването на обвинителния акт за срок от една до две години в случаи на престъпления, за които се предвижда налагане на наказание, не по-тежко от лишаване от свобода за срок от три години“.

7.        Член 266, параграф 3, буква в) от Наказателно-процесуалния кодекс предвижда, че съдът може да спре производството по делото за срок, не по-дълъг от шест месеца, за да се проведе процедура по медиация. Член 307 от Наказателно-процесуалния кодекс постановява в допълнение, че производството може да бъде спряно също и след провеждането на съдебно заседание по делото.

8.        Член 314 от Наказателния кодекс (Büntető törvénykönyv) гласи:

„(1) Който причини вреда на бюджета на Европейските общности, като подаде декларация с невярно съдържание или като използва документ с невярно съдържание или неистински или преправен документ, или като не се съобрази или се съобрази в недостатъчна степен — и по този начин въведе в заблуждение — със задълженията си за предоставяне на сведения относно

a) предоставени финансови средства от фондовете, управлявани от Европейските общности или от тяхно име,

б) плащания към бюджета, управляван от Европейските общности или от тяхно име,

извършва престъпление, което се наказва с лишаване от свобода до пет години.

(2) Наказанието по параграф 1 се налага и на онзи, който използва не по предназначение

a) финансови средства по смисъла на параграф 1, буква а) или

б) предимство във връзка с плащане по смисъла на параграф 1, буква б)“.

9.        Член 318 от Наказателния кодекс гласи:

„(1) Който с цел да набави за себе си имотна облага възбуди или поддържа у някого заблуждение и с това причини вреда, извършва измама. […]

(4) Престъплението се наказва с лишаване от свобода до три години, ако

a) с измамата са причинени вреди в големи размери,

[…]“.

10.      Член 138/A от Наказателния кодекс предвижда:

„За целите на прилагането на този кодекс […] вредата е

[…]

б) в големи размери, когато надхвърля 200 000 HUF, но е под 2 000 000 HUF.“

11.      Член 36 от Наказателния кодекс предвижда:

„(1) Не се наказва лицето, което в рамките на процедура по медиация заплати на пострадалия от престъплението обезщетение за причинените вреди или по друг начин отстрани вредоносните последици, настъпили вследствие на престъпление против личността (глава XII, дялове I и III от Наказателния кодекс), против сигурността на транспорта (глава XIII от Наказателния кодекс) или против собствеността (глава XVIII от Наказателния кодекс), за което се налага наказание, не по-тежко от лишаване от свобода за три години.

(2) Налаганото наказание може да бъде намалявано без ограничение, когато е извършено престъпление по смисъла на параграф 1, за което се налага наказание, не по-тежко от лишаване от свобода за пет години и в рамките на процедура по медиация извършителят е заплатил на пострадалия обезщетение за причинените вреди или по друг начин е отстранил вредоносните последици“.

12.      Уредбата, свързана с нарушаването на финансовите интереси на Европейските общности по член 314, параграф 1 от Наказателния кодекс, се съдържа в глава XVII от Наказателния кодекс („Престъпления против стопанството“).

III – Факти по делото и главното производство

13.      Органите по наказателното преследване обвиняват г‑н Eredics, основният обвиняем по главното производство, че чрез измама, като си е послужил с подправени документи, е използвал не по предназначение сума в размер на 1 200 000 HUF, отпусната от фондовете по програма на Европейския съюз, и по този начин е нанесъл вреда на унгарското дружество VÁTI, което контролирало изпълнението на конкретния проект и отговаряло за счетоводното приключване на сметките, както и на бюджета на Европейския съюз.

14.      Според компетентния прокурор извършеното деяние е наказуемо престъпно увреждане на финансовите интереси на Европейския съюз съгласно член 314, параграф 1, буква а) от унгарския наказателен кодекс.

15.      В хода на разследването прокурорът многократно разпитва г‑н Eredics, без последният да направи самопризнание.

16.      Въз основа на констатациите от разследването на 2 септември 2008 г. прокурорът внася в окръжния съд Szombathely (Szombathelyi Városi Bíróság) обвинителен акт срещу обвиняемия г‑н Emil Eredics и срещу един съобвиняем.

17.      След като получава обвинителния акт, на 7 ноември 2008 г. запитващата юрисдикция уведомява основния подсъдим за повдигнатото обвинение. В производството пред запитващата юрисдикция г‑н Eredics прави самопризнание, че е извършил деянията, за които е бил обвинен, и прави искане за провеждане на процедура по медиация, в резултат на което да бъде прекратено съдебното производство или на основание член 221/А от Наказателно-процесуалния кодекс наложеното наказание да бъде намалено без ограничение.

18.      Представителят на VÁTI Kht. изразява съгласие за провеждане на процедура по медиация.

19.      Прокурорът изразява становище, че престъплението, в извършването на което е обвинен подсъдимият, не е от категорията на престъпленията, за които е допустимо да се провежда процедура по медиация. Освен това в конкретния случай не било възможно провеждането на процедура по медиация, тъй като г‑н Eredics не е направил самопризнание още в хода на производството по разследване съобразно разпоредбите на унгарското право. В допълнение, било безпредметно VÁTI Kht. да участва в процедура по медиация в качеството на пострадало лице и като такова да получи обезщетение от подсъдимия — същинският пострадал от престъплението били Европейските общности, тъй като ползването не по предназначение на финансови средства от общностните фондове нарушило финансовите интереси на Общността и нанесло вреда на бюджета на Общността, така че поради особеностите на конкретния случай не било оправдано да се провежда медиация.

IV – Преюдициално запитване и производство пред Съда

20.      При тези обстоятелства Szombathelyi Városi Bíróság спира съдебното производство с определение от 22 април 2009 г., получено от Съда на 8 юни 2009 г., и поставя на Съда следните преюдициални въпроси:

„1.      Като се има предвид, че член 10 от Рамковото решение предвижда задължение за насърчаване на медиацията между пострадалото лице и извършителя по наказателни дела, включва ли се в понятието за „пострадал от престъпление“ по смисъла на член 1, буква а) от Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета „лице, което не е физическо лице“? С този въпрос запитващата юрисдикция моли изрично да се уточни и допълни Решение на Съда от 28 юни 2007 г. по дело Dell’Orto, С‑467/05.

2.      Може ли понятието „престъпления“ в член 10 от Рамково решение 2001/220 да се тълкува в смисъл, че обхваща всички престъпления, чийто състав съгласно закона включва по същество сходни основни признаци?

3.      Може ли член 10, параграф 1 от Рамково решение 2001/220 на Съвета да се тълкува в смисъл, че провеждането на медиация между извършителя и пострадалия следва да бъде възможно поне до постановяването на първоинстанционното решение, т.е. че изискването за признаване на фактите по време на съдебното производство, след приключване на производството по разследване, в случай че са изпълнени всички други изисквания, би било в съответствие със задължението за насърчаване на медиацията?

4.      Съдържа ли член 10, параграф 1 от Рамковото решение 2001/220 гаранция, че винаги, когато са изпълнени останалите законови изисквания, възможността за медиация по наказателните дела трябва да бъде общодостъпна, без да съществува право на преценка? С други думи, противоречи ли на разпоредбите (изискванията) на член 10 правило, според което „с оглед на естеството на наказуемото деяние, начина на неговото извършване и личността на обвиняемия съдебно следствие може да не бъде провеждано или е налице основание да се приеме, че при определяне на наказанието съдът ще вземе предвид действителното разкаяние на обвиняемия“?“.

21.      В производството пред Съда представят становища френското, италианското и унгарското правителство, както и Комисията.

V –    Правен анализ

 A – По първия преюдициален въпрос

22.      С първия си въпрос запитващата юрисдикция би искала по същество да се установи дали юридическо лице може също да се счита за „пострадал от престъпление“ по смисъла на Рамковото решение, поне в контекста на медиацията съгласно член 10 от Рамковото решение.

23.      Този въпрос относно персоналния обхват на Рамковото решение е разгледан от Съда в Решението по дело Dell’Orto, за чието уточняване и допълване запитващата юрисдикция моли изрично. В това решение Съдът приема, че Рамковото решение трябва да се тълкува в смисъл, че в рамките на производство по привеждане в изпълнение, следващо окончателната осъдителна присъда, понятието „пострадал от престъпление“ по смисъла на Рамковото решение не включва юридическите лица(3).

24.      Така в настоящото производство се поставя въпросът дали понятието „пострадал от престъпление“ следва да се разбира по-широко в контекста на медиацията по член 10 от Рамковото решение. Това категорично следва да се изключи.

25.      Всъщност срещу този извод може да се възрази с аргумента, че член 1, буква а) от Рамковото решение съдържа легално определение на понятието „пострадал от престъпление“. В тази разпоредба предварително се указва кой може да се счита за „пострадал от престъпление“ за целите на Рамковото решение, като определението обхваща изключително физически лица. Текстът на разпоредбите на Рамковото решение не позволява да се предположи, че понятието „пострадал от престъпление“ би могло да се разбира по-широко в отделните области, към които се прилага уредбата по Рамковото решение.

26.      Както посочвам в заключението си по дело Dell’Orto, дори и след систематическо и телеологично тълкуване не може да се стигне до извода, че понятието за „пострадал от престъпление“ би могло да се разпростре извън границите на неговата легална дефиниция. Всъщност заради самото им съдържание редица разпоредби от Рамковото решение могат да бъдат приложени изключително по отношение на физическите лица(4). Може да се вземе като пример член 1, буква а), който посочва като вреди, които може да бъдат претърпени от пострадалия от престъплението, по-специално увреждането, включително телесно или душевно и емоционалното страдание. Само физически лица могат да претърпят тези вреди. Следва да се посочи също член 2, параграф 1, който предвижда, че непрестанно трябва да се полагат усилия за осигуряване на зачитането на личното достойнство на жертвите от престъпление.

27.      Основните права, които следва да съблюдава законодателят на Съюза, не предоставят допълнително основание, за да се включат и юридическите лица в понятието „пострадал от престъплението“. Всъщност дори когато законодателят вземе предвид изискванията на принципа на равно третиране, той би могъл да се ограничи с уредба, приложима единствено по отношение на физическите лица. Наистина и юридическите лица могат да претърпят вреди от престъпления, но от друга страна, още в определението за „пострадал от престъпление“ съгласно член 1, буква а) от Рамково решение 2001/220 се посочва, че вредите, претърпявани от физическите лица, често не се свеждат само до материални загуби, а може да включват нарушаването на телесния или душевен интегритет и емоционалното страдание, с което се придават съвършено различни измерения в сравнение с положението при юридическите лица. Освен това физическите лица в наказателното производство често се нуждаят от много по-засилена защита, отколкото юридическите лица, които редовно се подпомагат от професионалисти. Това са обективни причини за прилегированото третиране на физическите лица, които са пострадали от престъпления.

28.      Във връзка с това следва да се установи дали Рамково решение 2001/220 не съдържа основание за разпростиране на понятието за „пострадал от престъпление“ извън границите на определението, за да може в него да се включат и юридическите лица. Това важи и за медиацията по член 10 от Рамковото решение.

29.      Накрая остава да се разгледа и възражението на запитващата юрисдикция, че ако юридическите лица не бъдат включени в понятието „пострадал от престъпление“ по Рамковото решение, може да се стигне до неравно третиране на пострадалите от престъпления в различните държавите членки. Всъщност с оглед на изпълнението на Рамковото решение някои държави членки възприемат по-широко разбиране за „пострадал от престъпление“, като включват в понятието и юридическите лица. В сравнение с уредбата в тези държави членки, лицата, пострадали от престъпление в държавите членки, съгласно правото на които пострадалите от престъпление са единствено физически лица, биха били поставени в по-неблагоприятно положение.

30.      Това неравно третиране обаче е следствие от обстоятелството, че с Рамковото решение трябва да се осигури хармонизация единствено на мерките по отношение на положението на физическите лица. Възможното неравно третиране между държавите членки в нехармонизираните области е характерно за тази частична хармонизация и не може да бъде преодоляно чрез разширително тълкуване на Рамковото решение, което би противоречало на ясния текст на разпоредбите му.

 Б – По втория преюдициален въпрос

31.      С втория си въпрос запитващата юрисдикция би искала да установи дали понятието за „престъпление“ по смисъла на член 10 от Рамковото решение следва да се тълкува в смисъл, че обхваща всички престъпления, чиято правна квалификация според закона е сходна по същество.

32.      Този въпрос е зададен, тъй като по унгарското право в случаи на измама може да се проведе медиация дори когато пострадал от престъплението е юридическо лице. Когато обаче става въпрос за престъпно увреждане на финансовите интереси на Европейските общности съгласно член 314 от Наказателния кодекс, унгарското право не предвижда възможност за медиация. Всъщност глава XVII от Наказателния кодекс („Престъпления против стопанството“), в която се намира тази разпоредба, не е сред главите от Наказателния кодекс, за които член 221/A допуска възможност за провеждане на процедура по медиация(5).

33.      Според запитващата юрисдикция съставите на измамата и на престъпното увреждане на финансовите интереси на Европейския съюз са идентични по същество. Във връзка с това се поставя въпросът дали законодателите на държавите членки са свободни в избора си да предвидят възможност за медиация за сходни престъпления в съответните наказателни закони, или правото на Съюза изисква уеднаквено третиране в това отношение.

34.      Преди всичко следва да се посочи, че в становището си унгарското правителство убедително излага твърдението, че двата престъпни състава по унгарското право се различават отчетливо един от друг. В крайна сметка запитващата юрисдикция е имала за задача да разясни окончателно въпроса за съпоставимостта между двата състава.

35.      Унгарското и италианското правителство посочват, че с оглед на отговора на първия преюдициален въпрос вторият въпрос е очевидно хипотетичен и затова не следва да му бъде отговаряно, тъй като се отнася до престъпление срещу юридическо лице, което не попада в обхвата на Рамковото решение.

36.      По отношение на престъпните състави, за които предвижда провеждане на медиация(6), унгарският законодател допуска възможността за медиация както в случаи, в които пострадалите от престъплението са физически лица, така и в случаи, в които пострадали от престъплението са юридически лица. Следователно в конкретния случай унгарският законодател може би е предпочел едно „прекомерно транспониране“ на Рамковото решение, като по този начин се е стремял изискванията на Рамковото решение да се отнесат и за медиацията по случаи, които засягат юридически лица.

37.      Според постоянната практика на Съда в подобен случай на прекомерно транспониране е допустимо да се зададе въпрос относно тълкуването на правото на Съюза. За правния ред на Съюза е налице именно интерес от еднакво тълкуване на всяка разпоредба от правото на Съюза, независимо от изискванията за прилагането ѝ, за да се предотвратят по този начин разминаващи се тълкувания(7).

38.      Ако Съдът приеме прекомерното транспониране, би следвало да изясни дали, що се отнася до приложното поле на Рамковото решение, т.е. по отношение на физическите лица, държавата членка е задължена да предвиди по еднакъв начин медиация за всички сходни престъпления.

39.      Самият текст на Рамковото решение наистина предоставя на държавите членки значителна свобода на преценка по отношение на медиацията по наказателни дела. Така първо в текста на решението се използва много премерена формулировка, според която държавите членки следва да се стремят да насърчават медиацията. Държавите членки трябва да насърчават тази медиация само по отношение на онези престъпления, които считат за „подходящи“. Критерият за подходящия характер на престъпленията предоставя на държавите членки широка свобода на преценка при определянето на престъпните състави, за които да предвидят медиация. Може обаче да се обмисли допълнително въпросът дали принципът за равно третиране в правото на Съюза, който държавите членки трябва да спазват при транспонирането на Рамковото решение, ги задължава, в случай че предвиждат медиация за определени престъпления, да я въведат по еднакъв начин по отношение на всички сходни престъпления. В противен случай би могло да се стигне до неравно третиране на пострадалите от сходни по съществото си престъпления. Пострадалият от определено престъпление би имал възможността за провеждане на процедура по медиация, докато за пострадалия от друго сходно по съществото си престъпление възможността за медиация не би била предвидена. В това отношение в допълнение би следвало да се изясни въпроса дали подобно неравно третиране може да бъде оправдано от съображения за превантивната функция на наказанието.

40.      На това място обаче не бих искала да изразявам позиция по този въпрос, тъй като според мен в настоящия случай не следва да се изхожда от наличието на прекомерно транспониране. Унгарският законодател съзнателно е взел решение да не предвижда медиация за съответното престъпление в конкретния случай — престъпното увреждане на финансовите интереси на Европейските общности, пострадали от което не могат да бъдат физически лица. Всъщност това престъпление не принадлежи към групата от престъпни състави, за които е предвидена медиация съгласно член 221/А, параграф 1 от унгарския наказателен кодекс. Следователно в това отношение също не е било търсено конкретно прекомерно транспониране на Рамковото решение. Унгарското правителство дори посочва, че провеждането на медиация в конкретния случай би било contra legem. Тъй като по отношение на останалите престъпления унгарският законодател предвижда медиация и когато пострадали от престъпленията са юридически лица, то при всички положения той се решава в полза най-много на частично прекомерно транспониране. За съответното престъпление по конкретния случай, както и за категорията от престъпления, към която то се числи, не е предприето прекомерно транспониране.

41.      Изложението на запитващата юрисдикция по отношение на втория преюдициален въпрос също не съдържа основания да се приеме, че тя разглежда втория въпрос от гледна точка на прекомерното транспониране. По-скоро разбирам втория въпрос на запитващата юрисдикция в смисъл дали правото на Съюза задължава определена държава членка да предвиди възможност за медиация за юридически лица, ако националната правна уредба допуска такава възможност за медиация по отношение на сходни престъпления, от които са пострадали юридически лица.

42.      В това отношение следва да се поясни, че не съществува задължение за определена държава членка да предвиди възможност за медиация, ако пострадал от конкретното престъпление е юридическо лице. Принципът на равно третиране, установен в правото на Съюза, намира приложение единствено в приложното поле на правото на Съюза и се потвърждава от Рамковото решение. Рамковото решение съдържа само правила относно физическите лица като пострадали от престъпления, докато юридическите лица в качеството им пострадали от престъпления не попадат в приложното му поле и следователно не са предмет на уредбата и на правото на Съюза. Затова от принципа на равно третиране, установен в правото на Съюза, не произтича задължение за предвиждане на медиация по наказателни дела за случаи, в които юридически лица са пострадали от престъпления, когато в националната правна уредба се предвижда медиация за сходни по същество престъпления и когато пострадали от тях са юридически лица.

 В – Предварителни бележки по третия и четвъртия преюдициален въпрос

43.      С третия си и четвъртия си преюдициален въпрос запитващата юрисдикция би искала да се установи по-подробно какви са конкретните правила за уредба на процедурата по медиация по член 10 от Рамковото решение. Според някои от участниците в производството тези въпроси са от очевидно хипотетично естество и затова Съдът не следва да им отговаря. Доколкото от отговорите на първите два въпроса вече стана ясно, че в главното производство не става въпрос за пострадал от престъпление по смисъла на Рамковото решение, както и че принципът на равно третиране не налага задължение за предвиждане на възможност за медиация за конкретното престъпление по настоящия случай, въпреки че пострадал от престъплението е юридическо лице, считам също, че на тези въпроси не следва да се отговаря.

44.      В случай обаче че Съдът би желал да отговори и на тези два въпроса, основавайки се на идеята за „прекомерното транспониране“, засегната по-горе, в точка 36 от настоящото заключение, тези два въпроса ще бъдат разгледани по-нататък при условията на евентуалност.

 Г – По третия преюдициален въпрос

45.      Що се отнася до правилата за уредба на процедурата по медиация, запитващата юрисдикция пита, на първо място, дали член 10 от Рамковото решение следва да се тълкува в смисъл, че провеждането на медиация между извършителя и пострадалия трябва да бъде възможно поне до постановяването на първоинстанционното решение.

46.      В изложението си по този въпрос запитващата юрисдикция посочва, че според нея се нарушават правата на защита на обвиняемия, ако провеждането на медиация се обвързва от предходно самопризнание в рамките на производството по разследване. Всъщност, за да се проведе процедура по медиация според унгарското наказателно-процесуално право, е необходимо по-специално „в хода на разследването обвиняемият [да] признае извършеното деяние, като заяви, че е съгласен и е в състояние да заплати обезщетение на пострадалия за нанесените вреди или по друг начин да отстрани вредоносните последици“(8).

47.      Третият преюдициален въпрос следователно има два отделни аспекта. От една страна, следва да се изясни до кой момент трябва да е възможно провеждането на медиацията. От друга страна — дали е в съответствие с Рамковото решение изискването за самопризнание още в рамките на производството по разследване, като предпоставка за провеждането на медиация.

1.      Относно момента на провеждане на процедурата по медиация

48.      Член 10, параграф 1 от Рамковото решение изисква от държавите членки да се стремят да насърчават медиацията по наказателни дела.

49.      При това положение може да се смята за несъвместимо с горното изискване, ако определена държава членка предвижда провеждане на медиация само в хода на производството по разследване и по този начин насърчава медиацията само на един ранен етап от разследването.

50.      „Медиация[та] по наказателни дела“ е изрично определена в член 1, буква д) от Рамковото решение като търсене, преди или по време на наказателното производство, на съгласувано разрешение между пострадалия от престъпление и извършителя на престъпление с посредничеството на компетентно лице. Безспорно медиацията би била насърчавана изключително във всички случаи, ако може да се провежда непосредствено до самото приключване на наказателното производство. Рамковото решение обаче не съдържа задължение за толкова всеобхватно насърчаване на медиацията. Всъщност Рамковото решение изрично определя медиацията като усилие, предприето преди или по време на наказателното производство, и така приема за достатъчно осигуряването на възможност за медиация изобщо, независимо от етапа на производството. Чрез предвиждането на алтернативност в тази формулировка Рамковото решение ясно подчертава, че медиация може да бъде проведена както в производството по разследване, така и в съдебното производство, без обаче тази възможност да трябва да е налице едновременно и на двата етапа на наказателното производство. Така широката свобода на преценка, предоставена от Рамковото решение на държавите членки, им позволява да решат дали да ограничат възможността за провеждане на медиация само до един от етапите на производството.

51.      Освен това, както вече е посочило унгарското правителство, съгласно унгарското право медиация е допустима и след приключване на производството по разследване, в хода на съдебното производство, като това се потвърждава от текста на разпоредбата на член 266, параграф 3 от Наказателно-процесуалния кодекс. Следователно с третия си въпрос запитващата юрисдикция може би иска да разбере кой е допустимият момент за самопризнанието като предпоставка за провеждането на медиация. Тъкмо това е смисълът на втората половина от третия преюдициален въпрос.

2.      Относно самопризнанието на обвиняемия

52.      Съгласно член 221/A, параграф 3, буква б) от унгарския наказателно-процесуален кодекс унгарското право поставя провеждането на медиация в зависимост от признаването на фактите в хода на производството по разследване. По-нататък следва да се изясни дали по този начин в достатъчна степен се държи сметка за задължението за насърчаване на медиацията, установено в член 10.

53.      Рамковото решение не определя в допълнителни подробности какви конкретни правила за уредба на производството следва да предвидят държавите членки. Член 10, параграф 1 единствено налага общо на държавите членки да се стремят да насърчават медиацията по наказателни дела. Съгласно член 10, параграф 2 държавите членки вземат мерки споразумението, постигнато в резултат на медиацията по наказателни дела между пострадалия от престъпление и извършителя, да може да бъде вземано предвид.

54.      По този начин Рамковото решение оставя на националните законодатели възможност за широко право на преценка по отношение на конкретните правила за уредба на процедурата по медиация(9). При конкретното транспониране на Рамковото решение обаче не може да се предвиждат такива правила, които да го лишат от голяма част от полезното му действие и по този начин да водят до нарушение на задълженията по член 2, параграф 1 от него, според който държавите членки вземат мерки пострадалите от престъпление да разполагат с действителни и подходящи възможности за действие в рамките на системите им за наказателно правораздаване(10).

55.      На това място следва да се признае също, че от гледна точка на обвиняемия процедурата по медиация изглежда по-атрактивна, когато той не трябва да я избира още в хода на производството по разследване, а има възможност да я избере и след внасянето на обвинителния акт в съда. Всъщност в този случай обвиняемият има възможност първо да изчака, за да установи до какви резултати ще доведе производството по разследване. А колкото по-атрактивна е процедурата по медиация за обвиняемия, толкова по-рано пострадалият от престъпление ще може да се ползва от предимствата на медиацията, в случай че желае такава да бъде проведена.

56.      В настоящия случай обаче широките граници, оставени на държавите членки за транспонирането на Рамковото решение, не са преминати, тъй като уредба като унгарската не лишава Рамковото решение от голяма част от полезното му действие. От една страна, за процедурата по медиация е запазено значително приложно поле, а от друга, могат също да бъдат посочени основания, че се стимулира провеждането на медиация възможно най-рано — още в производството по разследване. По този начин например на пострадалия от престъплението може още отначало да се спести провеждането на евентуално обременяващо съдебно производство; също така от гледна точка на наказателната политика смекчаващите последици, които медиацията има съгласно унгарското право по отношение на размера на наложеното наказание или дори по отношение на спирането на производството, могат да бъдат толкова по-лесно обосновани, колкото по-рано обвиняемият признае за деянието, за което е обвиняван, и се опита да сключи споразумение с пострадалия от престъплението. Унгарското правителство изтъква в този контекст, че изискването за самопризнание на един ранен етап е въведено, за да се предотврати шиканирането и злоупотребата от страна на обвиняемия.

57.      Запитващата юрисдикция счита, че изискването за самопризнание в хода на производството по разследване като предпоставка за провеждане на медиация освен това нарушава правото на обвиняемия да откаже да даде обяснения („nemo tenetur se ipsum accusare“). Запитващата юрисдикция съзира риск, че обвиняемият може незаконосъобразно да бъде подтикнат да направи самопризнание и така по недопустим начин сам да допринесе за утежняване на наказателната му отговорност.

58.      Френското правителство оспорва наличието на нарушение на правото на обвиняемия да откаже да даде обяснения, като посочва член 221/A, параграф 5 от унгарския наказателен кодекс. Тази разпоредба предвижда, че са без доказателствена сила изявленията на обвиняемия и на пострадалия от престъплението, направени в процедурата по медиация, които се отнасят до обстоятелствата, представляващи предмет на наказателното производство. В конкретния случай обаче се касае за самопризнанието на обвиняемия, което той прави по време на производството по разследване, преди да се проведе процедура по медиация. От гледна точка на момента, в който се прави, това самопризнание не следва да попада в приложното поле на посочената норма. Ето защо именно поради това обстоятелство преюдициалният въпрос не е хипотетичен.

59.      Рамковото решение трябва да се тълкува, като се съблюдават основните права на човека(11). В конкретния случай на първо място следва да се спомене правото на справедлив съдебен процес, утвърдено в член 6 от ЕКПЧ и член 47, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз(12).

60.      Според практиката на Европейския съд по правата на човека правото на обвиняемия да откаже да даде обяснения е в основата на правото на справедлив съдебен процес съгласно член 6 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи(13). Съгласно тази съдебна практика смисълът и целта на правото на обвиняемия да откаже да даде обяснения е по-специално закрилата на обвиняемия от злоупотреба при упражняването на принуда от страна на съответните органи. Според постоянната практика на Европейския съд за правата на човека правото на обвиняемия да не допринася за утежняване на наказателната си отговорност се отнася на първо място до зачитането на волята на обвиняемия да откаже да даде обяснения. Правото на обвиняемия да не допринася за утежняване на наказателната си отговорност предполага на следващо място, че обвинението следва да съумее да докаже тезите си по наказателното дело, без да прибягва до доказателствени средства, които са събрани от обвиняемия против волята му — чрез принуда или натиск(14).

61.      Несъмнено върху обвиняемия се упражнява известен натиск да направи самопризнание в един по-ранен момент, когато той знае, че дори и по-късно да направи самопризнание, вече няма да може да се ползва от предимствата на процедурата по медиация. Въпреки това не е налице забранен натиск или принуда, ако законодателят предвижда стимули, особено по отношение на определянето на наказанието, които целят да мотивират обвиняемия да направи самопризнание колкото се може по-рано. Така в контекста на определянето на наказанието самопризнанието обичайно също се взема предвид при намаляване на наказанието. Както правилно посочват всички заинтересовани субекти, участници в производството, с уредба на правилата за процедурата по медиация, каквато е тази в Унгария, не се нарушава правото на справедлив съдебен процес.

 Д – По четвъртия преюдициален въпрос

62.      С четвъртия си преюдициален въпрос запитващата юрисдикция иска да установи дали член 10, параграф 1 от Рамковото решение предполага, ако са изпълнени законовите предпоставки, да бъде задължително предоставян общ достъп до процедурата по медиация без изключения, без този достъп да може да зависи от преценката на компетентните органи. В това отношение запитващата юрисдикция се позовава на член 221/А, параграф 3, буква г) от унгарския наказателно-процесуален кодекс. Според тази разпоредба прокурорът постановява провеждане на процедура по медиация, когато с оглед на естеството на наказуемото деяние, начина на неговото извършване и личността на обвиняемия може да не бъде провеждано съдебно следствие или е налице основание да се приеме, че при определяне на наказанието съдът ще вземе предвид действителното разкаяние на обвиняемия.

63.      Според запитващата юрисдикция унгарската уредба оставяла възможност за субективна преценка от страна на органите по наказателно преследване, когато те се произнасяли по въпроса дали са налице предпоставките за медиация и дали може да бъде възпрепятствано провеждането на процедурата по медиация. Подобен подход бил в тежест на пострадалия от престъплението и не би могъл да допринесе за насърчаването на медиацията.

64.      За да се отговори на преюдициалния въпрос, следва отново да се посочи, че член 10, параграф 1 от Рамковото решение не съдържа конкретни подробности относно правилата за уредба на процедурата по медиация. Затова пряко от тази разпоредба не може да се установи дали достъпът до медиация може да зависи от преценката на компетентните органи. Рамковото решение задължава само по общ начин държавите членки да насърчават медиацията. Следователно държавите членки разполагат с широка свобода на преценка при определяне на правилата за уредба на процедурата по медиация и на предпоставките за нейното провеждане(15).

65.      Въпреки това конкретните мерки по транспонирането на рамковото решение не следва да го лишават от голяма част от полезното му действие(16). Следователно задължението за насърчаване на медиацията съгласно член 10, параграф 1 от Рамковото решение трябва да се тълкува в смисъл, че налага транспониране, при което на практика да се запази едно значително приложно поле.

66.      При тези обстоятелства, както подчертават и италианското и френското правителство, по принцип не е несъвместимо с Рамковото решение на компетентните органи да се предостави свобода на преценка във връзка с произнасянето по въпроса дали да се открива процедура по медиация. Член 10, параграф 1 не следва да се разбира в смисъл, че на пострадалия от престъпление трябва да бъде гарантирано общото и безусловно право на медиация. Всъщност подходът на органите по наказателно преследване да постановяват решения по всеки отделен случай изглежда обоснован и не лишава отначало процедурата по медиация от полезното ѝ действие, тъй като по този начин може да се гарантира, че се вземат предвид всички особености на конкретния случай, които освен интереса от провеждане на медиация на пострадалото лице, в допълнение могат да отчитат и други важни съображения и очаквания.

67.      Предоставеното право на преценка на съответните органи обаче следва да се основава на обективни критерии, като трябва да се съблюдават основните права на човека и фактически не се блокира достъпът до медиация. В случай че пострадалият от престъпление се съгласи да се проведе медиация, последната следва най-често да бъде допускана.

68.      Като се има предвид, че правомощието на държавата да налага наказания не се основава единствено на съображения за закрила на пострадалите от престъпления, а че наказанието има за цел също социалната реинтеграция на извършителя и изпълнява превантивни функции, в определени случаи отказът за откриване на процедура по медиация може да бъде допустим дори при наличие на съгласие за медиация от страна на пострадалото лице.

VI – Заключение

69.      Въз основа на съображенията, изложени по-горе, предлагам на преюдициалните въпроси, отправени от Szombathelyi Városi Bíróság, да се отговори по следния начин:

„1. Пострадали от престъпление по смисъла на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета от 15 март 2001 година относно правното положение в наказателното производство на жертвите от престъпления, както и в контекста на процедурата по медиация, уредена в член 10 от Рамковото решение, са изключително физическите лица.

2. От правото на Съюза не произтича задължение за предвиждане на медиация по наказателни дела за случаи, в които юридически лица са пострадали от престъпления, когато в националната правна уредба се предвижда медиация за сходни по същество престъпления и когато пострадали от тях са юридически лица“.

1 – Език на оригиналния текст: немски.

2 –      Рамково решение на Съвета от 15 март 2001 година относно правното положение в наказателното производство на жертвите от престъпления (ОВ L 82, стp. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 104), наричано по-нататък Рамково решение 2001/220.

3 – Решение от 28 юни 2007 г. по дело Dell’Orto (C‑467/05, Сборник, стр. I‑5557, точка 60).

4 –      Вж. заключението ми от 8 март 2007 г. по дело Dell’Orto (С‑467/05, Сборник, стр. I‑5557, точка 52 и сл.).

5 – Напротив, съставът на измамата е уреден в глава XVIII („Престъпления против собствеността“), по отношение на която член 221/A от унгарския наказателен кодекс допуска провеждането на процедура по медиация.

6 – Изброени са в член 221/A, параграф 1 от унгарския наказателен кодекс.

7 – Постоянна съдебна практика от Решение от 18 октомври 1990 г. по дело Dzodzi (C‑297/88 и C‑197/89, Recueil, стр. I‑3763, точки 36 и 37); по отношение на Директива 90/434 вж. по-специално Решение от 17 юли 1997 г. по дело Leur-Bloem (C‑28/95, Recueil, стр. I‑4161, точки 32 и 34) и Решение от 15 януари 2002 г. по дело Andersen og Jensen (C‑43/00, Recueil, стр. I‑379, точки 18 и 19); вж. също Решение от 11 декември 2007 г. по дело ETI и др. (C‑280/06, Сборник, стр. I‑10893, точки 21 и 22).

8 –      Член 221/A параграф 3, буква б) от унгарския наказателно-процесуален кодекс.

9 –      Решение от 9 октомври 2008 г. по дело Katz (C‑404/07, Сборник, стр. I‑7607, точка 46).

10 –      Решение по дело Katz (посочено в бележка под линия 9, точка 47).

11 –      Решение по дело Katz (посочено в бележка под линия 9, точка 48) и Решение от 16 юни 2005 г. по дело Pupino (C‑105/03, Recueil, стр. I‑5285, точка 59).

12 –      Харта на основните права на Европейския съюз, прогласена в Ница на 7 декември 2000 г. (ОВ C 364, стр. 1) и актуализирана на 12 декември 2007 г. в Страсбург (ОВ C 303, стр. 1).

13 –      ЕСПЧ, Решение от 11 юли 2006 г. по дело Jalloh с/у Германия (54810/00, Recueil des arrêts et décisions 2006‑IX, точка 97 и сл.).

14 –      ЕСПЧ, Решение по дело Jalloh с/у Германия (посочено в бележка под линия 13, § 100).

15 –      Вж. в този смисъл Решение по дело Katz (посочено в бележка под линия 9, точка 46).

16 –      Вж. в този смисъл Решение по дело Katz (посочено в бележка под линия 9, точка 47).

Full & Egal Universal Law Academy