ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
Г-Н P. MENGOZZI
представено на 28 юни 2011 година ( 1 )
Дело C-380/09 P
Melli Bank plc
срещу
Съвет на Европейския съюз
„Жалба — Приети ограничителни мерки срещу Ислямска република Иран с цел предотвратяване на ядреното разпространение — Разширяване на ограничителните мерки спрямо субектите „притежавани или контролирани“ от лица, заети, пряко свързани или предоставящи помощ за ядреното разпространение от Иран — Изцяло притежавано дъщерно дружество — Право на преценка на Съвета за вписване в списъците — Мотиви за вписване — Пропорционалност — Задължение за мотивиране“
Съдържание
I – Обстоятелства, предхождащи спора и обжалваното решение
II – Производство пред Съда и искания на страните
III – Анализ
А – По третото правно основание, изведено от грешка при прилагане на правото при тълкуването на критерия, според който се определя дали дружеството жалбоподател е „притежавано или контролирано“ по смисъла на член 7, параграф 2, буква г) от Регламент № 423/2007
1. Доводи на страните
2. Преценка
Б – По първото правно основание, изведено от грешка при прилагане на правото при тълкуването на член 7, параграф 2, буква г) от Регламент № 423/2007 и по второто правно основание, изведено от нарушение на принципа на пропорционалност
1. Доводи на страните
2. Преценка
а) По първата част от първото правно основание
б) По втората част от първото правно основание и второто правно основание
В – По четвъртото правно основание, изведено от грешка в преценката по отношение на задължението за мотивиране на спорното решение
1. Доводи на страните
2. Преценка
IV – По съдебните разноски
V – Заключение
1.
С настоящата жалба, подадена от Melli Bank plc (наричано по-нататък „Melli Bank“ или „жалбоподателят“), се цели отмяна на решението по дело Melli Bank/Съвет ( 2 ) (наричано по-нататък „обжалваното решение“), което Първоинстанционният съд на Европейските общности е приел по съединени дела T-246/08 и T-332/08. С това решение Общият съд отхвърля, по дело T-246/08, жалбата за отмяна, подадена от жалбоподателя срещу таблица Б, точка 4 от приложението към Решение 2008/475/ЕО на Съвета от 23 юни 2008 година за прилагане на член 7, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 423/2007 относно ограничителни мерки срещу Иран ( 3 ) (наричано по-нататък „спорното решение“), с което Съветът на Европейския съюз (наричан по-нататък „Съветът“) е вписал жалбоподателя в списъка на субектите, чиито средства трябва да бъдат замразени, а по дело Т-332/08 отхвърля както искането за отмяна на горепосочената точка 4 от таблица Б, така и искането да се обяви за неприложим по отношение на него член 7, параграф 2, буква г) от Регламент (ЕО) № 423/2007 на Съвета от 19 април 2007 година относно ограничителни мерки срещу Иран ( 4 ).
I – Обстоятелства, предхождащи спора и обжалваното решение
2.
От точка 1 и сл. от обжалваното решение е видно, че жалбоподателят е акционерно дружество, регистрирано и със седалище в Обединеното кралство. То започва дейността си през 2002 г. вследствие на преобразуването на британския клон на Bank Melli Иран (наричано по-нататък „Bank Melli“). Това дружество, което притежава изцяло дружеството жалбоподател, е иранска банка, принадлежаща на иранската държава. Melli Bank от своя страна е получила разрешение и следва разпоредбите на Financial Services Authority (Административен орган за надзор на финансовите услуги в Обединеното кралство, наричан по-нататък „FSA“).
3.
Заведеното пред Общия съд дело е свързано с прилагането на режима на ограничителни мерки, установен с цел оказване на натиск върху Ислямска република Иран, за да преустанови ядрените дейности, представляващи риск от разпространение и разработване на системи за ядрено оръжие (наричани по-нататък „ядрено разпространение“). В основата на споменатия режим е Резолюция 1737 (2006) ( 5 ) от 23 декември 2006 година на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации (наричан по-нататък „Съветът за сигурност“), в приложението към която са изброени лица и субекти, които според Съвета за сигурност участват в ядреното разпространение в Иран и чиито финансови средства и икономически ресурси (наричани по-нататък „финансови средства“) трябва да се замразят. Списъкът е актуализиран с Резолюция 1747 (2007) от 24 март 2007 година на Съвета за сигурност ( 6 ). Следва да се отбележи, че нито Bank Melli, нито Melli Bank са вписани в този списък, дори и след неговата актуализация.
4.
Що се отнася до Европейския съюз, Резолюция 1737 (2006) е изпълнена с Обща позиция 2007/140/ОВППС на Съвета от 27 февруари 2007 година относно ограничителните мерки срещу Иран ( 7 ). Член 5, параграф 1, буква а) от тази обща позиция предвижда замразяването на всички финансови средства, които лица и субекти, посочени в Резолюцията, притежават, държат или контролират пряко или непряко. Член 5, параграф 1, буква б) от същия акт разпростира тази мярка по отношение на лица и субекти, идентифицирани от Съвета като участващи, пряко свързани или предоставящи помощ за ядреното разпространение.
5.
Доколкото са засегнати и правомощия на Европейската общност, Обща позиция 2007/140 е последвана от приемането, на основание членове 60 ЕО и 301 ЕО, на споменатия Регламент № 423/2007. Със съдържание, твърде подобно на съдържанието на Общата позиция, член 7, параграф 1 от посочения регламент предвижда замразяването на финансовите средства, притежавани от лицата, субектите и органите, посочени в Резолюция 1737 (2006), както и на всички финансови средства, които тези лица, субекти или органи притежават, държат или контролират. Член 7, параграф 2, букви а) и б) от Регламент № 423/2007 разпростира тази възможност за замразяване на финансови средства и по отношение на лицата, субектите или органите, посочени от Съвета и идентифицирани съгласно член 5, параграф 1, буква б) от Обща позиция 2007/140 като заети, пряко свързани или предоставящи помощ за ядреното разпространение. Лицата, субектите и органите, идентифицирани от Съвета съгласно член 7, параграф 2 от Регламент № 423/2007, са изброени в приложение V към посочения регламент.
6.
По силата на член 7, параграф 2, буква г) от посочения регламент приложение V включва и „физически[те] и юридически лица, субекти и органи […], идентифицирани […] като юридическо лице, субект или орган, притежаван или контролиран от лице, субект или орган, посочен в букви а) или б), включително чрез незаконни средства“ и чиито финансови средства, като следствие от това, се оказват замразени.
7.
Член 15, параграф 2 от Регламента предвижда освен това, че „с квалифицирано мнозинство Съветът установява, преразглежда и изменя [приложение V], като спазва изцяло решенията на Съвета [приети по силата на член 5, параграф 1, буква б)] от Обща позиция 2007/140 […]“. Съгласно текста на същата разпоредба Съветът трябва да преразглежда споменатия списък редовно и поне веднъж на 12 месеца.
8.
Член 15, параграф 3 от Регламент № 423/2007 гласи, че „[С]ъветът посочва индивидуални и специфични причини за решенията, които са приети съобразно параграф 2 и ги довежда до знанието на лица, образувания и други заинтересовани органи“.
9.
Известно време след приемането на Регламент № 423/2007 Съветът за сигурност приема Резолюция 1803 (2008) от 3 март 2008 година ( 8 ), с която изисква „от всички държави да проявяват бдителност във връзка с дейностите, провеждани от разположените на тяхна територия финансови институции, с всички банки със седалище в Иран, и по-специално с [Bank Melli], както и с техните клонове и представителства в чужбина, за да се предотврати възможността тези дейности да способстват за [дейности, представляващи риск от ядрено разпространение]“ ( 9 ).
10.
На 23 юни 2008 г. Съветът приема Обща позиция 2008/479/ОВППС ( 10 ) за изменение на Обща позиция 2007/140. По силата на приложението към новата обща позиция Bank Melli, както и нейните клонове и дъщерни дружества в чужбина, са включени сред субектите, за които се отнася замразяването на финансови средства по член 5, параграф 1, буква б) от Обща позиция 2007/140. Замразяването по отношение на Bank Melli и на жалбоподателя е запазено с Обща позиция 2008/652/ОВППС ( 11 ), която изменя отново Обща позиция 2007/140.
11.
Същия ден Съветът приема спорното решение. Съгласно таблица Б, точка 4 от приложението към посоченото решение Съветът вписва Bank Melli и нейните дъщерни дружества, включително и Melli Bank, в списъка, съдържащ се в приложение V към посочения регламент ( 12 ). Това вписване довежда до замразяването на финансовите средства на жалбоподателя.
12.
Така в таблица Б, точка 4 от приложението към спорното решение се посочват наименованието на жалбоподателя, неговият пощенски адрес в Лондон и датата на неговото включване в списъка (а именно 26 юни 2008 г.). Единственият параграф, съдържащ мотивите за вписването на Bank Melli, както и на нейните дъщерни дружества и клонове в списъка, е съставен от Съвета така: Bank Melli „[п]редоставя или прави опити за предоставяне на финансова подкрепа на компании, които участват в ядрената и ракетната програм[а] на Иран или доставят стоки за [тях] […] Bank Melli улеснява чувствителните дейности, предприемани от Иран. Тя е съдействала за многобройни покупки на чувствителни материали за ядрената и ракетната програма на Иран. Предоставя редица финансови услуги от името на организации, свързани с ядрената и ракетната промишленост на Иран, включително откриване на акредитиви и поддържане на сметки. Много от гореспоменатите компании са посочени в Резолюции 1737 и 1747 на [Съвета за сигурност]“.
13.
По жалби, постъпили в секретариата на Общия съд на 25 юни и на 15 август 2008 г., са образувани дела Т-246/08 и Т-332/08. По дело Т-246/08 жалбоподателят моли Общия съд да отмени таблица Б, точка 4 от приложението към спорното решение и да осъди Съвета да заплати съдебните разноски. По дело T-332/08 жалбоподателят моли Общия съд да отмени таблица Б, точка 4 от приложението към спорното решение и ако Общият съд приеме, че прилагането на член 7, параграф 2, буква г) от Регламент № 423/2007 е задължително, да установи, че той е неприложим по силата на член 241 ЕО. Жалбоподателят моли също така Съветът да бъде осъден да заплати съдебните разноски. С определение от 15 декември 2008 г. двете дела са съединени за целите на устната фаза на производството и за съдебното решение.
14.
По дело T-246/08 жалбоподателят изтъква две правни основания, едното изведено от нарушение на принципа на пропорционалност, а другото — от нарушение на принципа за недопускане на дискриминация. По дело T-332/08 той поддържа, че член 7, параграф 2 от Регламент № 423/2007 не би могъл да се счита за задължително приложим, но че ако случаят е такъв, тогава той би противоречал на принципа на пропорционалност и следователно би бил неприложим по силата на член 241 ЕО. Освен това жалбоподателят се позовава на нарушение от Съвета на задължението му за мотивиране.
15.
С обжалваното решение Общият съд отхвърля всички правни основания, изтъквани по двете дела, и осъжда жалбоподателя да понесе направените от Съвета разноски, включително тези по производствата за допускане на обезпечение ( 13 ).
II – Производство пред Съда и искания на страните
16.
На 25 септември 2009 г. Melli Bank подава жалба срещу съдебното решение.
17.
Жалбоподателят моли Съда да отмени обжалваното решение, да уважи жалбите по дела Т-246/08 и Т-332/08, да отмени таблица Б, точка 4 от приложението към спорното решение, да обяви член 7, параграф 2, буква г) от Регламент № 423/2007 за неприложим, ако приеме, че той има задължително действие, и да осъди Съвета да заплати съдебните разноски по обжалването и по производството пред Общия съд.
18.
В писмения си отговор Съветът, ответник в първоинстанционното производство, Френската република, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, както и Европейската комисия — страни, встъпили в първоинстанционното производство в подкрепа на Съвета, молят Съда да отхвърли жалбата и да осъди Melli Bank да заплати съдебните разноски.
19.
В рамките на настоящата процедура пред Съда е било разрешено да се представят писмени реплики. Всички останали страни, с изключение на Обединеното кралство, са представили писмени реплики.
20.
Всички страни, с изключение на Обединеното кралство, са изслушани от Съда по време на съдебното заседание, състояло се на 29 март 2011 г.
III – Анализ
21.
В рамките на настоящата жалба жалбоподателят излага четири правни основания. Първото правно основание е изведено от грешка при прилагане на правото при тълкуването на член 7, параграф 2, буква г) от Регламент № 423/2007. Второто е изведено от нарушение на принципа на пропорционалност. Третото правно основание е изведено от грешка при прилагане на правото при формулирането и прилагането на критерия за определяне дали дружеството жалбоподател е притежавано или контролирано по смисъла на посочения член. Четвъртото правно основание е изведено от грешка при прилагане на правото, допусната от Общия съд при преценката на задължението на Съвета да мотивира решението за вписване на жалбоподателя в списъка на субектите, чиито финансови средства трябва да бъдат замразени. За да може да се вникне по-добре в общото изложение на жалбата, ще започна с разглеждане на третото правно основание.
А – По третото правно основание, изведено от грешка при прилагане на правото при тълкуването на критерия, според който се определя дали дружеството жалбоподател е „притежавано или контролирано“ по смисъла на член 7, параграф 2, буква г) от Регламент № 423/2007
1. Доводи на страните
22.
С това правно основание жалбоподателят оспорва тълкуването, което Общият съд дава в точка 119 и сл. от обжалваното решение на критерия, споменат в член 7, параграф 2, буква г) от Регламент № 423/2007 и въз основа на който Съветът е решил да замрази финансовите му средства. По същество жалбоподателят поддържа, че Общият съд правилно е преценил, че точният въпрос е дали може да бъде доведен с непренебрежима вероятност до заобикаляне на последиците от приетите срещу дружеството майка мерки, но не е приложил правилно този критерий, като е отдал необмислено значение на възможността на Bank Melli да назначава ръководителите на жалбоподателя, защото това не е определящ фактор, за да се установи дали той е притежаван или контролиран от Bank Melli. За да направи това, жалбоподателят повтаря известни фактически доводи, вече изложени пред първата инстанция и целящи оспорване на отказа на Общия съд да приеме като ефикасни алтернативните мерки, повечето ex post, предложени от жалбоподателя. Като не е приложил правилно горепосочения критерий, Общият съд бил допуснал грешка при прилагане на правото, която е пречка за анализ на отделните случаи, в противоречие на препоръчаното въпреки това от Общия съд в точка 69 от същото решение. По-нататък жалбоподателят счита за неуместно позоваването от страна на Общия съд на съдебната практика, посветена на условията за вменяване на антиконкурентното поведение на дъщерното дружество на неговото дружество майка, защото, за разлика от положението на последните, прилагането спрямо жалбоподателя на презумпция, според която неговото дружество майка упражнява определящо влияние върху него, поради факта че го притежава изцяло нарушава правото му на защита. Това нарушавало посоченото право, защото Melli Bank не е имало възможност да изложи съображенията си пред Съвета, нито да отговори на твърденията срещу него. Всъщност да се приеме, че дъщерното дружество може да заобиколи ограничителните мерки, приети срещу дружеството майка, би било в противоречие с принципа на презумпцията за невиновност, закрепен в член 6 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (наричана по-нататък „ЕКПЧ“) и в член 48 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Във всички случаи жалбоподателят счита, че Съветът е допуснал грешка при прилагане на правото, тъй като не е приложил правилно точния критерий, когато е решил да замрази финансовите му средства на основание член 7, параграф 2, буква г) от Регламент № 423/2007.
23.
Съветът и другите страни в производството искат да се отхвърли настоящото правно основание. Комисията изтъква, че жалбоподателят моли за нова преценка на фактите по спора, без да твърди, че е налице фактическа неточност или изопачаване на фактите, което да произтича от анализа на Общия съд. Френската република и Комисията считат, че с изложените доводи по настоящото правно основание жалбоподателят не е доказал допусната от Общия съд грешка при прилагане на правото. Макар че Френската република, Обединеното кралство и Комисията по същество споделят подхода на Общия съд и намират, че релевантната съдебна практика в областта на конкурентното право е приложена с мярка, същевременно изтъкват, че след като критерият има характеристиките на алтернатива — „контролирано или притежавано“ — и след като е ясно установено, че въпросният субект е притежаван от вече вписан на основание член 7, параграф 2, буква а) или б) от Регламент № 423/2007 субект, не е необходимо Съветът да извършва допълнително проучване и да доказва, че той е и контролиран, нито да доказва, че има риск дъщерното дружество да заобиколи мерките, насочени срещу дружеството майка. Посочените страни обаче не извличат от този довод особени правни последици за настоящата жалба. Съветът от своя страна припомня, че съгласно практиката на общностния съд ограничителните мерки нямат наказателноправен характер и че следователно доводът на жалбоподателя, изведен от нарушение на презумпцията за невиновност, е неотносим.
2. Преценка
24.
От Съда се иска да уточни критерия, който би могъл да мотивира вписването на даден субект на основание член 7, параграф 2, буква г) от Регламент № 423/2007 ( 14 ). Веднага отбелязвам, че както е постановил Общият съд ( 15 ), от текста на тази буква ясно се вижда, че вписването на тези субекти е мотивирано не от тяхното участие или от тяхната подкрепа за политиката на ядрено разпространение, водена от Ислямска република Иран, а единствено от факта, че тези субекти са „притежавани или контролирани“ от субекти, които са били признати за участващи във, пряко свързани със или подкрепящи споменатата политика. Освен това е ясно, че критерият е формулиран алтернативно. В настоящото дело трябва да се изтълкува критерият за държане по смисъла на посочената буква.
25.
От обжалваното решение е видно, че Общият съд е счел за необходимо да премине към разширено тълкуване на критерия за притежаване. След като припомня постоянната практика на Съда, според която при тълкуването на разпоредба на правото на Съюза трябва да се взема предвид не само нейното съдържание, но и нейният контекст и целите, които тя преследва ( 16 ), той е приел, че що се отнася до факта на притежаване от субект, чиито финансови средства са замразени на основание член 7, параграф 2, букви а) и б) от Регламента, формалното притежаване не е достатъчно. Такъв подход ми изглежда разумен, като се има предвид фактът, че хипотезите на притежаване не се свеждат, както в конкретния случай, до участие на дружеството майка в капитала на неговото дъщерно дружество в размер на 100 %. Действително в такъв случай съществува презумпция, според която пълното притежание е неразделно свързано с възможността дружеството майка да влияе върху политиката по вземане на решения на своето дъщерно дружество, докато в случаи на по-малко участие в капитала, тази възможност би могла да изглежда по-малко очевидна.
26.
Така Общият съд е постановил, че „се налага да се провери дали поради това че […] е притежаван от [Bank Melli], е твърде вероятно на жалбоподателя да се наложи да заобиколи последиците от приетите срещу неговия субект майка мерки“ ( 17 ). Пред буквалното тълкуване на въпросната разпоредба, според чийто текст самата констатация за притежаване би могла да е достатъчна, за да мотивира вписването на даден субект, Общият съд е предпочел телеологичното тълкуване, което държи сметка за преследваната от Регламента цел. Именно в този контекст Общият съд, като подчертава спецификата на областта, в която е наложена ограничителната мярка спрямо жалбоподателя, се вдъхновява от съдебната практика относно възможността антиконкурентното поведение на дъщерно дружество да се вмени на неговото дружество майка. Както имах повод да припомня неотдавна в друг контекст ( 18 ), от тази съдебната практика произтича, че в особения случай, когато дружество майка притежава изцяло капитала на дъщерното си дружество, нарушило правилата на конкурентното право на Съюза, от една страна, това дружество майка може да упражнява решаващо влияние върху поведението на това дъщерно дружество ( 19 ), а от друга страна, съществува оборима презумпция, че посоченото дружество майка действително упражнява такова влияние ( 20 ).
27.
Позицията на Общия съд ми изглежда продиктувана от предпазливост на две основания. На първо място, даденото тълкуване позволява да се надхвърли автоматичното прилагане на критерия за притежаване и да се анализира отражението му върху функционирането и процеса по вземане на решения от дъщерното дружество. На второ място, той не е пренесъл практиката на Съда по правото на конкуренция, а напротив, със съзнанието за съществените разлики между двете области, просто е черпил вдъхновение от нея. Според приетото за установено от Общия съд и неоспорено от страните нито пред него, нито по повод жалбата, жалбоподателят е изцяло притежаван от Bank Melli — за което е установено, че е включено в списъка на субектите, чиито финансови средства трябва да се замразят на основание член 7, параграф 2, букви а) и б) от Регламент № 423/2007 — и на това основание то може да назначава неговия ръководен персонал ( 21 ). При тези условия е основателно да се счита, че жалбоподателят представлява непренебрежим риск от заобикаляне на приетите срещу неговото дружество майка мерки, естествено произтичащ от факта, че е изцяло притежаван, и потвърден от довода, изведен от правомощието за назначаване на ръководния персонал.
28.
Последователен в стремежа си да излезе извън чисто формалния подход към критерия за притежаване, Общият съд е продължил да анализира, като се е постарал да установи от документите по делото, а и по-широко, от отношенията между жалбоподателя и неговото дружество майка, дали са налице изключителни обстоятелства, които биха могли да уравновесят влиянието, упражнявано от Bank Melli върху неговото дъщерно дружество чрез назначаването на неговия ръководен персонал. В това отношение всеки от доводите на жалбоподателя е разгледан пред Общия съд, но изглежда нито един не е показал достатъчно ниво на гаранция. Дори да се предположи, че при обжалване Съдът е компетентен да се произнася отново по тези доводи, които ми се струва, че зависят повече от фактическа преценка, отколкото от правна квалификация на фактите, той би следвало да потвърди позицията на Общия съд, тъй като от точки 125—128 от обжалваното съдебно решение е видно, че жалбоподателят или се позовава на съществуващи, но недостатъчни за изключване на всеки риск от заобикаляне доказателства, или предлага мерки, чийто напълно проспективен — за да не кажа хипотетичен — характер не позволява на Съда да произнесе осведомено решение относно тяхната осъществимост и ефикасност.
29.
Следователно в светлината на току-що изложеното съм затруднен да разбера довода на жалбоподателя, според който разсъжденията на Общия съд отдават предимство на автоматично приложение на критерия за притежаване в ущърб на анализ на всеки случай поотделно, защото, макар да е вярно, че фактът, че жалбоподателят е изцяло притежаван, може да внуши, че неговото дружество майка непременно упражнява върху него влияние, което може да се окаже решаващо, Общият съд е издирил именно доказателствата, позволяващи му да направи извод в този смисъл — в случая назначаването на ръководния персонал на жалбоподателя от субекта майка и съществуващия наред с това реален риск да се заобиколят приетите срещу Bank Melli мерки — като едновременно с това е анализирал и останалите обстоятелства, които биха могли да смекчат тази констатация, и според думите на самия Общ съд, да уравновесят решаващото влияние на дружеството майка. По този начин произтичащото от това разрешение ми изглежда адаптирано както към особения контекст, в който са приети ограничителните мерки в случая, така и към особеното положение на жалбоподателя с оглед на естеството, обхвата и интензитета на отношенията му с неговото дружество майка.
30.
Критерият, приложен от Общия съд в обжалваното решение, не е в противоречие с алтернативната формулировка на член 7, параграф 2, буква г) от Регламент № 423/2007, защото всъщност това, което следва да се установи посредством критерия за притежание, е рискът от влияние, упражняван от дружеството майка върху неговото дъщерно дружество. Следователно мисля, че има значителна разлика между понятието за влияние и това за контрол.
31.
Спецификата в ситуацията на жалбоподателя, чиито финансови средства са замразени не защото участва или подкрепя ядреното разпространение в Иран, а само защото е дъщерно дружество, притежавано от такъв субект, изисква най-напред от Съвета, а впоследствие — и от общностния съд, подробен анализ на неговия случай, както и на този на всички субекти, вписани на основание член 7, параграф 2, буква г) от Регламент № 423/2007. Въпреки това е мислимо решението на Съвета за замразяване на финансовите средства на жалбоподателя да се основава на един вид презумпция, според която има реален риск дъщерно дружество, което е изцяло притежавано от субект, участващ във или подкрепящ ядреното разпространение и освен това развиващ дейност в банковия и финансовия сектор, да понесе натиск от страна на дружеството майка, което го подтиква да заобиколи приетите спрямо него ограничителни мерки. Напомням, че такава презумпция е приложима само в случай на пълно притежаване и, както Общият съд припомня, е оборима. Но при всяко положение жалбоподателят поддържа, че в такъв случай правото му на защита е погазено, защото той никога, и по-специално преди приемането на спорното решение, не е имал възможност да оспори тази презумпция.
32.
В това отношение отбелязвам, че съгласно постоянната съдебна практика при приемане на първоначално решение за замразяване на финансови средства Съветът е изпълнил задължението си за мотивиране, ако е уведомил заинтересованите лица за мотивите на приетото срещу тях решение, едновременно с приемането на мярката или в най-кратки срокове след това ( 22 ). В по-широк смисъл Съдът е приел, че правото на защита, което следва да бъде гарантирано на етапа на предварителното производство, не е абсолютно и че при наличието на ограничителни мерки съобщаването на мотивите преди включването на определен субект в списъка „би могло да застраши ефикасността на мерките за замразяване на средства“, а „такива мерки по естеството си трябва да бъдат изненадващи“ ( 23 ). Ако под най-общо позоваване на нарушение на правото му на защита жалбоподателят оспорва липсата на предварително изслушване, следва да се констатира, че в настоящата хипотеза от Съвета не се изисква такова изслушване както поради спецификата на ограничителните мерки, така и за да се запази тяхната ефикасност. Що се отнася до останалото, достатъчно е да се разгледа известието, публикувано в Официален вестник на Европейския съюз на следващия ден след приемането на спорното решение, за да се констатира, че жалбоподателят е могъл да поиска от Съвета ( 24 ) преразглеждане. Освен това жалбоподателят е изложил пред Общия съд редица доводи, за да оспори твърдението, че поради връзките, които го свързват с Bank Melli, би могло да заобиколи приетите срещу последното ограничителни мерки, доводи, разгледани от Общия съд един по един, приемайки, че по този начин те са достатъчно изяснени. Поради всички тези съображения оплакването, изведено от нарушение на правото на защита на жалбоподателя, не може да бъде уважено.
33.
Накрая жалбоподателят поддържа, че разсъжденията на Общия съд нарушават презумпцията за невиновност, защото те изхождат от постулата, че той непременно ще възприеме поведение, нарушаващо изискванията на Регламент № 423/2007. По този въпрос ще се огранича да посоча два елемента. От една страна, Общият съд винаги се е изразявал с крайна предпазливост, като е потвърдил по-специално, че е „твърде вероятно [на жалбоподателя] да се наложи да заобиколи последиците от приетите срещу неговото дружество майка мерки“ ( 25 ) и като е казал, че „съществува значителна опасност [Bank Melli] да е в състояние да налага на жалбоподателя извършването на забранени сделки“ ( 26 ). При това положение отговорността за заобикаляне би била по-голяма за дружеството майка отколкото за жалбоподателя, за когото по-скоро се приема, че няма средствата да се противопостави на упражнявания върху него натиск. От друга страна, Съдът никога не е считал, че ограничителни мерки като разглежданите по това дело представляват наказателни санкции, а само обезпечителни мерки ( 27 ), по отношение на които презумпцията за невиновност е неприложима, тъй като жалбоподателят формално не е обвинен ( 28 ).
34.
Поради всички изложени причини третото правно основание трябва да се отхвърли като неоснователно.
Б– По първото правно основание, изведено от грешка при прилагане на правото при тълкуването на член 7, параграф 2, буква г) от Регламент № 423/2007 и по второто правно основание, изведено от нарушение на принципа на пропорционалност
1. Доводи на страните
35.
С първата част от първото правно основание жалбоподателят оспорва извода на Общия съд, че член 7, параграф 2, буква г) от Регламент № 423/2007 задължава Съвета да замрази финансовите средства на всички субекти, притежавани или контролирани от лица, които са идентифицирани като участващи във или подкрепящи ядреното разпространение в Иран. По същество той изтъква, че Общият съд си противоречи, като признава задължителния характер на споменатата разпоредба ( 29 ), и същевременно потвърждава, че Съветът има право на преценка на обстоятелствата по конкретния случай, за да определи кои субекти имат качеството на „притежаван или контролиран“ субект по смисъла на споменатия член ( 30 ). Действително Регламентът предвижда индивидуализиран подход за вписване, който не изисква да се замразяват автоматично и задължително финансовите средства на всички притежавани или контролирани субекти, както следва от член 15, параграф 3 от Регламент № 423/2007, съгласно който Съветът трябва да посочи на субекта, вписан на основание член 7, параграф 2, буква г), причините за вписването му в списъка на субектите, чиито финансови средства трябва да бъдат замразени. Общият съд бил допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че споменатият член има задължително действие за Съвета, докато всъщност последният има право на преценка, за да определи дали едно дъщерно дружество, макар и изцяло притежавано, отговаря на критериите, установени от тази разпоредба. Именно разнородната практика на Съвета, довела до вписването на двадесет и две дъщерни дружества на Bank Melli, е отличен пример, че Съветът не е вписал автоматично всички субекти, притежавани от последното. Следователно Съветът наистина разполага със свобода на преценка, за да реши да впише субектите, и прилагането на член 7, параграф 2, буква г) от Регламент № 423/2007 не е задължително, обратно на постановеното от Общия съд. Жалбоподателят завършва аргументацията си по този въпрос с твърдението, че Съветът е допуснал грешка при прилагане на правото, като е вписал жалбоподателя в списъка, приемайки неправилно, че го прави на основание императивна разпоредба.
36.
На второ място, жалбоподателят поддържа, че понеже член 7, параграф 2, буква г) от Регламент № 423/2007 противоречи на принципа на пропорционалност, той не може да се тълкува като задължителна разпоредба (втора част на първото правно основание), и при условията на евентуалност — че ако Съдът потвърди задължителния му характер, това би противоречало на принципа на пропорционалност (второ правно основание), обратно на постановеното от Общия съд. Във всички случаи тук става въпрос за съответствието на споменатия член с принципа на пропорционалност, като за второто правно основание жалбоподателят препраща към доводите, развити на същата тема в рамките на първото правно основание. От една страна, обратно на постановеното от Общия съд, пропорционалността на споменатия член трябвало да се преценява в светлината на релевантните резолюции на Съвета за сигурност, сред които Резолюция 1803 (2008) ( 31 ). В тази резолюция Съветът за сигурност не е приел, че трябва да се замразят финансовите средства на жалбоподателя, а се е задоволил да изиска наблюдение върху финансовите дейности на неговото дружество майка, което доказвало, че без да се застрашава постигането на преследваната цел, могат да се приемат по-малко ограничителни мерки от приетите с решението на Съвета. От друга страна, самият Регламент № 423/2007 съдържал разпоредби, предвиждащи алтернативни мерки, различни от замразяването на финансови средства ( 32 ), които макар и ex post, отлично можели да се приложат към него, тъй като Съветът не е доказал, че тези мерки биха били по-малко ефикасни спрямо жалбоподателя, отколкото мярката за замразяване на финансови средства. Жалбоподателят отбелязва, че той самият, в хода на производството пред Общия съд, е предложил алтернативни мерки, които Общият съд е отхвърлил, като е приел, че той не е доказал тяхната ефективност с оглед на преследваната законна цел и въпреки че тяхната неефективност ( 33 ) е следвало да се докаже от Съвета. Общият съд не е отдал достатъчно значение и на практиката на Съвета, според която замразяването на финансовите средства на субекти, принадлежащи на субекти, които участват или подкрепят ядреното разпространение, не е автоматично, като жалбоподателят припомня, че не всички дъщерни дружества на Bank Melli са обект на такава ограничителна мярка.
37.
Съветът, Френската република, Обединеното кралство и Комисията считат, че тълкуването, дадено от Общия съд на член 7, параграф 2, буква г) от Регламент № 423/2007, е правилно. Както от текста на посочената разпоредба, така и от общата структура на член 7, параграф 2 следва, че средствата на субектите, идентифицирани като „притежавани или контролирани“, трябва да бъдат замразени. Следователно правото на преценка на Съвета се упражнява по повод на контрола за спазване на критериите за приложение на буква г). Впрочем Общият съд е споменал примерно някои релевантни критерии, които могат да бъдат взети предвид от Съвета при тази преценка. Разнородната практика на последния не може да поставя под съмнение такова тълкуване, тъй като Съветът може да не е в състояние да идентифицира всички субекти, притежавани или контролирани от субект, определен като участващ във или подкрепящ ядреното разпространение. Във всички случаи Комисията подчертава, че поведението на Съвета, което може да е в противоречие с Регламент № 423/2007, не е от естество да обоснове каквото и да било правно очакване на жалбоподателя. Френската република добавя, че понеже замразяването се прилага автоматично към притежаваните или контролирани субекти, тяхното поименно изброяване в приложението не е необходимо. По-нататък посочените страни в производството поддържат, че Общият съд е приложил правилно принципа на пропорционалност и основателно е приел, от една страна, че Резолюция 1803 (2008) не е критерий, според който трябва да се преценява пропорционалността на спорното решение, и от друга страна — че замразяването на финансовите средства на субекти, притежавани от субекти, идентифицирани като участващи във или подкрепящи ядреното разпространение, е пропорционално на преследваната законна цел. Те единодушно молят да се отхвърлят първото и второто правно основание, а Съветът дори счита за недопустимо искането на жалбоподателя в производството по жалба да се извърши нова преценка на фактите.
2. Преценка
а) По първата част от първото правно основание
38.
Предварително припомням, че член 7, параграф 2, буква г) от Регламент № 423/2007 гласи, че „[п]риложение V включва физически и юридически лица, субекти и органи, които не са включени в приложение IV и които […] са идентифицирани като юридическо лице, субект или орган, притежаван или контролиран от лице, субект или орган, [участващи във, пряко свързани със или подкрепящи ядреното разпространение], включително чрез незаконни средства“.
39.
Отбелязвам, че даденото от Общия съд тълкуване на разглежданата разпоредба се ръководи от съдебната практика, съгласно която следва да се взема предвид не само нейният текст, но и нейният контекст и целите на правната уредба, от която тя е част ( 34 ).
40.
От самия текст на споменатия член следва, че трябва да се отграничат два елемента. Замразяването на финансовите средства несъмнено е задължително, както предвижда член 7, параграф 2 ab initio, чрез употребата на израза „се замразяват“, но само след като Съветът е идентифицирал субектите, признати за „притежавани или контролирани“, като по този начин това признаване открива пътя за преценка от страна на Съвета на индивидуалното положение на всеки от субектите, които могат да бъдат визирани на основание член 7, параграф 2, буква г). Следователно аз мога само да се съглася с приетото от Общия съд, че споменатата буква „задължава Съвета да замрази финансовите средства на субект „притежаван или контролиран“ от субект, идентифициран като участващ в ядреното разпространение по смисъла на член 7, параграф [2], буква а) или б) от същия регламент, като Съветът преценява във всеки отделен случай качеството на „притежаван или контролиран“ субект на засегнатите субекти“ ( 35 ).
41.
Доводите на жалбоподателя за оспорване на тълкуването на член 7, параграф 2, буква г) от Регламент № 423/2007 са малко объркани и ми се струва, че почиват главно на непълен или погрешен прочит на обжалваното решение. Той счита по-специално, че след като в точка 63 Общият съд приема, че „разпростирането на мярката за замразяване на финансовите средства спрямо притежаваните или контролирани субекти е задължително“, той придава задължителен характер на посочената разпоредба. Същевременно, както вече показах, точка 63 е само етап в разсъжденията на Общия съд, а окончателното тълкуване на споменатия член е дадено в точка 67, която вече споменах и която предоставя на Съвета преценка за всеки отделен случай.
42.
Според жалбоподателя това, че Общият съд е споменал и релевантни критерии, които могат да бъдат взети предвид от Съвета при преценката дали даден субект е „притежаван или контролиран“ ( 36 ) означава, че не е приел за достатъчен за автоматично включване в приложение V фактът, че дъщерно дружество е притежавано или контролирано от субект, считан за подкрепящ ядреното разпространение. Същевременно, от една страна, съответната част от обжалваното решение се позовава на критериите, които могат да бъдат взети предвид при преценка на качеството на субекта като „притежаван или контролиран“, което е понятие, много по-широко от това за дъщерно дружество; а от друга страна, споменаването на тези критерии за преценка в никакъв случай не влиза в противоречие с първоначалния постулат, който е за задължително замразяване на финансовите средства, но само на субекти, които са идентифицирани като „притежавани или контролирани“, с други думи, които отговарят на критериите за приложение на член 7, параграф 2, буква г) от Регламент № 423/2007. Тези критерии, примерно изброени от Общия съд и към които аз се изкушавам да добавя сектора на дейност на въпросния субект ( 37 ), са тези, от които може да се ръководи Съветът, когато идентифицира споменатия субект като „притежаван или контролиран“ по смисъла на член 7, параграф 2, буква г) от Регламент № 423/2007, и са напълно съвместими с идеята за преценка във всеки отделен случай на индивидуалните положения.
43.
Следователно разпростирането на мярката за замразяване на финансови средства спрямо субектите, за които се отнася споменатият член, е задължително само доколкото Съветът счетe, че е налице „притежаван или контролиран“ субект по смисъла на тази разпоредба. Такова тълкуване впрочем съответства на правото на преценка, традиционно признато на Съвета в тази материя. Според мен объркването у жалбоподателя се поражда от факта, че той прави само буквален прочит на споменатия член. Той се опира на разнородната практика на Съвета, за да се докаже, че не всички притежавани от Bank Melli субекти са вписани и че следователно това означава, че Съветът не е длъжен да замрази финансовите средства на всички субекти, отговарящи на условията по член 7, параграф 2, буква г) от Регламент № 423/2007.
44.
Такива доводи не могат да бъдат уважени.
45.
От една страна, според текста на този член Съветът трябва да замрази финансовите средства на „притежавани или контролирани“ субекти, при условие че ги е идентифицирал като такива. Задължението на Съвета за разпростиране на мерките за замразяване спрямо тези „притежавани или контролирани“ субекти е неразривно свързано с възможността на институцията да ги идентифицира. По време на съдебното заседание Съветът впрочем припомня, че от 2010 г. насетне ограничителните мерки са обхванали около петнадесет нови субекта, „притежавани или контролирани“ от Bank Melli ( 38 ).
46.
От друга страна, както показах по-горе, критерият за притежание или контрол не може да се тълкува като стриктен формален критерий. Позоваването в текста на член 7, параграф 2, буква г) от Регламент № 423/2007 на идеята за идентифициране ми изглежда още по-релевантно, защото тук става въпрос за това, което традиционно се представя като система от „интелигентни санкции“, която поначало трябва да се отнася само за лицата и субектите, за които това е стриктно обосновано. С други думи, не е задължително да се замразяват финансовите средства на субектите, идентифицирани от Съвета като „притежавани или контролирани“ по смисъла на член 7, параграф 2, буква г) от посочения регламент. В съответствие с предложеното от мен при анализа на третото правно основание фактът, че един субект е „притежаван или контролиран“, трябва да се тълкува в светлината на преследваните от Регламент № 423/2007 цели. Следователно притежаването и контролът, на които се позовава споменатият член, трябва да се разглеждат независимо от обикновения или обичаен смисъл на тези две понятия. Субектите могат да се считат „притежавани или контролирани“ по смисъла на Регламент № 423/2007, когато естествено са предназначени да подкрепят осъществяваното от иранската държава ядрено разпространение, поради факта че са притежавани изцяло (100 %) от дружество майка, но не биха могли да бъдат такива, ако участието на дружеството майка в капитала, макар да е мажоритарно, показва, че упражняваното влияние е много по-незначително. Следователно именно въз основа на това съждение може да се разбира и приема твърдението на Общия съд, че „Съветът може законосъобразно […] да не приложи член 7, параграф 2, буква г) [от Регламент № 423/2007] към субекти, които според него не отговарят на критериите за прилагане на тези разпоредби, при това, въпреки факта че те са дъщерни дружества на субекти, идентифицирани като участващи в ядреното разпространение“ ( 39 ).
47.
Даденото от Общия съд тълкуване, според което Съветът е длъжен да замрази финансовите средства на субекти, идентифицирани като притежавани или контролирани по смисъла на член 7, параграф 2, буква г) от Регламент № 423/2007, няма противоречив характер, както твърди жалбоподателят. Анализът на Общия съд по този въпрос не съдържа никаква грешка при прилагане на правото. Следователно първата част от първото правно основание трябва да се отхвърли като неоснователна.
б) По втората част от първото правно основание и второто правно основание
48.
На първо място, жалбоподателят се оплаква, че Общият съд е приел за ирелевантна Резолюция 1803 (2008), в която Съветът за сигурност просто изисква от част от държавите да проявяват бдителност по отношение на Bank Melli, както и по отношение на нейните представителства и клонове ( 40 ). Следователно решението да се замразят финансовите средства на Bank Melli и на дъщерните ѝ дружества било прието въз основа на разпоредба, несъразмерна с оглед на изискванията на Съвета за сигурност.
49.
Що се отнася до нормативния контекст, в който е прието спорното решение, си позволявам да препратя към точка 106 и сл. от заключението, представено в същия ден по дело Bank Melli Иран/Съвет (C-548/09 P). Ще се огранича да припомня два елемента. От една страна, признатото правомощие на Съвета на основание член 7, параграф 2 произтича от Обща позиция 2007/140, която включва Резолюция 1737 (2006) в правовия ред на Съюза; това обаче се опира единствено на волята на Съюза да впише своята дейност в перспективата да допринесе за постигане на целите, преследвани от Организацията на обединените нации и да не проваля изпълнението на международните задължения на държавите членки, а не на съществуването на позитивно и пряко задължение на Съюза за прилагане на резолюциите на Съвета за сигурност, защото той не е страна по Устава на Организацията на обединените нации. Впрочем от посочената обща позиция става ясно, че с предвиждането на самостоятелно правомощие на Съвета за идентификация и вписване ( 41 ) Съюзът е пожелал да надхвърли предписаното от Резолюцията. От друга страна, и като следствие от това, трябва ясно да се разграничават член 7, параграф 1 от Регламент № 423/2007, който оправомощава Съвета да замразява финансови средства на лица, субекти и органи, посочени от Съвета за сигурност, и член 7, параграф 2 от посочения регламент, който предоставя на Съвета самостоятелно правомощие да взема решение относно замразяването на финансови средства на лица, субекти и органи, които самият той е идентифицирал като участващи във, пряко свързани със или подкрепящи ядреното разпространение в Иран и субекти, които те притежават или контролират. При това положение е правилно да се приеме, както прави Общият съд в точка 99 от обжалваното решение, че пропорционалният характер на вписванията на субекти, извършени от Съвета на основание член 7, параграф 2 от Регламент № 423/2007, не може да се преценява само с оглед на Резолюция 1803 (2008), която споменатият член никога не е бил предназначен да прилага, а обратно, и както ще покажа по-нататък, в светлината на целта, преследвана от Регламент № 423/2007.
50.
Що се отнася до твърдението за грешка при прилагане на правото, допусната от Общия съд при преценка на пропорционалния характер на член 7, параграф 2, буква г) от Регламент № 423/2007, трябва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика, на която се е позовал Общият съд в точка 100 от обжалваното решение, принципът на пропорционалност, който е част от общите принципи на правото на Съюза, изисква актовете на институциите да не надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигане на легитимните цели, преследвани от разглежданата правна уредба, като се има предвид, че когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с преследваните цели ( 42 ).
51.
В съответствие с тази съдебна практика отбелязвам, че жалбоподателят не е оспорил легитимността на преследваната цел, а именно борбата против ядреното разпространение в Иран с оглед на опазването на мира и международната сигурност ( 43 ). Той оспорва обаче преценката, според която замразяването на финансовите средства е необходима и подходяща мярка с оглед на постигането на целта, въпреки че изтъква алтернативни мерки, както и мерки за наблюдение. Той счита по-конкретно, че мерките за сътрудничество с FSA, предложението за предварително одобрение на сделките или прилагането на политика на пълна забрана за сделки с Иран, са отхвърлени неоснователно от страна на Общия съд. Това, което жалбоподателят пропуска да уточни, е че главната причина за отхвърляне на мерките е не тяхната ефикасност, а допустимостта им. От точка 109 от обжалваното решение е видно, че позоваване на посочените мерки е направено едва по време на съдебното заседание, без жалбоподателят да може да представи някакво оправдание за това закъснение. След като в производството по обжалване жалбоподателят не оспорва констатацията за късно посочване на посочените мерки, според мен Съдът не следва да се произнася по преценката, която изглежда напълно второстепенна, но която Общият съд въпреки това е направил, относно осъществимостта и ефективността на посочените мерки. Въпреки всичко, отбелязвам в това отношение, че да се изисква от жалбоподателя, както е направил Общият съд, да докаже осъществимостта на алтернативните мерки, които самият той предлага, не представлява натоварване на същия с неразумна доказателствена тежест, а обратно, е част от обикновено доказване и проверка на основателността на изложените от всяка страна по даден спор доводи. Следователно жалбоподателят не може да поддържа и че Съветът е длъжен да докаже неосъществимостта на предложените от него алтернативни хипотетични мерки, и по-специално на системата за предварително одобрение и за наблюдение от независим пълномощник, тъй като самият Общ съд е изразил становище относно неефикасния характер на предложението за пълна забрана на сделки с Иран ( 44 ).
52.
В останалата част следва да се констатира, че преценката на Общия съд относно необходимия и подходящ характер на мярката за замразяване на финансови средства, приета срещу „притежаван или контролиран“ субект от друг субект, участващ или подкрепящ ядреното разпространение, е правилна. Всъщност член 7, параграф 2, буква г) от Регламент № 423/2007 се отнася специално за една категория лица, субекти или органи, които поради факта че са притежавани или контролирани от субект, посочен в член 7, параграф 2, буква a) или б), имат особено тясна връзка с последния. Според мен констатацията на Общия съд, че „съществува значителна опасност [субектът, идентифициран като участващ в ядреното разпространение] да упражни натиск върху субектите, които притежава или контролира“, обхваща напълно ratio legis на член 7, параграф 2, буква г). Именно този риск да се накърни ефективността на цялата система, като се заобиколи същата, оправдава значението, което се отдава на превантивните мерки, и че следователно мерките, които Общият съд е квалифицирал като ex post, макар и по необходимост да създават по-малко ограничения, не предлагат достатъчни гаранции, за да се смятат за еднакво ефикасни. Затова този риск оправдава особеното третиране, на което са подложени субектите, посочени в член 7, параграф 2, буква г) от Регламент № 423/2007. При това положение мерките за замразяване на финансови средства, приети по отношение на тях, не изглеждат явно неподходящи ( 45 ).
53.
Що се отнася до несъразмерния характер, несъмнено точно е твърдението, че мярката за замразяване на финансови средства е приета срещу жалбоподателя, поради факта че последният според Съвета е притежаван изцяло от субект, който подкрепя споменатото разпространение и че същата мярка има значителни последици по отношение на него ( 46 ). Въпреки това Съдът вече е приел, както припомня Общият съд в точка 111 от обжалваното решение, че „значимостта на целите, преследвани с общностен акт [като регламент относно ограничителните мерки], може да обоснове отрицателни последици, дори значителни, за определени оператори, включително тези, които не носят никаква отговорност за положението, довело до приемане на съответните мерки, но са засегнати, по-специално що се отнася до правото им на собственост“ ( 47 ). С оглед на основната и легитимна цел, спомената по-горе, както и на необходимостта да се запази за тази цел ефикасността на ограничителните мерки, установени на основание член 7, параграф 2, букви а) и б) от Регламент № 423/2007, следва да се приеме, че преценката за несъразмерност на последиците от замразяване на финансовите средства по отношение на жалбоподателя следователно е направена при правилно прилагане на принципите, извлечени от Съда в тази материя и че изводът на Общия съд, че член 7, параграф 2, буква г) от Регламент № 423/2007, който позволява разпростирането спрямо субекти, притежавани или контролирани от Bank Melli, а следователно и спрямо жалбоподателя, на мерките за замразяване на финансови средства, е правилен и не нарушава принципа на пропорционалност.
54.
Поради това втората част от първото правно основание и второто правно основание трябва да се отхвърлят като неоснователни.
В– По четвъртото правно основание, изведено от грешка в преценката по отношение на задължението за мотивиране на спорното решение
1. Доводи на страните
55.
Като се позовава както на член 15, параграф 3 от Регламент № 423/2007 ( 48 ), така и на съдебната практика в тази област, жалбоподателят упреква Общия съд, че неправилно е приел, че Съветът е изпълнил задължението си за мотивиране на спорното решение, въпреки че в текста му се споменава само член 7, параграф 2 от посочения регламент, без да се уточни на какво основание жалбоподателят е включен в приложението. От друга страна, споменатото приложение съдържало само специфичните и индивидуални причини за Bank Melli, но не и за Melli Bank, а в спорното решение Съветът не бил посочил и причините, довели го до убеждението, че съществува значителна опасност Melli Bank да заобиколи последиците от приетите срещу неговото дружество майка мерки. Общият съд погрешно и прибързано е потвърдил, че Съветът имплицитно е приел, че жалбоподателят е притежаван по смисъла на член 7, параграф 2, буква г) и че следователно на това основание го е вписал в списъка на субектите, чиито финансови средства трябва да бъдат замразени. След като не всички дъщерни дружества на Bank Melli са вписани в посочения списък, жалбоподателят можел основателно да се съмнява, че неговото вписване е мотивирано единствено от качеството му на дъщерно дружество. Общият съд не можел да приеме и че Съветът се е основал върху оборима презумпция, без да влезе в противоречие с изискването на Регламента да се посочат специфичните и индивидуални причини за вписване. Фактът, че жалбата за отмяна се основава главно на правни основания, изведени от липсата на контрол от страна на Bank Melli върху жалбоподателя, било без значение за преценката на задължението на Съвета да мотивира спорното решение. Накрая, жалбоподателят посочва в жалбата си, че е започнал кореспонденция със Съвета, от който е поискал да му бъде дадена възможност да се запознае с преписката, която го засяга, но тъй като му е било отказано, той приема това като доказателство, че никога не е имало подробни мотиви за неговото вписване. Обратно на приетото от Общия съд, задължението на Съвета за мотивиране на решението за вписване и за посочване на индивидуалните и специфични причини не било изпълнено.
56.
Съветът, както и другите страни в производството, молят да се отхвърли правното основание, тъй като в текста на спорното решение е посочен член 7, параграф 2 от Регламент № 423/2007 и точка 4 от таблица Б, която се отнася за дъщерните дружества и клоновете на Bank Melli. Тъй като е притежаван изцяло от последното, жалбоподателят не може да не е узнал, че е вписан в качеството му на субект, притежаван или контролиран от Bank Melli. В спорното решение Съветът не е длъжен да посочва изчерпателно всички свои мотиви. Освен това жалбоподателят е разбрал споменатите причини, щом като е съумял да подаде жалба за отмяна пред Общия съд и е защитавал в този контекст позиция, състояща се главно в оспорване на юридическите и оперативните връзки с Bank Melli. Следователно мотивите са достатъчни, а Общият съд е направил безупречна юридическа преценка, като е приложил основните принципи, установени от общностната съдебна практика в тази област.
57.
Комисията е единствената страна в производството, която още след първата размяна на становища, е преценила, че жалбоподателят цели да оспори и липсата на индивидуално уведомление от Съвета за спорното решение. Комисията счита като главен довод, че става въпрос за ново правно основание, което би трябвало да се обяви от Съда за недопустимо. При условията на евентуалност Комисията оспорва наличието на задължение на Съвета за индивидуално уведомяване на жалбоподателя за решението. В репликата си жалбоподателят поддържа, че въпросът за уведомяването е един от аспектите на аргументацията му, развит във връзка с мотивирането на решението и че при това положение Съдът трябва, както е постъпил Общият съд в Решението си по дело Bank Melli Иран/Съвет ( 49 ), да го разгледа, като направи извод за нарушаване на задължението за уведомяване по настоящото дело. Последното твърдение се оспорва от Съвета и Френската република в тяхната писмена дуплика.
2. Преценка
58.
Жалбоподателят оспорва на първо място направената от Общия съд преценка на мотивацията на Съвета в подкрепа на спорното решение и поддържа, че то не съдържа причините, довели посочената институция до приемането на въпросния акт.
59.
Както припомня Общият съд ( 50 ), задължението за мотивиране е изискване на първичното право ( 51 ), възпроизведено в член 15, параграф 3 от Регламент № 423/2007 ( 52 ). За да се прецени дали задължението за мотивиране на решение, прието от институция на Съюза е спазено, трябва да се провери дали мотивите позволяват на субекта, за когото се отнасят, да разбере причините за приемане на мярката, а на компетентната юрисдикция — да упражни своя контрол. Същевременно не се изисква мотивите да уточняват всички релевантни фактически и правни обстоятелства, доколкото въпросът дали мотивите на един акт са достатъчни, трябва да се преценява с оглед не само на неговия текст, но и на контекста, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя ( 53 ). Констатирам, че основните принципи са препотвърдени от Общия съд в точки 143 и 145 от обжалваното решение.
60.
Общият съд припомня също така, че задължението за мотивиране е основен принцип на правото на Съюза, от който се допуска отклонение само при наличието на императивни съображения ( 54 ) и че Съветът е задължен да запознае визирания субект с „конкретните и специфични“ причини при приемането на решение за замразяване на финансови средства ( 55 ). Като се има предвид и особеният контекст, в който се вписва приемането на спорното решение, Общият съд е приложил по аналогия разсъжденията на Съда относно ограничителни мерки, приети в рамките на борбата против тероризма, като е изтъкнал, че спазването на задължението за мотивиране в случай на първоначално решение за замразяването на финансовите средства на субекти е още по-важно, като се има предвид, че те не разполагат с право на предварително изслушване ( 56 ). От тази практика следва също така, че Съветът е изпълнил задължението си за мотивиране, ако е съобщил на визирания субект мотивите, които са го накарали да приеме решение за замразяване на финансовите му средства, едновременно с приемането на мярката или във възможно най-кратък срок след това ( 57 ).
61.
В отговор на довода, изтъкнат пред Съда от Френската република, че не е необходимо притежаваните или контролирани субекти да се изброяват в списъка на лицата, субектите и органите, чиито финансови средства трябва да бъдат замразени, припомням, че напротив, от член 7, параграф 2, буква г) от Регламент № 423/2007 е видно, че „[п]риложение V включва физически и юридически лица, субекти и органи […], които са идентифицирани […] като […] притежаван[и] или контролиран[и]“. С други думи, посоченият регламент предвижда формално вписване в споменатото приложение на субектите, посочени в член 7, параграф 2, буква г). Следователно преценката на Общия съд по този въпрос ( 58 ) е правилна.
62.
След това при прилагане на припомнените по-горе принципи Общият съд е достигнал до извода, че мотивите на спорното решение, макар и „особено кратки“, са достатъчни ( 59 ). Неговата преценка се ръководи от факта дали мотивите, съдържащи се в спорното решение, са позволили на жалбоподателя да разбере причините за замразяване на финансовите му средства. В това отношение няколко елемента подкрепят подробния анализ на Общия съд.
63.
Вярно е, че в спорното решение Съветът е съставил едно-единствено съображение, съдържащо мотивите, поради които вписва Bank Melli и нейните дъщерни дружества и клонове в списъка, и че причините, посочени в графа „мотиви“, се отнасят на първо място до Bank Melli, а не до жалбоподателя. Щом това е така, както вярвам, задължението за мотивиране трябва да се преценява, като се отчита фактът дали визираното лице е разбрало причините за своето вписване и е било в състояние да прецени — и при необходимост да оспори — основателността им, то следва да се констатира, че текстът на решението споменава член 7, параграф 2 от Регламент № 423/2007. Освен това в графа „Име“ в таблица Б, точка 4 от приложението към спорното решение фигурира следната отметка: „Bank Melli, Melli Bank Иран и всички техни клонове и дъщерни дружества“ ( 60 ). Не може да се приеме аргументацията на жалбоподателя, че той е трябвало „да отгатва“ коя буква от посочения член 7, параграф 2 е основание на решението за замразяване на неговите финансови средства, защото той едва ли е могъл да не знае, че е изцяло притежаван от Bank Melli. Понеже член 7, параграф 2, буква г) от Регламент № 423/2007 обявява, че финансовите средства на субектите, идентифицирани като „притежавани или контролирани“, ще бъдат замразени, изброяването на дъщерните дружества и клоновете в точка 4 от таблица Б на приложението, както и специфичното споменаване на жалбоподателя и на пощенския му адрес според мен са достатъчно указание за мотивите за вписване. Този извод обаче не е пречка след приемане на решението жалбоподателят да поиска от Съвета допълнителна информация, доколкото той може да му я предостави, за причините, поради които е приел, че има значителна опасност жалбоподателят да се окаже под натиск от страна на дружеството майка, което може да го доведе до заобикаляне на приетите спрямо последното ограничителни мерки. Накрая ще добавя, че фактът, че жалбоподателят е изцяло притежаван от своето дружество майка, не е без значение при преценката, която Съдът трябва да направи за това дали мотивите са достатъчни. С други думи, ако по настоящото дело кратките мотиви не би трябвало да са недостатъчни, Съветът навярно би трябвало да вложи малко по-голямо усилие в случаи, в които притежаването или контролът са по-малко очевидни.
64.
Всъщност жалбоподателят споменава в жалбата за започната кореспонденция със Съвета, свързана с уведомяване за неговата преписка. Това позоваване е без значение за разглеждането на настоящото правно основание. Действително, доколкото това оплакване е допустимо — в което не съм убеден ( 61 ) — във всички случаи то не засяга въпроса дали са достатъчни мотивите, съдържащи се в самото решение, а по-скоро напълно отделния въпрос за достъпа до преписката, който обаче не е бил повдигнат пред Общия съд.
65.
При тези условия Общият съд не е допуснал никаква грешка при прилагане на правото, като е преценил, че колкото и да са кратки по отношение на жалбоподателя, мотивите на спорното решение са не по-малко адекватни с оглед на контекста и достатъчни, за да позволят, от една страна, на жалбоподателя да разбере и да прецени причините, довели Съвета до приемане на посоченото решение срещу него, и от друга страна — на Общия съд да упражни своя контрол.
66.
Що се отнася до въпроса дали е трябвало жалбоподателят да бъде уведомен писмено за спорното решение, трябва да призная, че изпитвам сериозни съмнения относно допустимостта на изложеното от жалбоподателя в писмената му реплика като разширяване на настоящото правно основание. Действително няма нито едно правно основание, повдигнато пред Общия съд, с което да се оспорва липсата на индивидуално уведомление от Съвета за спорното решение. Следователно, а и поради значителната разлика с Решение по дело Bank Melli Иран/Съвет ( 62 ), на което се позовава жалбоподателят, Общият съд в обжалваното решение не се е занимал изобщо с преценката на това правно основание именно поради неговото несъществуване. Следователно, дори да се предположи, че жалбоподателят е имал намерението да постави този въпрос в производството по жалба, неговите доводи във всички случаи не са насочени срещу обжалваното решение.
67.
Следователно несъмнено сме изправени пред ново правно основание, повдигнато от жалбоподателя на етапа на репликата в отговор на тълкуването от Комисията на точка 116 от жалбата, в която Комисията приема, че е поставен под въпрос начинът, по който решението е сведено до знанието на жалбоподателя и по който тя е изложила подробни съображения в своя писмен отговор.
68.
Не правя същия прочит на посочената точка. В оригиналния си текст точка 116 несъмнено гласи, че съдебната практика на Общия съд „makes it clear that a person must be notified of the reasons for a decision against him at the time at which the decision is made“ ( 63 ). Но във всички случаи никъде в останалата част от жалбата жалбоподателят не излага доводи, целящи да се докаже, че Съветът има задължение за индивидуално уведомяване. Би било явно преувеличено да се счита, че единствената употреба на термина „notified“ в първоначалното становище представлява изложение на правно основание, свързано със задължението за индивидуално уведомяване за спорното решение. Жалбоподателят във всеки случай не би могъл да включи такова правно основание, защото, както подчертах по-горе, той не го е изложил в хода на производството пред Общия съд. Обсъждането между страните в производството, в репликата и дупликата, а след това — и в съдебно заседание, не би следвало да подвежда Съда относно допустимостта на доводите във връзка с уведомяването, които представляват ново и поради това недопустимо правно основание, изведено от нарушение на задължението на Съвета за уведомяване, тъй като компетентността на Съда е ограничена до преценка на правното разрешение, дадено на обсъжданите пред първоинстанционния съд правни основания ( 64 ).
69.
Следователно четвъртото правно основание би трябвало да се отхвърли частично като неоснователно и частично като недопустимо.
IV – По съдебните разноски
70.
Съгласно член 122, първа алинея от Процедурния правилник, когато жалбата е неоснователна, Съдът се произнася по съдебните разноски. Според член 69 параграф 2 от същия правилник, приложим в производството по обжалване по силата на член 118 от същия, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като Съветът е направил искане за осъждането на Melli Bank plc и понеже правните основания на последното би следвало според мен да се отхвърлят, Melli Bank plc трябва да бъде осъдено да заплати съдебните разноски, свързани с производството по обжалване. Френската република, Обединеното кралство и Комисията, които участват в производството пред Съда на основание член 115 от Процедурния правилник, понасят направените от тях съдебни разноски на основание член 69, параграф 4 от посочения правилник.
V – Заключение
71.
Предвид гореизложените съображения предлагам на Съда да се произнесе по следния начин:
„1)
Отхвърля жалбата.
2)
Осъжда Melli Bank plc да заплати съдебните разноски, направени от Съвета на Европейския съюз“.
( 1 ) Език на оригиналния текст: френски.
( 2 ) Решение от 9 юли 2009 г. (Сборник, стр. II-2629).
( 3 ) ОВ L 163, стр. 29.
( 4 ) ОВ L 103, стр. 1.
( 5 ) S/RES/1737 (2006)*.
( 6 ) S/RES/1747 (2007).
( 7 ) ОВ L 61, стр. 49.
( 8 ) S/RES/1803 (2008).
( 9 ) Пак там, точка 10. Забелязвам, че в английския текст на посочената резолюция става дума за „branches and subsidiaries“, което може да се преведе като „клонове и дъщерни дружества“, отграничение, което ми изглежда по-ясно от съдържащото се във френския текст.
( 10 ) ОВ L 163, стр. 43.
( 11 ) Обща позиция на Съвета от 7 август 2008 година (ОВ L 213, стр. 58).
( 12 ) Bank Melli, дружество майка на жалбоподателя, подава по отношение на частта, която го засяга, жалба за отмяна на спорното решение пред Общия съд (Решение от 14 октомври 2009 г. по дело Bank Melli Iran/Съвет, T-390/08, Сборник, стр. II-3967). То е подало жалба срещу решението на Общия съд, която е регистрирана в секретариата на Съда под номер C-548/09 P, която се разглежда отделно от тази по настоящото дело. Заключението по дело C-548/09 P, Bank Melli Iran/Съвет е представено същия ден.
( 13 ) Всъщност жалбоподателят е подал до Общия съд две молби за допускане на обезпечение — едната по дело T-246/08, а другата — по дело T-332/08, с които е поискал да се спре изпълнението на точка 4 от таблица Б от приложението към спорното решение спрямо него. Тези две молби са отхвърлени с определение на председателя от 27 август и от 17 септември 2008 г., без произнасяне по разноските.
( 14 ) Разпоредбата, посочена в точка 6 от настоящото заключение.
( 15 ) Вж. точка 69 от обжалваното решение.
( 16 ) Вж. точки 61 и 120 от обжалваното решение.
( 17 ) Точка 121 от обжалваното решение.
( 18 ) Вж. точка 10 от заключението ми по дело Arkema/Комисия (C-520/09 P, Сборник, стр. I-8901).
( 19 ) Решение от 14 юли 1972 г. по дело ICI/Комисия (48/69, Recueil, стр. 619, точки 136 и 137) и Решение от 10 септември 2009 г. по дело Akzo Nobel и др./Комисия (C-97/08 P, Сборник, стр. I-8237, точка 60).
( 20 ) Вж. Решение по дело Akzo Nobel и др./Комисия (посочено по-горе, точка 60) и Решение от 20 януари 2011 г. по дело General Química и др./Комисия (C-90/09 P, Сборник, стр. I-1, точка 39).
( 21 ) Вж. точка 124 от обжалваното решение.
( 22 ) Решение от 3 септември 2008 г. по дело Kadi и Al Barakaat International Foundation/Съвет и Комисия (C-402/05 P и C-415/05 P, Сборник, стр. I-6351, точка 336). Нарушението на задължението за мотивиране в същински смисъл е предмет на различно правно основание, в случая — четвъртото (вж. точка 55 и сл. от настоящото заключение).
( 23 ) Решение по дело Kadi и Al Barakaat International Foundation/Съвет и Комисия (посочено по-горе, точки 339 и 340).
( 24 ) Известие от 24 юни 2008 година на вниманието на лицата, образуванията и органите, включени от Съвета в списъка на лицата, образуванията и органите, към които се прилага член 7, параграф 2 от Регламент № 423/2007 (приложение V) (ОВ C 159, стр. 1).
( 25 ) Точка 121 от обжалваното решение.
( 26 ) Точка 124 от обжалваното решение.
( 27 ) Решение по дело Kadi и Al Barakaat International Foundation/Съвет и Комисия (посочено по-горе, точка 358).
( 28 ) За разлика от член 48, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз, която не е била в сила към момента на постановяване на обжалваното решение, член 6, параграф 2 от ЕКПЧ предвижда, че презумпцията за невиновност се гарантира на „всяко лице, обвинено в криминално престъпление“ (курсивът е мой).
( 29 ) Точка 63 от обжалваното решение.
( 30 ) Точки 64—65 от обжалваното решение.
( 31 ) Вж. точка 9 от настоящото заключение.
( 32 ) Жалбоподателят посочва в това отношение член 5 и член 7, параграфи 3 и 4, членове 13 и 16 от Регламент № 423/2007.
( 33 ) Посочените алтернативни мерки, предложени от жалбоподателя, са представени в точка 87 от обжалваното решение и отхвърлени в точка 107 от същото.
( 34 ) Вж. точка 61 от обжалваното решение.
( 35 ) Точка 67 от обжалваното решение.
( 36 ) Сред които е нивото на оперативна самостоятелност на разглеждания субект или евентуалното въздействие на наложения му от държавен орган надзор (вж. точка 69 от обжалваното решение).
( 37 ) В точка 69 от обжалваното решение Общият съд изключва от релевантните критерии естеството на дейността на съответния субект. Макар да не вярвам, че това трябва да се превръща в изключителен критерий, все пак съм убеден, че дейността на субекта е релевантен критерий, както явно показва положението на жалбоподателя и както Съветът потвърждава по време на съдебното заседание.
( 38 ) Вж. точка 3 от таблица Б от Регламент за изпълнение (ЕС) № 668/2010 на Съвета от 26 юли 2010 година за прилагане на член 7, параграф 2 от Регламент № 423/2007 (ОВ L 195, стр. 25), който съдържа списък на петнадесет субекта, считани за „притежавани или контролирани“ от Bank Melli.
( 39 ) Точка 73 от обжалваното решение.
( 40 ) Вж. точка 10 от Резолюция 1803 (2008), посочена в точка 9 от настоящото заключение.
( 41 ) Вж. съображение 10, както и член 5, параграф 1 от Обща позиция 2007/140.
( 42 ) Сред изобилната съдебна практика вж. Решение от 18 ноември 1987 г. по дело Maizena и др. (137/85, Recueil, стр. 4587, точка 15), Решение от 13 ноември 1990 г. по дело Fedesa и др. (C-331/88, Recueil, стр. I-4023, точка 13), Решение от 7 декември 1993 г. по дело ADM Ölmühlen (C-339/92, Recueil, стр. I-6473, точка 15), както и Решение от 7 юли 2009 г. по дело S.Р.C.M. и др. (C-558/07, Сборник, стр. I-5783, точка 41 и посочената съдебна практика).
( 43 ) Вж. точка 75 от жалбата.
( 44 ) Вж. точка 109 от обжалваното решение.
( 45 ) Относно факта, че само явно неподходящият характер на една мярка може да засегне нейната законосъобразност вж. Решение от 12 декември 2006 г. по дело Германия/Парламент и Съвет (C-380/03, Recueil, стр. I-11573, точка 145 и цитираната съдебна практика), както и Решение по дело S.Р.C.M. и др. (посочено по-горе, точка 42).
( 46 ) Вж. по аналогия Решение по дело Kadi и Al Barakaat International Foundation/Съвет и Комисия (посочено по-горе, точка 358).
( 47 ) Пак там (точка 361 и цитираната съдебна практика).
( 48 ) Член, цитиран в точка 8 от настоящото заключение.
( 49 ) Посочено по-горе, точки 86—88.
( 50 ) Вж. точка 143 от обжалваното решение.
( 51 ) Член 253 ЕО.
( 52 ) Вж. точка 8 от настоящото заключение.
( 53 ) Вж., inter alia, Решение от 1 февруари 2007 г. по дело Sison/Съвет (C-266/05 P, Сборник, стр. I-1233, точка 80).
( 54 ) Вж. точки 143 и 144 от обжалваното решение.
( 55 ) Вж. точка 144 от обжалваното решение.
( 56 ) Вж. точка 143 от обжалваното решение.
( 57 ) Вж. точка 144 от обжалваното решение.
( 58 ) Вж. точка 146 от обжалваното решение.
( 59 ) Вж. точка 148 от обжалваното решение.
( 60 ) Курсивът е мой.
( 61 ) Припомням, че действително съгласно постоянната съдебна практика „да се позволи на страна да изтъква за първи път пред Съда правно основание и доводи, които не е изтъкнала пред Общия съд, би означавало да се позволи Съдът, чиято компетентност при обжалване е ограничена, да бъде сезиран със спор с по-широк предмет от този, по който се е произнесъл Общият съд. Следователно компетентността на Съда при обжалване е ограничена до преценката на правното решение по основанията и доводите, разисквани пред Общия съд“ (Решение от 21 септември 2010 г. по дело Швеция и др./API и Комисия по дела C-514/07 P, C-528/07 P и C-532/07 P, Сборник, стр. I-8533, точка 126 и цитираната съдебна практика).
( 62 ) Посочено по-горе в бележка под линия 12.
( 63 ) Курсивът е мой.
( 64 ) Вж. сред изобилната съдебна практика посочените по-горе Решение по дело Sison/Съвет (точка 95 и цитираната съдебна практика) и Решение по дело Швеция и др./API и Комисия (точка 126 и цитираната съдебна практика). Ако Съдът прецени другояче, аз си позволявам да препратя към точка 32 и сл. от заключението, представено днес по дело Bank Melli Иран/Съвет (C-548/09 P), с което предлагам на Съда да приеме, че Съветът има задължение за индивидуално уведомяване за спорното решение, като същевременно отчитам, че нарушението на това задължение не може да бъде санкционирано по отношение на законността, а обратно, би следвало да се санкционира само по отношение на валидността на посоченото решение.
Full & Egal Universal Law Academy