EUR-Lex -  62009CC0404 - BG

ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ

Г‑ЖА J. KOKOTT

представено на 28 юни 2011 година(1)

Дело C‑404/09

Европейска комисия

срещу

Кралство Испания

„Територия „Alto Sil“ — Директива 85/337/ЕИО — Оценка на въздействието на някои проекти върху околната среда — Директива 92/43/ЕИО — Защита на естествените местообитания и на дивите видове — Кафява мечка (Ursus arctos) — Глухар (Tetrao urogallus)“

Съдържание

I –  Въведение

II –  Правна уредба

A – Директивата за ОВОС

Б – Директивата за птиците

В – Директивата за местообитанията

III –  Факти, досъдебно производство и искания на страните

IV –  Правен анализ

А – По разрешението на проектите „Nueva Julia“ и „Ladrones“ с оглед на защитената зона за птици „Alto Sil“

1.  По необходимостта от оценка на проектите

2.  По оценката на въздействието с оглед на целите за опазване на СЗЗ „Alto Sil“

Б – По отрицателното въздействие върху защитената зона за птици „Alto Sil“

1.  По приложимостта на член 6, параграф 2 от Директивата за местообитанията

2.  По въздействието на проектите

а) По използването на площи

б) По въздействието върху съседни площи

в) По ефекта на разделяне, който имат проектите за открити рудници

г) Междинно заключение

3.  По отговорността на Испания

4.  По обосноваването на отрицателното въздействие върху глухара

5.  Междинно заключение по втората част от второто правно основание

В – По временния режим на защита на предложената територия от значение за Общността (ТЗО) „Alto Sil“

Г – По разрешението на проекти с оглед на ТЗО „Alto Sil“

Д – По отрицателното въздействие върху ТЗО „Alto Sil“

1.  По унищожаването на площи със защитени типове местообитания

2.  По обезпокояването на съседни площи и по ефекта на разделяне

3.  Междинно заключение по втората част от четвъртото правно основание

Е – По Директивата за ОВОС

1.  По необходимостта от оценка на въздействието върху околната среда

2.  По разглежданото въздействие върху околната среда

V –  По съдебните разноски

VI –  Заключение

I –  Въведение

1.        В настоящото производство за установяване на неизпълнение на задължения от държава членка Европейската комисия упреква Кралство Испания, че при издаването на разрешение във връзка с различни проекти за открити рудници в регион Кастилия и Леон и при надзора върху изпълнението на тези проекти е нарушило Директивата за ОВОС(2) и Директивата за местообитанията(3). Проектите се осъществяват във вътрешността на зона, защитена съгласно Директивата за местообитанията и Директивата за птиците(4). Комисията критикува оценката на въздействието на някои проекти върху околната среда и отрицателното въздействие върху разглежданата територия.

2.        Много от повдигнатите правни въпроси могат да бъдат решени въз основа на съществуващата съдебна практика. Досега обаче все още не е изяснен въпросът какъв обхват има задължението по член 6, параграф 2 от Директивата за местообитанията за предотвратяване в обектите на влошаването на състоянието, както и на обезпокояването, що се отнася до въздействието на проекти, за които е издадено разрешение преди датата на влизане в сила на разпоредбите за защита от Директивата за местообитанията(5). Все още има неясноти и за необходимото съдържание на оценката на въздействието върху околната среда по силата на Директивата за ОВОС(6). Освен това делото е сложно от фактическа страна, чиято преценка създава трудности.

II –  Правна уредба

 A – Директивата за ОВОС

3.        Член 2, параграф 1 определя целта на Директивата за ОВОС:

„Държавите членки приемат всички необходими мерки, за да гарантират, че преди да бъдат одобрени, проектите, които биха могли да окажат съществено въздействие върху околната среда, inter alia поради своя характер, мащаби или местоположение, са предмет на изискването за получаване на [разрешение] за предприемачески дейности и на оценка относно тяхното въздействие. Тези проекти са дефинирани в [член] 4“.

4.        Член 3 от Директивата за ОВОС описва предмета на оценката на въздействието върху околната среда:

„Оценката на въздействието върху околната среда определя, описва и оценява по подходящ начин, в светлината на всеки отделен случай и в съответствие с членове 4—11, прякото и непрякото въздействие на даден проект върху следните фактори:

–        хората, флората и фауната;

–        почвата, водата, въздуха, климата и природната среда;

–        материалните придобивки и културното наследство;

–        взаимодействието между факторите, споменати в първо, второ и трето тире“.

5.        Съгласно член 4, параграф 1 и точка 19 от приложение I към Директивата за ОВОС рудниците за открит добив на суровини с площ над 25 хектара задължително подлежат на оценка в съответствие с членове 5—10.

6.        Член 5 от Директивата за ОВОС предвижда каква информация следва да бъде предоставена при оценката на въздействието върху околната среда:

„1.      В случай на проекти, които по силата на член 4 трябва да бъдат предмет на оценка на въздействието върху околната среда в съответствие с разпоредбите на членове 5—10, държавите членки приемат необходимите мерки, за да гарантират, че предприемачът предава в подходяща форма информацията, посочена в приложение IV, дотолкова доколкото:

а)      държавите членки считат, че информацията е [от значение за] даден етап от процедурата за даване на [разрешение] и [за] специфичните характеристики на дадения проект или тип проект и на онези характеристики на околната среда, които вероятно могат да бъдат засегнати;

б)       държавите членки считат, че [от предприемача разумно може да се изисква да събере] тази информация, като се вземат под внимание, inter alia, сегашните познания и методи на оценка.

2.      […]

3.      Информацията, която предприемачът следва да предостави съгласно параграф 1, включва най-малко следното:

–        описание на проекта, включващо информация относно обекта, план и размери;

–        описание на мерките, които се предвижда да бъдат предприети с цел да се избегнат, намалят и при възможност да се коригират [съществените] неблагоприятни[…] [последици];

–        данните, необходими за идентифициране и оценка на основните последствия от проекта върху околната среда;

–        кратко описание на основните алтернативи, проучени от предприемача, и посочване на главните причини за неговия избор по отношение на въздействието на проекта върху околната среда;

–        нетехническо описание на информацията, посочена в предходните тирета.

4.      […]“.

7.        Предвидената в член 5, параграф 1 от Директивата за ОВОС информация е уточнена в приложение IV:

„[…]

4.      Описание[1] на вероятните съществени последици от предлагания проект върху околната среда, които произтичат от:

–        съществуването на проекта,

–        използването на природни богатства,

–        емисиите от замърсители, [причиняването] на [вредни въздействия] и премахването на отпадъци[,]

[и описание от страна на предприемача на методите за прогнозиране, използвани за оценка на въздействието върху околната среда].

[…]

[1]      Това описание [би] следва[ло] да обхваща прякото [въздействие] и всяко непряко, вторично, кумулативно, краткосрочно, средносрочно и дългосрочно, постоянно и временно, положително или отрицателно [въздействие] на проекта“.

 Б – Директивата за птиците

8.        Член 4, параграфи 1 и 2 от Директивата за птиците предвижда, че държавите членки класифицират като специални защитени зони (наричани по-нататък „СЗЗ“) териториите, които са най-подходящи за защитата на птиците съгласно приложение I към Директивата и на мигриращите птици.

9.        В приложение I към Директивата за птиците по-специално е посочен глухарът (Tetrao urogallus).

10.      Член 4, параграф 4, първо изречение от Директивата за птиците урежда защитата на СЗЗ:

„В защитените зони, посочени в параграфи 1 и 2, държавите членки вземат подходящи мерки за избягване на замърсяването или влошаване на условията в местообитанията, или всякакво обезпокояване на птиците, доколкото те имат значение за постигане целите на настоящия член“.

 В – Директивата за местообитанията

11.      Съгласно член 4, параграф 1 и приложение III (етап 1) към Директивата за местообитанията държавите членки внасят предложения за териториите, в които се срещат типове естествени местообитания от приложение I и местни видове от приложение II. Комисията избира измежду тези предложения по реда на член 4, параграф 2 и приложение III (етап 2) териториите, които включва в списък на териториите от значение за Общността (наричани по-нататък „ТЗО“).

12.      Сред видовете и типовете местообитания, които следва да бъдат защитени съгласно Директивата за местообитанията, има някои, които са определени като приоритетни. Съгласно член 1, букви г) и з) от Директивата те се отличават с това, че са застрашени и Съюзът носи особена отговорност за тяхното запазване.

13.      За настоящия случай от значение са следните типове неприоритетни местообитания от приложение I към Директивата за местообитанията:

–        4030 — Европейска суха пустош,

–        4090 — Ендемична оро-средиземноморска пустош с ниски бодливи храстчета,

–        6160 — Силикатни иберийски тревни съобщества с Festuca indigesta,

–        6510 — Низинни сенокосни ливади (Alopecurus pratensis, Sanguisorba officinalis),

–        8230 — Силикатни скали с пионерска растителност от типа Sedo-Scleranthion или Sedo albi-Veronicion dillenii и

–        9230 — Галицио-португалски дъбови гори с Quercus robur и Quercus pyrenaica.

14.      Освен това следва да се спомене кафявата мечка (Ursus arctos), посочена в приложение II към Директивата за местообитанията като приоритетен вид.

15.      Разпоредбите относно защитата на територии се съдържат в член 6, параграфи 2—4 от Директивата за местообитанията:

„2.      Държавите членки вземат подходящи мерки за предотвратяване в специалните защитени [зони] на влошаването на състоянието на естествените местообитания [и на местообитанията] на видовете, както и обезпокояване на видовете, за които са определени [зоните], доколкото това обезпокояване може да има значително въздействие с оглед на целите на настоящата директива.

3.      Планове или проекти, които не са непосредствено свързани с управлението на територията или не са необходими за него, но които поотделно или във взаимодействие с други планове и проекти могат да окажат значително влияние [върху нея], се подлагат на проверка, за да се оцени въздействието им върху територията от гледна точка на целите на съхраняването на тази територия. При съблюдаване на резултатите от [оценката] за въздействието върху територията и при спазване на разпоредбите на параграф 4 компетентните национални органи одобряват плана или проекта само след като установят, че той няма да има отрицателно влияние върху съответната територия[…] и ако е подходящо, след като са получили мнението на обществеността.

4.      Ако даден план или проект трябва да бъде осъществен въпреки негативната оценка на въздействието върху територията поради [императивни съображения от значим] обществен интерес, включително и такива от социален или икономически характер, и поради липсата на алтернативно решение, държавата членка предприема всички необходими компенсаторни мерки, за да осигури цялостната кохерентност на „Натура 2000“. Държавата членка информира Комисията за приетите от нея компенсаторни мерки.

[…]“.

16.      В това отношение десето съображение от Директивата за местообитанията гласи:

„[…] трябва да бъде направена оценка на плановете и проектите, които могат да имат значителен ефект за целите на опазването, поставени с определянето на дадена територия за защитена“.

17.      По силата на член 7 от Директивата за местообитанията посочените разпоредби се прилагат към СЗЗ, предвидени в Директивата за птиците:

„Задълженията съгласно член 6, параграфи 2, 3 и 4 от настоящата директива заменят задълженията, произтичащи от член 4, параграф 4, първо изречение от Директива 79/409/ЕИО, по отношение на [териториите], класифицирани съгласно член 4, параграф 1 или признати за такива съгласно член 4, параграф 2 от нея, от датата на влизане в сила на настоящата директива или от датата на класифициране или признаване от страна на държава членка съгласно Директива 79/409ЕИО, в случай че последната дата е по-късна“.

18.      Тази разпоредба е изяснена в седмо съображение от Директивата за местообитанията по следния начин:

„[…] всички определени територии, включително и класифицираните понастоящем или в бъдеще като специални защитени [зони] съгласно Директива 79/409/ЕИО […], трябва да бъдат включени в единната европейска екологична мрежа“.

III –  Факти, досъдебно производство и искания на страните

19.      Територията „Alto Sil“, разположена в горното течение на река Сил, има площ над 43 000 хектара и се намира в северозападната част на испанския регион Кастилия и Леон, близо до регионите Галисия и Астурия. Тя е част от верига обширни по площ защитени зони, които, най-често граничещи една с друга, се разпростират от Галисия до Кантабрия(7).

20.      През 1998 г. Испания предлага „Alto Sil“ за ТЗО съгласно Директивата за местообитанията и през 2000 г. я класифицира като СЗЗ съгласно Директивата за птиците. На 7 декември 2004 г. Комисията включва територията под № ES0000210 в списъка на ТЗО по Директивата за местообитанията(8).

21.      В стандартния формуляр с данни за тази територия, предаден на Комисията, по-конкретно са посочени 10—15 екземпляра от кафявата мечка и 42—47 мъжки екземпляра от кантабрийския подвид на глухара (Tetrao urogallus cntabricus), както и по-специално следните типове местообитания:

–        4030 — Европейска суха пустош (50 % от площта на територията, т.е. над 21 000 хектара),

–        4090 — Ендемична оро-средиземноморска пустош с ниски бодливи храстчета (6 % от площта на територията, т.е. около 2 600 хектара),

–        6160 — Силикатни иберийски тревни съобщества с Festuca indigesta (1 % от площта на територията, т.е. около 430 хектара),

–        8230 — Силикатни скали с пионерска растителност от типа Sedo-Scleranthion или Sedo albi-Veronicion dillenii (13 % от площта на територията, т.е. над 5 500 хектара), и

–        9230 — Галицио-португалски дъбови гори с Quercus robur и Quercus pyrenaica (6 % от площта на територията, т.е. около 2 600 хектара).

22.      През 2001 г. Комисията узнава за различни проекти за открити въгледобивни рудници, които могат да засегнат територията „Alto Sil“.

23.      След първоначално разследване през 2003 г. Комисията за първи път приканва Испания да представи становище относно евентуално неизпълнение на Директивата за местообитанията и на Директивата за ОВОС. През 2005 г. Комисията изпраща до Испания първото мотивирано становище. В отговор Испания представя по-конкретно изследване, в което се проучва въздействието на различните проекти и се предлагат мерки за защита на въпросната територия (наричано по-нататък „изследването от 2005 г.“)(9).

24.      Вследствие на две решения на Съда(10) Комисията извършва нова оценка на фактическото положение и на 29 февруари 2008 г. приканва Испания за втори път да представи становище. След отговора от 7 май 2008 г. и последващи контакти, на 1 декември 2008 г. Комисията издава допълнително мотивирано становище, с което определя на Испания срок до 1 февруари 2009 г. за преустановяване на нарушението на правото на Съюза. Вследствие на това Испания предоставя допълнителна информация до 30 юли 2009 г.

25.      Според предоставената информация проектите за открити рудници са разделени в две групи.

26.      На север от Сил и от община Вияблино са извършени минни работи по различни планински върхове и хребети. В повечето случаи тези проекти са разделени от речни долини и разстоянието между тях е около един до два километра. Комисията възразява срещу откритите рудници „Feixolín“ (95,86 хектара, за който разрешението е издадено през 1986 г., като междувременно са предприети мерки за възстановяване на природата) и съседния му „Ampliación de Feixolín“ (разширение на рудник „Feixolín“, 93,9 хектара), както и срещу „Fonfría“ (350 хектара, за който разрешението е издадено на 21 юли 1990 г.). Наред с това на изток и на запад от посочените проекти са планирани други открити рудници. Всички те са разположени във вътрешността на територията „Alto Sil“.

27.      Особено сложни са фактическите обстоятелства по отношение на разширението на рудника „Feixolín“. В деня на изтичане на срока, определен с мотивираното становище, за този проект все още не е било издадено разрешение, но въпреки това част от него вече е осъществена на площ от 35,24 хектара. Поради тази причина на 9 ноември 2009 г. испанските власти налагат санкция и разпореждат определени мерки(11). Експлоатацията на част от този рудник на площ от 39,62 хектара обаче е разрешена още на 11 юни 2009 г., а на 7 октомври 2009 г. са разпоредени определени мерки за ограничаване и компенсиране на въздействието върху околната среда.

28.      На разстояние от около 10—15 километра, на юг от реката Сил и на югозапад от община Виласека де Ласиана, се изпълняват останалите проекти „Salguero-Prégame-Valdesegadas“ (196 хектара, за който разрешението е издадено през 1986 г., като голяма част от природата вече е възстановена), „Nueva Julia“ (405 хектара, за който разрешението е издадено през 2003 г.) и „Ladrones“ (117 хектара, за който разрешението е издадено през 2003 г.), критикувани от Комисията. Тези проекти, както и още един планиран проект, непосредствено граничат един друг. Само мястото на изпълнение на проекта „Ladrones“ се намира във вътрешността на територията „Alto Sil“.

29.      Независимо от предоставената от Испания информация Комисията продължава да счита, че е налице нарушение на правото на Съюза и поради това с настоящия иск, постъпил в Съда на 20 октомври 2009 г., иска от Съда:

1.      Да постанови,

а)      че като е разрешило откритите рудници „Fonfría“, „Nueva Julia“ и „Ladrones“, без съответните разрешения да са обусловени от оценка, позволяваща да се определят, опишат и оценят по подходящ начин преките, непреките и кумулативните въздействия на съществуващите проекти за открити рудници, Кралство Испания не е изпълнило задълженията си по членове 2, 3 и член 5, параграфи 1 и 3 от Директивата за ОВОС;

б)      че считано от 2000 г., когато зоната „Alto Sil“ е класифицирана като СЗЗ:

–        като е разрешило откритите рудници „Nueva Julia“ и „Ladrones“, без съответните разрешения да са обусловени от подходяща оценка на възможното въздействие на посочените проекти, и при всички случаи, без да са спазени условията, позволяващи осъществяването на проект, въпреки опасността от споменатите проекти за вида „глухар“, който е една от природните дадености, станали причина за класифицирането на „Alto Sil“ като СЗЗ, а именно липса на алтернативно решение, наличие на императивни съображения от значим обществен интерес и информиране на Комисията за компенсаторните мерки, необходими за да се осигури цялостната кохерентност на мрежата „Натура 2000“, и

–        като не е приело необходимите мерки, за да избегне причиненото от откритите рудници „Feixolín“, „Salguero-Prégame-Valdesegadas“, „Fonfría“, „Ampliación de Feixolín“ и „Nueva Julia“ влошаване на състоянието на местообитанията, включително тези на видовете, и значително обезпокояване на този вид, заради който посочената зона е определена като СЗЗ,

Кралство Испания не е изпълнило по отношение на СЗЗ „Alto Sil“ задълженията си по член 6, параграфи 2, 3 и 4 във връзка с член 7 от Директивата за местообитанията;

в)      че считано от януари 1998 г., като не е приело по отношение на минните работи в рудниците „Feixolín“, „Salguero-Prégame-Valdesegadas“, „Fonfría“ и „Nueva Julia“ необходимите мерки, за да запази екологичния интерес, който представлява предложената територия „Alto Sil“ на национално равнище, Кралство Испания не е изпълнило по отношение на тази територия задълженията си по силата на даденото от Съда тълкуване в Решение от 13 януари 2005 г. по дело Dragaggi и др. (C‑117/03) и в Решение от 14 септември 2006 г. по дело Bund Naturschutz in Bayern и др.(C‑244/05);

г)      че считано от декември 2004 г.:

–        като е разрешило открити минни работи (в случая в рудниците „Feixolín“, „Salguero-Prégame-Valdesegadas“, „Fonfría“ и „Nueva Julia“), които могат да окажат значително въздействие върху природните дадености, заради които „Alto Sil“ е определена като ТЗО, без да направи подходяща оценка на възможните въздействия на посочените рудници и, при всички случаи, без да спази условията, които биха позволили осъществяването на споменатите проекти въпреки опасността, която представляват за природните дадености, а именно липса на алтернативно решение, наличие на императивни съображения от значим обществен интерес и информиране на Комисията за компенсаторните мерки, необходими за да се осигури цялостната кохерентност на „Натура 2000“, и

–        като не е приело по отношение на посочените проекти необходимите мерки, за да избегне причиненото от рудниците „Feixolín“, „Salguero-Prégame-Valdesegadas“, „Fonfría“, „Nueva Julia“ и „Ampliación de Feixolín“ влошаване на състоянието на местообитанията, включително тези на видовете, и обезпокояване на видовете,

Кралство Испания не е изпълнило по отношение на ТЗО „Alto Sil“ задълженията си по член 6, параграфи 2, 3 и 4 от Директивата за местообитанията, както и

2.      да осъди Кралство Испания да заплати съдебните разноски.

30.      Кралство Испания моли Съда:

а)      да отхвърли иска, и

б)      да осъди институцията ищец да заплати съдебните разноски.

31.      Страните са представили доводите си само в писмен вид.

IV –  Правен анализ

32.      В отклонение от структурата на исковата молба най-напред ще разгледам правните основания на иска, свързани с Директивата за местообитанията, и едва след това ще анализирам прилагането на Директивата за ОВОС.

 А – По разрешението на проектите „Nueva Julia“ и „Ladrones“ с оглед на защитената зона за птици „Alto Sil“

33.      В рамките на първата част от второто правно основание на иска Комисията счита, че при издаването на разрешение за проектите „Nueva Julia“ и „Ladrones“ през 2003 г. Испания е нарушила по отношение на СЗЗ „Alto Sil“ член 6, параграфи 3 и 4 от Директивата за местообитанията.

34.      Още към момента на подаване на искането за разрешаване на посочените проекти през 2001 г.(12) Испания е класифицирала тази СЗЗ като защитена зона за птици, поради което по силата на член 7 от Директивата за местообитанията спрямо процедурата за издаване на разрешение се прилага член 6, параграфи 2—4 от Директивата.

35.      Съгласно член 6, параграф 3, първо изречение от Директивата за местообитанията планове или проекти, които не са непосредствено свързани с управлението на територията или не са необходими за него, но които поотделно или във взаимодействие с други планове и проекти могат да окажат значително влияние, се подлагат на проверка, за да се оцени въздействието им върху територията от гледна точка на целите на съхраняването на тази територия. Съгласно второ изречение от тази разпоредба компетентните национални органи одобряват плана или проекта, при съблюдаване на резултатите от оценката на въздействието върху територията и при спазване на разпоредбите на параграф 4, само след като установят, че той няма да има отрицателно въздействие върху съответната територия.

36.      Член 6, параграф 4 от Директивата за местообитанията допуска при определени условия проектът да бъде осъществен въпреки отрицателната оценка в резултат на процедурата, предвидена в параграф 3 от него.

1.     По необходимостта от оценка на проектите

37.      Проектите за открити рудници нито са свързани с управлението на СЗЗ „Alto Sil“, нито са необходими за него. Следователно не се прилагат съответните изключения от приложното поле на задължението за извършване на оценка по член 6, параграф 3, първо изречение от Директивата за местообитанията.

38.      Ето защо трябва да бъде извършена оценка, ако отделните проекти поотделно или заедно с други планове и проекти могат да окажат значително отрицателно въздействие върху територията. Такъв е случаят, когато е налице вероятност или опасност плановете или проектите да окажат значително отрицателно въздействие върху съответната територия(13).

39.      Видно от член 6, параграф 3, първо изречение от Директивата за местообитанията във връзка с десето съображение от нея, въпросът дали въздействието на даден план или проект върху дадена територия е значително трябва да се преценява с оглед на целите за опазване на територията(14).

40.      Когато има съмнение относно липсата на значително въздействие, оценката на въздействието трябва да се извърши, като се има предвид по-специално принципът на предпазните мерки. Този принцип е един от основните елементи на политиката на високо равнище на защита, провеждана от Съюза в областта на околната среда съгласно член 191, параграф 2, първа алинея ДФЕС, в светлината на който трябва да се тълкува Директивата за местообитанията(15).

41.      Тъй като в производството за установяване на неизпълнение на задължения от държава членка Комисията има задължението да докаже наличието на твърдяното неизпълнение, тя все пак следва да представи достатъчно доказателства, че предвид специфичните природни характеристики и условия на съответната територия даден план или проект може да окаже значително отрицателно въздействие върху тази територия с оглед на целите за опазване на последната(16).

42.      Възраженията на Комисията се отнасят до опазването на кантабрийския глухар. В Испания този подвид на глухара се смята за застрашен. Той несъмнено попада в обхвата на целта за опазване на защитената зона за птици „Alto Sil“.

43.      Следователно трябва да се провери дали двата проекта за открити рудници могат да окажат значително отрицателно въздействие върху опазването на кантабрийския глухар в защитената зона за птици „Alto Sil“.

44.      Проектът „Ladrones“ се изпълнява във вътрешността на защитената зона. Следователно пряко засегнатите площи повече не могат да допринесат за опазването на глухара, поне докато не бъде възстановена природата. Дори след прекратяване на експлоатацията на рудниците ще отнеме много време площите отново да достигнат сходна екологична функционалност, ако това въобще би било възможно.

45.      Възможно е и други части от територията да бъдат засегнати от шум, вибрации и други въздействия в резултат на осъществяването на проекта. Според представено от Испания изследване шумът от открити минни работи може да има въздействие в радиус до четири километра; за вибрациите се приема, че имат радиус на действие до 300 метра(17). Тези възможни въздействия имат особена тежест, тъй като проектът „Ladrones“ непосредствено граничи с т.нар. критичен за опазването на глухара ареал, тоест вероятно предпочитано от този вид местообитание(18).

46.      Макар да не е разположен във вътрешността на СЗЗ, „Nueva Julia“ все пак е в непосредствена близост до нейните граници. Ето защо е възможно и шумът, и вибрациите да обезпокоят части от зоната. Това се отнася по-специално за споменатия критичен ареал, който е разположен на не повече от един километър от границата на рудника „Nueva Julia“.

47.      Впрочем следва да се напомни, че член 6, параграф 3, първо изречение от Директивата за местообитанията не обхваща само вероятните въздействия на отделни планове или проекти, ако последните бъдат разгледани изолирано, а изрично визира взаимодействието на различни планове и проекти. В настоящия случай подобно взаимодействие е възможно просто поради осъществяването или най-малкото планирането на различни проекти за открити рудници много близо един с друг. Възможни са и други въздействия, например от селища и транспортни пътища в този район. Във връзка с това следва да се има предвид не само обезпокояването на вида в т.нар. критични ареали, но и това, че е възможно различните райони на разпространение на вида да са разделени едни от други, поради което да е затруднен или невъзможен обменът между съответните популации(19).

48.      Ето защо двата проекта за открити рудници могат да окажат значително отрицателно въздействие върху опазването на кантабрийския глухар в защитената зона за птици „Alto Sil“. Този извод се потвърждава от факта, че в стандартния формуляр за данните относно споменатата територия самата Испания посочва, че проектите за открити рудници представляват значителна опасност за територията.

2.     По оценката на въздействието с оглед на целите за опазване на СЗЗ „Alto Sil“

49.      Ето защо трябва да се оцени въздействието на двата проекта върху защитената зона.

50.      Това оценяване трябва да се предвиди по такъв начин, че компетентните власти да могат да се уверят, че даден план или проект няма да доведе до негативни последици за целостта на съответния обект, като се има предвид, че при несигурност относно липсата на такива последици посочените власти са длъжни да откажат предоставянето на исканото разрешение(20).

51.      Относно елементите, въз основа на които компетентните власти могат да получат необходимата сигурност, Съдът е уточнил, че трябва да се изключи съществуването на разумно съмнение от научна гледна точка(21), като споменатите власти трябва да се основат на най-добрите научни познания в съответната област(22).

52.      Нито изтъкнатите от Испания доводи, нито преписката по делото допускат да се направи извод, че по отношение на опазването на глухара е извършена подобна оценка.

53.      В съдържащите се в преписката документи относно разрешението за открития рудник „Nueva Julia“ дори нито веднъж не се споменава глухарът.

54.      Наистина, що се отнася до решението за издаване на разрешение за открития рудник „Ladrones“, Испания се позовава на съдържащата се в него декларация за извършено проучване и задоволителна оценка на възможните въздействия на този проект върху глухара(23). Това обаче е само твърдение на органа, издал разрешението, и следователно с него няма как да се докаже, че е извършена надлежна оценка на въздействието на проекта върху зоната. Испания не представя документ в този смисъл.

55.      Испания подчертава, че местата за токуване на глухара не са засегнати, но това все пак не означава, че глухарът остава незасегнат през всички стадии от развитието си. В частност не е изключена възможността да е засегнато използването на посочения по-горе критичен ареал, попадащ в обхвата на въздействие на двата открити рудника.

56.      На последно място, Испания се позовава на посоченото изследване от 2005 г., анализиращо възможните въздействия на проекта „Fonfría“ и на кумулативните въздействия с други проекти за открити рудници. В настоящия случай обаче не е необходимо да се отговаря на въпроса дали цитираното изследване оценява в достатъчна степен въздействието на проектите „Nueva Julia“ и „Ladrones“ с оглед на защитата на глухара в защитената зона за птици „Alto Sil“. Всъщност съгласно член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията оценката на въздействието на проекта трябва да се извършва преди издаването на разрешение за този проект(24). Спорните в случая разрешения обаче са били издадени още през 2003 г.

57.      Всъщност, както правилно подчертава Комисията, в посоченото изследване се установява, че въздействието на проектите не е било добре проучено при извършените преди това оценки на въздействието(25).

58.      Предвид факта, че не е извършена подходяща оценка на проектите „Nueva Julia“ и „Ladrones“, се налага изводът, че разрешението за тях несъмнено е издадено в нарушение на член 6, параграфи 3 и 4 от Директивата за местообитанията. Всъщност издаването на разрешение съгласно член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията предполага компетентните власти да са се уверили, че проектите няма да доведат до негативни последици за целостта на съответната територия(26). При липсата на каквато и да била оценка на въздействието обаче те не е имало как да придобият подобна увереност.

59.      По същите причини не са били изпълнени и условията за издаване на разрешение по член 6, параграф 4 от Директивата за местообитанията. Тази разпоредба предвижда, че когато въпреки негативните изводи от оценяването, осъществено в съответствие с член 6, параграф 3, първо изречение от тази директива, даден план или проект все пак трябва да бъде реализиран поради императивни съображения от значим обществен интерес, включително от социален или икономически характер, и когато не съществуват алтернативни решения, държавата членка предприема всички необходими компенсаторни мерки, за да осигури цялостната кохерентност на „Натура 2000“(27).

60.      Действително Испания подчертава значението на рудодобива за местната икономика и счита въздействието върху опазването на глухара за незначително. Тези съображения обаче са ирелевантни при липсата на подходяща оценка на въздействието.

61.      Всъщност член 6, параграф 4 от Директивата за местообитанията се прилага едва след като въздействието на даден план или проект е било анализирано в съответствие с член 6, параграф 3 от същата. Познаването на това въздействие от гледна точка на целите на опазване на въпросната територия е задължителна предпоставка за прилагането на член 6, параграф 4. При липса на посочените елементи не може да бъде преценено нито едно условие за прилагане на тази дерогираща разпоредба. Всъщност изследването на евентуални императивни съображения от значим обществен интерес и на наличие на увреждащи в по-малка степен алтернативи изисква съпоставяне с нанесените на територията вреди от разглеждания план или проект. Освен това вредите върху посочената територия трябва да бъдат точно установени, за да може да се определи естеството на евентуалните компенсаторни мерки(28).

62.      Ето защо, като е разрешила експлоатацията на откритите рудници „Nueva Julia“ и „Ladrones“, без да оцени по подходящ начин възможните въздействия на тези проекти, Испания не е изпълнила условията по член 6, параграфи 3 и 4 от Директивата за местообитанията.

 Б – По отрицателното въздействие върху защитената зона за птици „Alto Sil“

63.      С втората част от второто правно основание на иска Комисията твърди, че като не е взела необходимите мерки за предотвратяване на отрицателното въздействие върху СЗЗ „Alto Sil“ вследствие на експлоатацията на откритите рудници „Feixolín“, „Salguero-Prégame-Valdesegadas“, „Fonfría“, на разширението на рудник „Feixolín“ и на открития рудник „Nueva Julia“, Испания не е изпълнила задълженията си по член 6, параграф 2 от Директивата за местообитанията.

64.      Съгласно член 6, параграф 2 от Директивата за местообитанията държавите членки вземат подходящи мерки за предотвратяване в специалните защитени територии, попадащи в приложното поле на тази разпоредба, на влошаването на състоянието на естествените местообитания и на местообитанията на видовете, както и обезпокояване на видовете, за които са определени териториите, доколкото това обезпокояване може да има значително въздействие с оглед на целите на тази директива.

1.     По приложимостта на член 6, параграф 2 от Директивата за местообитанията

65.      На първо място, следва да се провери дали член 6, параграф 2 от Директивата за местообитанията е приложим към въздействията на посочените проекти. Всъщност тази разпоредба не се прилага към всякакъв вид влошаване на състоянието или обезпокояване, засягащо защитените територии. Напротив, според Съда разрешаването на даден план или проект съгласно процедурата по член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията прави излишно, що се отнася до въздействието на този план или проект върху защитената територия, едновременното прилагане на общото правило за защита по член 6, параграф 2(29).

66.      В този смисъл член 6, параграф 2 от Директивата за местообитанията се прилага към вече осъществените мерки по разширяване на рудник „Feixolín“. Те са осъществени без разрешение, поради което член 6, параграфи 3 и 4 все още е бил неприложим.

67.      Нещо повече, изводът от предходната проверка съгласно член 6, параграфи 3 и 4 от Директивата за местообитанията е, че член 6, параграф 2 се прилага и за въздействието на проекта „Nueva Julia“. Всъщност, когато разрешение за план или проект е било предоставено в противоречие с член 6, параграф 3 от Директивата, може да се констатира нарушение на член 6, параграф 2 по отношение на дадена СЗЗ, ако е установено влошаване на състоянието на местообитание или обезпокояване на видовете, за които е била определена въпросната зона(30).

68.      Пречка член 6, параграф 2 от Директивата за местообитанията да се приложи към въздействията на откритите рудници „Feixolín“, „Salguero-Prégame-Valdesegadas“ и „Fonfría“ обаче би могло да бъде обстоятелството, че разрешението за тях е издадено, преди режимът за защита по силата на Директивата за местообитанията да е бил приложим.

69.      Съдът вече е постановил, че за проект, за който е дадено разрешение преди датата на изтичане на срока за транспониране на Директивата за местообитанията или процедурата за издаване на разрешение е започнала преди присъединяването на съответната държава членка към Европейския съюз, не биха могли да се прилагат изискванията по член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията относно процедурата за предварителна оценка на въздействието на проекта върху засегнатата територия(31). Всъщност не би било уместно процедурите, които сами по себе си са сложни на национално равнище и са започнали официално, преди да изтече срокът за транспониране на тази директива, допълнително да се утежняват и забавят със специфичните изисквания, наложени от Директивата, както и да се засягат вече възникнали правни положения(32).

70.      Посочената съдебна практика обаче се отнася само до процесуалноправните аспекти. От друга страна, Съдът многократно е подчертавал, че вече издадените разрешения не изключват прилагането на изискванията по същество за защитата на териториите по член 6, параграф 2 от Директивата за местообитанията. Така прилагането на посочената разпоредба позволява да се изпълни основната цел за опазване и закрила на качеството на околната среда, включително опазването на естествените местообитания, както и на дивата фауна и флора по смисъла на първо съображение от Директивата, ако впоследствие се окаже вероятно план или проект, за който е дадено разрешение в съответствие с член 6, параграф 3, да причини такова влошаване на състоянието или значително обезпокояване дори когато на компетентните национални органи не може да се вмени отговорността за каквато и да е грешка(33). Освен това член 6, параграф 2 може да наложи задължението за последваща проверка на вече издадено разрешение(34); в този контекст изпълнението на проект, за който е дадено разрешение, преди да изтече срокът за транспониране на Директивата за местообитанията, попада в приложното поле на тази разпоредба(35).

71.      Следователно член 6, параграф 2 от Директивата за местообитанията задължава държавите членки да вземат необходимите мерки за предотвратяване на влошаване на състоянието или обезпокояване на защитени зони и по отношение на стари проекти. Легитимните интереси на притежателите на разрешения трябва, ако се налага, да бъдат удовлетворени чрез обезщетение.

72.      Посочената съдебна практика не е в противоречие с принципа на забрана на обратното действие на правните норми. Напротив, новата правна норма по принцип се прилага от момента на влизането ѝ в сила. Макар че не се прилага към правните положения, възникнали и окончателно установени при действието на стария закон, новата правна норма се прилага спрямо техните бъдещи последици(36). Така например нови правни норми относно закрилата на патенти могат да ограничат обхвата на закрилата на вече предоставени патенти(37). Положението е сравнимо, що се отнася до вече издадените разрешения за проекти, които могат да влошат състоянието или в значителна степен да обезпокоят защитени зони. След класифицирането на зоната тези проекти могат да бъдат реализирани само доколкото са съвместими със защитата на зоната.

73.      Всъщност, що се отнася до защитата на глухара, възможността да са налице оправдани правни очаквания за стабилността на разрешенията е изключена, просто защото следва да се приеме, че още преди да бъде класифицирана като защитена зона за птици територията „Alto Sil“ е била предмет на строгите изисквания за защита на фактически защитени зони за птици по член 4, параграф 4, първо изречение от Директивата за птиците(38), макар Комисията да не твърди, че тази разпоредба е нарушена. Ето защо проектите, които в значителна степен са влошавали състоянието или обезпокоявали съответната територия, по принцип повече не е следвало да бъдат разрешавани след присъединяването на Испания към Европейската икономическа общност през 1986 г.(39)(40).

74.      Следователно въздействията на проектите, които са били разрешени преди класифицирането на СЗЗ „Alto Sil“, попадат в приложното поле на член 6, параграф 2 от Директивата за местообитанията.

2.     По въздействието на проектите

75.      Член 6, параграф 2 от Директивата за местообитанията изисква да бъдат взети подходящи мерки за предотвратяване в защитените територии на влошаването на състоянието на естествените местообитания и на местообитанията на видовете, както и на обезпокояването на видовете, за които са определени териториите, доколкото това обезпокояване може да има значително въздействие с оглед на целите на тази директива.

76.      Поради обстоятелството, че посоченото правно основание се отнася до СЗЗ по смисъла на Директивата за птиците, се поставя пряко не въпросът за евентуалното влошаване на състоянието на естествените местообитания в тази зона, а за влошаването на местообитанията на птиците, за които СЗЗ е определена — в конкретния случай, глухара — както и за евентуалното обезпокояване на тези видове.

77.      В настоящия случай влошаване на състоянието на местообитания може да възникне най-вече вследствие на използването на площи при изпълнението на отделните проекти (по този въпрос вж. буква а) по-нататък). Следва да се разгледа обаче и възможността за обезпокояване вследствие на шум и вибрации на съседните площи (по този въпрос вж. буква б) по-нататък), както и ефектът на разделяне, който имат проектите (по този въпрос вж. буква в) по-нататък).

 а) По използването на площи

78.      При всички оспорени от Комисията проекти са използвани площи, които кантабрийският глухар не може да използва най-малкото докато трае експлоатацията на откритите рудници, но вероятно и за по-дълъг последващ период на възстановяване на природата. Използването на площи влошава състоянието на СЗЗ по смисъла на член 6, параграф 2 от Директивата за местообитанията, когато с него се засяга защитата на видовете птици, за които е определена посочената СЗЗ(41).

79.      Проектите „Salguero-Prégame-Valdesegadas“ и „Nueva Julia“ обаче се изпълняват извън СЗЗ „Alto Sil“. Следователно използването на площи при изпълнението на тези проекти не може пряко да доведе до влошаване на състоянието на територията.

80.      Обратно, откритите рудници „Fonfría“, „Feixolín“ и разширението на рудник „Feixolín“ заемат площи, разположени във вътрешността на СЗЗ. Комисията твърди, че посочените проекти са унищожили площ, покрита с подходящото за глухара тип местообитание 9230, галицио-португалски дъбови гори с Quercus robur и Quercus pyrenaica.

81.      Комисията обаче не е представила съответното доказателство нито за рудник „Feixolín“, нито за разширението на рудник „Feixolín“. Тя действително посочва, без това да е оспорено, че още през 2008 г. посоченото местообитание е било непосредствено извън границите на рудника „Feixolín“. Този факт обаче не води непременно до извода за унищожаването на въпросното местообитание след 2000 г. в рамките на споменатия проект. Дори да се предположи, че там въобще някога е имало такова местообитание, възможно е то да е било унищожено още преди класифицирането на СЗЗ през 2000 г. Впрочем според посоченото по-горе изследване от 2005 г. поне старият проект „Feixolín“ не е засегнал този тип местообитание(42). Що се отнася до разширението на рудник „Feixolín“, макар в изследването да се посочва загубата на 19,9 хектара площ от този тип местообитание(43), все пак проектът е осъществен само на една трета от площта, предвидена за добив на суровини(44). Ето защо не може да се изключи възможността тип местообитание 9230 да е налице единствено извън площта, засегната до този момент от проекта.

82.      От друга страна, според представеното от Испания изследване от 2005 г. рудникът „Fonfría“ е унищожил 17,92 хектара площ с подходящо за глухара тип местообитание 9230, галицио-португалски дъбови гори с Quercus robur и Quercus pyrenaica(45). Разрешението за този проект е издадено през юли 1999 г. и, видно от преписката, проектът е бил осъществяван, считано от 2001 г.(46), т.е. едва след класифицирането на СЗЗ.

83.      Тази намеса в СЗЗ е в качествено отношение по-сериозна, отколкото изсичането на около 2 500 дървета с цел изграждане на ски писта в италианска СЗЗ със сходна площ, по отношение на което Съдът приема, че се нарушава член 6, параграф 2 от Директивата за местообитанията(47). Всъщност целогодишните открити минни работи възпрепятстват в много по-голяма степен използването на площта от птиците, отколкото ски писта, използвана само през зимата.

84.      Действително, според Испания засегнатите площи са без значение за опазването на глухара, но нейното твърдение се основава единствено на липсата на места за токуване. Токуването обаче е само един стадий от жизнения цикъл на глухара. В този смисъл в представеното от Испания изследване от 2005 г. се посочва също, че унищожаването на растителността има отрицателно въздействие върху глухара(48).

85.      Следователно осъществяването на проекта „Fonfría“ е довело до влошаване на състоянието на СЗЗ „Alto Sil“ поради унищожаването на площ от 17,92 хектара с подходящо за глухара тип местообитание 9230, галицио-португалски дъбови гори с Quercus robur и Quercus pyrenaica.

 б) По въздействието върху съседни площи

86.      Освен това член 6, параграф 2 от Директивата за местообитанията изисква да бъде предотвратено обезпокояването на видовете, за които са определени територии, доколкото подобно обезпокояване може да има значително въздействие с оглед на целите на тази директива.

87.      Обхватът на тази защита е много широк, тъй като не е необходимо да се доказва наличието на значително обезпокояване, а видно от текста на посочената разпоредба, достатъчна е сама по себе си възможността обезпокояването да има значително въздействие.

88.      Както вече се посочи, от преписката е видна възможността за обезпокояване вследствие на шум на разстояние до четири километра и вследствие на вибрации — в радиус до 300 метра. Освен това страните единодушно приемат, че глухарът е силно уязвим. Според представената от Комисията карта(49) различните, критични за глухара ареали се намират на по-малки от посочените разстояния от разглежданите открити рудници.

89.      Според изследването от 2005 г. този вид обезпокояване обаче не следва да се разглежда като значително по отношение на глухара поради намаляването на популациите на този вид по всички краища на района му на разпространение. Това явление се наблюдавало и по местата, където нямало проекти за рудници. В някои места намаляването на популациите било дори още по-силно изразено(50). Както правилно изтъква Испания, в останалите документи от преписката обезпокояването, причинено от открити рудници, също не е описано като заплаха за глухара. Ето защо Комисията не е представила необходимото доказателство за възможността обезпокояването вследствие на шум и вибрации като цяло да оказва значително въздействие.

90.      Положението обаче е различно за критичния ареал AS-90, място за токуване „Robledo El Chano“, граничещо непосредствено с открития рудник „Fonfría“. Действително съгласно предоставената от Испания информация това място за токуване е изоставено още в края на 80-те години(51). Според преброяване на популациите в регион Кастилия и Леон, представено от Испания(52), през 1999 г. мястото е било все още използвано и едва при извършена през 2003 г. проверка е установено, че то повече не се използва.

91.      Посоченото преброяване на популациите е единственият документ от преписката, от който е видно, че се основава на специално наблюдение на глухарите в този ареал. Ето защо той има по-голямо значение, отколкото простото твърдение, че мястото за токуване е било изоставено по-рано, например като съдържащото се в изследването от 2005 г. Доколкото е съставен от испански органи и Испания нито го опровергава, обосновавайки се от фактическа страна, нито го отхвърля, документът относно преброяването на популациите доказва в достатъчна степен, че посоченото място за токуване е изоставено от глухара по времето, когато започва експлоатацията на открития рудник „Fonfría“.

92.      Освен това от писмото на двама известни експерти, участвали и в изготвянето на испанския план за опазването на кантабрийския глухар, е видно, че глухарите най-малкото изоставят горските територии, разположени съвсем близо до проектите за открити рудници(53). Ето защо следва да се приеме, че в конкретния случай обезпокояването на глухара в резултат на експлоатацията на открития рудник „Fonfría“ е довело до изоставянето на мястото за токуване „Robledo El Chano“.

93.      Следователно експлоатацията на открития рудник „Fonfría“ е довела до значително обезпокояване на глухара на мястото за токуване „Robledo El Chano“.

 в) По ефекта на разделяне, който имат проектите за открити рудници

94.      На последно място, Комисията твърди, че проектите за открити рудници допринасят за изолирането на субпопулациите на глухара, тъй като преграждат коридорите за връзка с други популации.

95.      В това отношение Комисията се основава на посоченото по-горе писмо на двама признати експерти(54). Те възразяват срещу различни проекти за открити рудници, разположени от северната страна на река Сил, включително откритите рудници „Fonfría“, „Feixolín“ и разширението на рудник „Feixolín“. Тези проекти, взети заедно, според Комисията изолират разпространените на юг популации на глухара в СЗЗ „Alto Sil“ и могат да спомогнат за тяхното изчезване.

96.      По принцип изолирането на субпопулации на защитени видове следва да се разглежда като отрицателно въздействие върху съответната защитена зона(55).

97.      Откритите рудници „Salguero-Prégame-Valdesegadas“ и „Nueva Julia“ обаче са разположени встрани от коридорите за преминаване, за които в посоченото писмо се твърди, че са засегнати(56). Следователно те не допринасят за изолирането на разглежданите субпопулации.

98.      Що се отнася до рудниците „Fonfría“, „Feixolín“ и разширението на рудник „Feixolín“, Испания оспорва позицията на Комисията по този въпрос, но изобщо не представя довод, който може да опровергае критиката, почиваща на научни съображения. Впрочем в испанския план за опазване на глухара изолирането на субпопулации също се признава за застрашаване на този вид.

99.      Ето защо следва да се приеме, че причиненото от откритите рудници „Fonfría“, „Feixolín“ и от разширението на рудник „Feixolín“ обезпокояване е значително, доколкото спомага за изолирането на субпопулации на глухара.

 г) Междинно заключение

100. В обобщение следва да се приеме, че изпълнението на проекта „Fonfría“ е довело до влошаване на състоянието на СЗЗ „Alto Sil“ поради унищожаването на площ от 17,92 хектара с тип местообитание 9230, галицио-португалски дъбови гори с Quercus robur и Quercus pyrenaica, което глухарът е можел да използва. Посоченият открит рудник е причинил и значително обезпокояване на глухара на мястото за токуване „Robledo El Chano“. На последно място, причиненото от откритите рудници „Fonfría“, „Feixolín“ и от разширението на рудник „Feixolín“ обезпокояване като цяло е значително, доколкото допринася за изолирането на субпопулации на глухара.

3.     По отговорността на Испания

101. Възниква въпросът дали установеното влошаване на състоянието и установеното обезпокояване сами по себе си могат да обосноват наличието на неизпълнение от Испания на задълженията ѝ по член 6, параграф 2 от Директивата за местообитанията.

102. В това отношение следва да се прави разграничение между проектите „Fonfría“ и „Feixolín“, за които е издадено разрешение, от една страна, и разширението на „Feixolín“, за което не е издадено разрешение, от друга.

103. Давайки съгласието си, държавата членка носи цялата отговорност за позволените в разрешенията въздействия на проекти. Това важи и когато впоследствие разпоредбите за защита станат по-строги. Компетентните органи са информирани и могат да вземат необходимите мерки. Следователно Испания носи отговорност за последиците от проектите „Fonfría“ и „Feixolín“.

104. От друга страна, държавата членка не носи пряка отговорност за действията на частноправни субекти, за които не е издадено разрешение, както и за тяхното въздействие. Задължението по член 6, параграф 2 от Директивата за местообитанията да бъдат взети мерки, за да се предотврати засягането на защитените територии, обаче включва забраната за увреждащи действия на частноправни субекти, или най-малкото, възможно най-бързото им прекратяване.

105. Видно от преписката по делото, разширението на рудник „Feixolín“ е било експлоатирано, без да е издадено разрешение, считано поне от 2005 г. насам, със знанието на компетентните органи(57). Испания обаче е забранила тези минни работи едва на 9 ноември 2009 г. Това означава, че несъвместимото с член 6, параграф 2 от Директивата за местообитанията положение е било толерирано в продължение на най-малко четири години, въпреки че е причинило значително обезпокояване в СЗЗ „Alto Sil“. Следователно Испания не е взела възможно най-бързо необходимите мерки.

4.     По обосноваването на отрицателното въздействие върху глухара

106. Влошаването на състоянието и обезпокояването все пак биха могли да бъдат обосновани.

107. И в това отношение следва да се прави разграничение между проектите „Fonfría“ и „Feixolín“, за които е издадено разрешение, от една страна, и разширението на рудник „Feixolín“, за което не е издадено разрешение, от друга.

108. Също като режима на защита на фактически защитени зони за птици по член 4, параграф 4 от Директивата за птиците член 6, параграф 2 от Директивата за местообитанията не предвижда възможността за обосноваване с приоритетни интереси. Всъщност защитата на зоните, предвидена в Директивата за местообитанията, се основава на идеята, че за случаите на влошаване на състоянието или значително обезпокояване на защитените зони във всички случаи трябва да е предоставено разрешение (и според случая, да се обоснове!) в съответствие с член 6, параграфи 3 и 4 от тази директива. При положение че това разрешение се основава на подходяща оценка на въздействието, поначало член 6, параграф 2 няма как да бъде приложен(58).

109. За разширението на рудник „Feixolín“ е трябвало да се издаде разрешение съгласно процедурата, предвидена в член 6, параграфи 3 и 4 от Директивата за местообитанията. В този контекст, при определени условия това разширение е могло да бъде обосновано, независимо от евентуалното отрицателно въздействие върху СЗЗ „Alto Sil“. Тъй като тази процедура все пак не е била приложена, въпросният проект не може да бъде обоснован.

110. От друга страна, член 6, параграфи 3 и 4 от Директивата за местообитанията все още е бил неприложим към проектите „Fonfría“ и „Feixolín“. Би било несправедливо обаче за проектите, по отношение на които предварителната оценка съгласно член 6, параграфи 3 и 4 от Директивата за местообитанията не се прилага ratione temporis, да не се допусне дерогацията, предвидена в член 6, параграф 4. Това би означавало посочените проекти да бъдат ограничени в по-голяма степен, отколкото по-късните проекти, за които член 6, параграфи 2—4 е изцяло приложим.

111. Ето защо по отношение на старите проекти следва да се допуска значително влошаване на състоянието или обезпокояване на защитени зони и на основание член 6, параграф 2 от Директивата за местообитанията, ако са налице условията по същество по член 6, параграф 4, а именно императивни съображения от значим обществен интерес, включително и такива от социален или икономически характер, липсата на алтернативно решение, както и компенсаторни мерки, за да се осигури цялостната кохерентност на „Натура 2000“.

112. Действително, съгласно член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията не се изисква официална оценка на въздействието, но тази свобода на преценка, предоставена на държавите членки, е ограничена, що се отнася до излагането на обосновка. Те трябва да разгледат грижливо и безпристрастно всички релевантни факти по случая и във връзка с това да гарантират, че тези факти са от такъв характер, че да подкрепят изведените от тях заключения(59). Следователно претеглянето и разглеждането на алтернативи и на компенсаторни мерки предполагат подходяща оценка на въздействията, изискващи обосновка(60).

113. В настоящия случай Испания се позовава на целта за намаляване на зависимостта от външни енергийни източници (сигурност на снабдяването) и на значението на рудодобива за местната икономика. Освен това принципът на правната сигурност изисква да се отчита интересът от стабилност на окончателните разрешения(61).

114. Тези интереси трябва да бъдат претеглени спрямо отрицателното въздействие върху СЗЗ „Alto Sil“.

115. Пряката загуба на подходящото за глухара местообитание е относително незначителна спрямо общата площ с това местообитание в СЗЗ. Съгласно стандартния формуляр за данни относно територията в тази зона има около 2 600 хектара с тип местообитание 9230, галицио-португалски дъбови гори с Quercus robur и Quercus pyrenaica, а според достоверната информация, предоставена от Испания, те вероятно са дори 4 000 хектара. Следователно загубите, причинени от открития рудник „Fonfría“, са под 1 %.

116. Загубата на място за токуване и заплахата от изолиране на разпространените на юг субпопулации със сигурност имат по-голямо значение. Не може обаче да се изключи възможността интересът от осъществяването на проектите за открити рудници да е по-важен от неблагоприятните последици за глухара.

117. Впрочем видимо няма никакви алтернативи, които да засягат СЗЗ в по-малка степен. Ценови предимства при добиването на каменни въглища от откритите рудници може да има само там, където са разкрити залежите им при съответните условия. Повечето други планирани проекти за рудници също са във вътрешността на СЗЗ и следователно е възможно да имат поне същото по степен въздействие.

118. Освен това Испания се позовава на различни мерки, по-специално в областта на лова, лесовъдството, повторното залесяване, борбата с пожарите и защитата на застрашените видове(62), които в своята цялост са от полза и за положението на глухара в СЗЗ „Alto Sil“. Възможно е тези мерки в частност да компенсират прякото унищожаване на местообитанията на глухара.

119. В настоящия случай обаче не е необходимо Съдът да се произнася окончателно нито по претеглянето на интереси или по разглеждането на алтернативи, нито по компенсаторните мерки.

120. Всъщност липсва достатъчна оценка на отрицателното въздействие върху СЗЗ „Alto Sil“. Компетентните органи очевидно все още не са разбрали, че по всяка вероятност причина за загубата на мястото за токуване „Robledo El Chano“ е откритият рудник „Fonfría“, и изобщо не отчитат риска от изолиране на субпопулациите. Поради това няма достатъчно основание за каквото и да било претегляне на интереси от компетентните органи, а и компенсаторните мерки не се отнасят до тези два въпроса.

121. Ето защо отрицателното въздействие върху СЗЗ „Alto Sil“ не е обосновано.

5.     Междинно заключение по втората част от второто правно основание

122. Оттук се налага изводът, че като не е взела необходимите мерки, за да предотврати необоснованото отрицателно въздействие върху СЗЗ „Alto Sil“ вследствие на експлоатацията на откритите рудници „Feixolín“, „Fonfría“ и на разширението на рудник „Feixolín, Испания не е изпълнила задълженията си по член 6, параграф 2 от Директивата за местообитанията.

 В – По временния режим на защита на предложената територия от значение за Общността (ТЗО) „Alto Sil“

123. С третото си правно основание Комисията твърди, че считано от януари 1998 г. Испания не е взела необходимите мерки по отношение на добива на въглища в рудниците „Feixolín“, „Salguero-Prégame-Valdesegadas“, „Fonfría“ и „Nueva Julia“, за да запази екологичния интерес, който представлява предложената територия „Alto Sil“ на национално равнище.

124. Съгласно Директивата за местообитанията по отношение на териториите, където се намират естествени местообитания и/или които се обитават от приоритетни видове и са идентифицирани с оглед на включването им в общностния списък, държавите членки са длъжни да предприемат подходящи защитни мерки, за да поддържат характеристиките на посочените територии. Следователно държавите членки не могат да позволят намеси, които създават опасност от сериозно засягане на екологичните характеристики на тези територии. Такъв е по-специално случаят, когато намесата създава опасност от значително намаляване на площта на територията или от изчезване на приоритетни видове, обитаващи тази територия, или пък от унищожаване на територията или от заличаване на нейните представителни характеристики(63).

125. Отрицателното въздействие върху глухара, което бе вече установено, самò по себе си е без значение в рамките на това правно основание, тъй като защитата на този вид е гарантирана от СЗЗ „Alto Sil“.

126. При разглеждането на въпроса за отрицателното въздействие върху СЗЗ обаче бе прието за установено, че откритият рудник „Fonfría“ е довел до унищожаването на площ от 17,92 хектара с тип местообитание 9230, галицио-португалски дъбови гори с Quercus robur и Quercus pyrenaica, което глухарът е можел да използва(64).

127. Освен това според представеното от Испания изследване от 2005 г.(65) в резултат на проекта „Fonfría“ са загубени допълнителни площи със защитени типове местообитания:

–        79,31 хектара от тип местообитание 4030 — Европейска суха пустош (0,36 % от площта с това местообитание в територията),

–        16,88 хектара от тип местообитание 4090 — Ендемична оро-средиземноморска пустош с ниски бодливи храстчета (0,64 % от площта с това местообитание в територията),

–        6,76 хектара от тип местообитание 6160 — Силикатни иберийски тревни съобщества с Festuca indigesta (1,5 % от площта с това местообитание в територията),

–        76,05 хектара от тип местообитание 6510 — Низинни сенокосни ливади (Alopecurus pratensis, Sanguisorba officinalis) (общата площ с това местообитание не е известна),

–        5,63 хектара от тип местообитание 8230 — Силикатни скали с пионерска растителност от типа Sedo-Scleranthion или Sedo albi-Veronicion dillenii (0,1 % от площта с това местообитание в територията).

128. С изключение на тип местообитание 6510, което не е споменато в съобщението относно територията, посочените типове местообитания са част от екологичните характеристики на предложената територия „Alto Sil“. Отрицателното въздействие върху тях обаче не следва да се квалифицира като „сериозно“, тъй като засегнатите площи съставляват много незначителен дял от площта с посочените типове местообитания, разположена във вътрешността на предложената територия(66), които освен това не са и приоритетни типове местообитания. Това важи в още по-голяма степен, ако загубата е компенсирана на друго място(67).

129. По-важно е евентуалното отрицателно въздействие върху кафявата мечка, която е приоритетен вид съгласно приложение II към Директивата за местообитанията.

130. Според Комисията откритите рудници пречат на този вид да използва пряко използваните за минни работи площи и ги прогонват от околността. Въз основа на експертен доклад Комисията приема във връзка с това, че става въпрос за разстояние от 3,5 до 5 километра. Ако се разглеждат като цяло различните открити рудници и други източници на обезпокояване, става ясно, че тези зони на обезпокояване блокират важен път на миграция на кафявата мечка, а именно коридора Leitariegos(68). Рудниците „Feixolín“ и „Fonfría“ очевидно се намират във вътрешността на този коридор(69).

131. Действително, в този контекст Комисията споменава необходимостта от свързване на западния район на най-силно разпространение на кафявата мечка в кантабрийския планински масив, част от който е СЗЗ „Alto Sil“, с източния район на най-силно разпространение, разположен на разстояние от 50 до 100 километра. Коридорът Leitariegos изглежда обаче няма пряка връзка с този проблем. Напротив, преди всичко става дума за връзка в посока от север на юг между различни субпопулации, които се срещат във вътрешността на западния район на най-силно разпространение(70).

132. Тази преграда със сигурност е оказала отрицателно въздействие върху опазването на кафявата мечка, но трудно може да се счита, че през шестте години на временен режим на защита на територията между 1998 г. и 2004 г. тя сериозно е засегнала екологичните характеристики на предложената територия „Alto Sil“. Също така изглежда малко вероятно тя да води до изчезването на кафявата мечка. Всъщност Испания твърди, без това да е оспорено, че популацията в западния район на най-силно разпространение в кантабрийския планински масив осезаемо се е възстановила в периода 1994—2007 г.

133. Следователно не може да се приеме, че изискванията на временния режим на защита на предложената територия „Alto Sil“ са нарушени поради наличието на различните проекти за открити рудници.

 Г – По разрешението на проекти с оглед на ТЗО „Alto Sil“

134. С първата част от четвъртото правно основание Комисията твърди, че като е разрешила проекти за открити рудници, а именно рудниците „Feixolín“, „Salguero-Prégame-Valdesegadas“, „Fonfría“ и „Nueva Julia“, без да направи оценка на възможното въздействие на тези минни работи и, при всички случаи, без да спази условията, при които би било допуснато осъществяването на споменатите проекти въпреки неблагоприятното въздействие, Испания не е изпълнила задълженията си по член 6, параграфи 3 и 4 от Директивата за местообитанията.

135. Докато територията „Alto Sil“ още с класифицирането си през 2000 г. като СЗЗ съгласно Директивата за птиците попада в приложното поле на посочените по-горе разпоредби, последните се прилагат към територията в качеството ѝ на ТЗО съгласно Директивата за местообитанията едва от 2004 г. Всъщност мерките за защита, предвидени в член 6, параграфи 3 и 4 от Директивата за местообитанията, трябва да бъдат взети само по отношение на териториите, които съгласно член 4, параграф 3, трета алинея от тази директива са били включени в приетия от Комисията списък на териториите, избрани като територии от значение за Общността(71). Това е направено през 2004 г.

136. По естеството си изискванията на член 6, параграфи 3 и 4 от Директивата за местообитанията могат да се прилагат само спрямо решения за издаване на разрешение, взети след влизането в сила на тези разпоредби(72).

137. Действително Комисията представя данни за отрицателното въздействие върху ТЗО „Alto Sil“, но не посочва нито един проект, разрешен след 2004 г.

138. В писмените си изявления страните обсъждат едно разрешение за разширението на рудника „Feixolín“, което не е оспорено от Комисията във връзка с настоящото правно основание. Дори да се предположи, че Комисията оспорва тази процедура за издаване на разрешение, посоченото разрешение все пак би било без значение за настоящото производство. Всъщност то е издадено едва през юни 2009 г., т.е. след 1 февруари 2009 г. — денят, когато е изтекъл срокът, определен в мотивираното становище.

139. Освен това в писмената дуплика има данни, сочещи за приемането през 2008 г. на решение във връзка с проекта „Fonfría“(73), което вероятно попада в приложното поле на член 6, параграфи 3 и 4 от Директивата за местообитанията. Посоченото решение обаче не е предмет на настоящото производство.

140. При липсата на издадено след 2004 г. разрешение обаче не може да се твърди, че е налице нарушение на член 6, параграфи 3 и 4, що се отнася до ТЗО „Alto Sil“. Следователно първата част от четвъртото правно основание е неоснователна.

 Д – По отрицателното въздействие върху ТЗО „Alto Sil“

141. На последно място, с втората част от четвъртото правно основание Комисията твърди, че по отношение на откритите рудници „Feixolín“, „Salguero-Prégame-Valdesegadas“, „Fonfría“, „Nueva Julia“ и разширението на рудник „Feixolín“ Испания не е взела необходимите мерки по член 6, параграф 2 от Директивата за местообитанията.

142. Действително вече бе установено, че за посочените проекти не са се прилагали изискванията на член 6, параграфи 3 и 4 от Директивата за местообитанията относно предварителната оценка на въздействието им върху ТЗО „Alto Sil“(74). Това обаче не е пречка за прилагането на член 6, параграф 2 по отношение на последиците, които настъпват след включването на ТЗО в списъка на Общността(75).

143. Съгласно член 6, параграф 2 от Директивата за местообитанията държавите членки вземат подходящи мерки за предотвратяване в специалните защитени територии на влошаването на състоянието на естествените местообитания на видовете, както и на обезпокояването на видовете, за които са определени териториите, доколкото това обезпокояване може да има значително въздействие с оглед на целите на тази директива.

1.     По унищожаването на площи със защитени типове местообитания

144. По принцип посочените по-горе преки загуби на площи със защитени типове местообитания(76) на територията на открития рудник „Fonfría“ представляват влошаване на условията в ТЗО „Alto Sil“. Комисията обаче не посочва доколко тези загуби са настъпили едва след 2004 г. Напротив, не изглежда невъзможно дърветата да са били изсечени при въвеждането в експлоатация, считано от 2001 г. Макар загубите, настъпили преди включването на ТЗО в списъка на Общността, да попадат в приложното поле на временния режим на защита на ТЗО(77), Испания все пак не е била длъжна да ги предотврати съгласно член 6, параграф 2 от Директивата за местообитанията.

145. От преписката по делото обаче следва, че след включването на ТЗО в списъка на Общността работите по разширението на рудник „Feixolín“, които не са били разрешени, са довели до загубата на площи със защитени типове местообитания. Площта от 93,9 хектара, предвидена в първоначалната молба за минни работи(78), е щяла да обхване 77,77 хектара със защитени типове местообитания(79). Работите, за които не е било предоставено разрешение, са засегнали площ от 35,24 хектара(80). Дори да се предположи, че е щяла да обхване всички площи, в които няма защитени типове местообитания, неразрешената експлоатация въпреки това е щяла да доведе до загуба на над 19 хектара площ със защитени типове местообитания. Докладът относно състоянието на засегнатите площи, предоставен от испанското правителство, потвърждава тази оценка, тъй като според него най-малкото е била засегната растителността(81).

146. Както вече бе установено във връзка с отрицателното въздействие върху СЗЗ „Alto Sil“, отговорност за въздействието на посочения проект носи Испания(82) и освен това то не може да бъде обосновано(83).

147. Следователно, като не е взела необходимите мерки за предотвратяване във вътрешността на ТЗО „Alto Sil“ на унищожаването на типове местообитания от приложение I към Директивата поради разширението на открития рудник „Feixolín“, Испания не е изпълнила задълженията си по член 6, параграф 2 от Директивата за местообитанията

2.     По обезпокояването на съседни площи и по ефекта на разделяне

148. Описаните по-горе за периода преди 2004 г. обезпокояване на кафявата мечка на площи в околността на откритите рудници и преграждането на коридора Leitariegos, важен маршрут на миграция на кафявата мечка(84), продължават и след включването на територията в списъка на Общността.

149. Макар тези въздействия преди това да не са имали „сериозно отрицателно въздействие“ по смисъла на съдебната практика относно временния режим на защита на предложените територии, те все пак са релевантни с оглед на целите на Директивата за местообитанията. Всъщност кафявата мечка не губи само жизненоважни площи, които би могла да използва, но преди всичко се разделят субпопулации. Колкото по-дълго продължава посоченото разделяне, толкова по-голяма значимост то придобива.

150. Въпреки че в изследването от 2005 г. посочените неблагоприятни последици не са счетени за значителни(85), същевременно в него възможността за преграждане на коридора се описва като една от най-големите опасности за възстановяването на популациите на кафявата мечка(86). Ето защо оценката им като незначителни противоречи на констатациите, направени в самото изследване.

151. Следователно най-малкото шумът и вибрациите, създадени от откритите рудници „Feixolín“, „Fonfría“ и от разширението на рудник „Feixolín“, както и преграждането на коридора Leitariegos от тези рудници, представляват обезпокояване на ТЗО „Alto Sil“, което е значително с оглед на опазването на кафявата мечка.

152. Доколкото откритите рудници „Feixolín“ и „Fonfría“ са били разрешени преди включването на територията в списъка на Общността, причиненото с тях обезпокояване по принцип би могло да бъде обосновано. В това отношение се прилагат принципите, вече изложени във връзка с положението на глухара в СЗЗ „Alto Sil“(87).

153. Компетентните органи обаче са проучили, по-конкретно в изследването от 2005 г., отрицателното въздействие върху положението на кафявата мечка в ТЗО „Alto Sil“(88) значително по-задълбочено, отколкото това върху положението на глухара в едноименната СЗЗ. Освен това Комисията по същество не поставя под съмнение това проучване. Ето защо по принцип то представлява подходяща основа, за да бъде обосновано отрицателното въздействие върху кафявата мечка.

154. От тази гледна точка испанските власти поначало не биха могли да бъдат упреквани, че са приели наличието на императивни съображения от значим обществен интерес от продължаване на експлоатацията на рудодобивните предприятия, а именно — сигурност на снабдяването, работни места и окончателен характер на разрешенията — и са изключили алтернативите.

155. В посоченото становище има дори предложения за мерки, които изглеждат подходящи, за да се защити цялостната кохерентност на „Натура 2000“. Всъщност целта на тези мерки по-специално е да се гарантира, че кафявата мечка ще продължи да използва коридора Leitariegos(89). Комисията не поставя под въпрос подходящия характер на тези мерки.

156. И в този случай обаче не е необходимо да се взема окончателно решение относно въпроса дали отрицателното въздействие всъщност е обосновано. Всъщност, както самата Испания посочва, до този момент споменатите компенсаторни мерки са само предложения, които все още не са осъществени(90). Това означава, че все още липсват необходимите мерки, за да се осигури кохерентността на„Натура 2000“.

157. Ето защо не може да се приеме за установено, че невземането на мерки за защита на ТЗО „Alto Sil“ срещу отрицателното въздействие на откритите рудници „Feixolín“, „Fonfría“ и на разширението на рудник „Feixolín“ е обосновано.

3.     Междинно заключение по втората част от четвъртото правно основание

158. Следователно, като не е взела необходимите мерки, за да предотврати необоснованото отрицателно въздействие върху ТЗО „Alto Sil“ вследствие на експлоатацията на откритите рудници „Feixolín“, „Fonfría“ и на разширението на рудник „Feixolín“, Испания не е изпълнила задълженията си по член 6, параграф 2 от Директивата за местообитанията.

 Е – По Директивата за ОВОС

159. Накрая следва да се разгледа първото правно основание, с което Комисията критикува прилагането на членове 2, 3 и член 5, параграфи 1 и 3 от Директивата за ОВОС при издаването на разрешение за проектите „Fonfría“, „Nueva Julia“ и „Ladrones“. Най-напред следва да се провери дали посочените проекти въобще е трябвало да бъдат предмет на оценка по силата на Директивата и след това да се разгледа съдържанието на оценката.

1.     По необходимостта от оценка на въздействието върху околната среда

160. Съгласно член 4, параграф 1 от Директивата за ОВОС проектите, изброени в приложение I, подлежат на оценка на въздействието им върху околната среда. Директивата за ОВОС, в редакцията си съгласно Директива 97/11, обхваща откритите рудници с площ над 25 хектара като проекти, уредени в приложение I, точка 19.

161. В съответствие с това безспорно откритите рудници „Nueva Julia“ и „Ladrones“ задължително е трябвало да бъдат предмет на оценка на въздействието върху околната среда, тъй като са рудници за открит добив на суровини с площ над 25 хектара по смисъла на приложение I към Директивата за ОВОС.

162. Видно от преписката по делото(91) обаче, молбата за издаване на разрешение за открития рудник „Fonfría“ е подадена на 11 март 1998 г. Съгласно член 3, параграф 2 от Директива 97/11 спрямо молбите за издаване на разрешение, подадени преди 14 март 1999 г., се прилага не редакцията на Директивата за ОВОС, изменена с Директива 97/11, на която се позовава Комисията, а първоначалната ѝ редакция. Ето защо няма как да е извършено нарушение на Директивата за ОВОС, изменена с Директива 97/11.

163. Възниква въпросът дали искането на Комисията — за разлика от формулировката му и изложените в негова подкрепа мотиви — следва да се разбира в смисъл, че включва установяване на нарушение на първоначалната редакция на Директивата за ОВОС. Това би било мислимо, ако двете редакции на Директивата не се различаваха значително при тяхното прилагане към настоящия случай.

164. Те обаче значително се различават.

165. Преди всичко откритите рудници с площ над 25 хектара е трябвало задължително да бъдат подложени на оценка по силата на член 4, параграф 1 и приложение I, точка 19 към Директивата за ОВОС едва след изменението ѝ с Директива 97/11. За разлика от това, съгласно първоначалната редакция на Директивата за ОВОС добивът на каменни и на кафяви въглища в открити рудници попада в приложното поле на член 4, параграф 2 и приложение I, точка 2, буква д). Съгласно тези разпоредби той следва да бъде предмет на оценка само когато държавите членки решат, че характеристиките му го изискват. В настоящото производство въпросът за необходимостта от оценка не е разискван.

166. Ето защо искът следва да бъде отхвърлен по този пункт.

167. Само в случай че Съдът все пак реши да разгледа този пункт — например, поради това че изглежда Испания е транспонирала Директивата за ОВОС в първоначалната ѝ редакция в смисъл на императивно изискване за оценка на подобни проекти(92) — по-нататък ще обсъдя, при условията на евентуалност, дали изтъкнатите от Комисията пороци на оценката на въздействието върху околната среда са налице и по отношение на открития рудник „Fonfría“.

2.     По разглежданото въздействие върху околната среда

168. Що се отнася до съдържанието на съответните оценки, Комисията критикува Испания за недостатъчното проучване на непреките или кумулативните последици от проектите за двата засегнати вида — глухара и кафявата мечка.

169. Съгласно член 2, параграф 1 от Директивата за ОВОС проектите, които биха могли да окажат съществено въздействие върху околната среда, подлежат на оценка на тяхното въздействие. В член 3 е описано съдържанието на тази оценка, а член 5 посочва информацията, която следва да се предостави.

170. Според Испания оценката на непреките и на кумулативните последици не е задължителна, а само желателна. Тя основава позицията си на текста на бележката под линия в приложение IV, точка 4 към Директивата за ОВОС.

171. Съгласно тази бележка под линия описанието следва да обхваща прякото въздействие и всяко непряко, вторично, кумулативно, краткосрочно, средносрочно и дългосрочно, постоянно и временно, положително и отрицателно въздействие на проекта.

172. Бележката под линия в приложение IV, точка 4 към Директивата за ОВОС следва да се тълкува във връзка с член 5, параграф 1, който препраща към приложение IV. Член 5, параграф 1 предоставя на държавите членки определена свобода на преценка при прилагането на тази общностна норма на национално равнище. Съгласно цитираната разпоредба държавите членки приемат необходимите мерки, за да гарантират, че предприемачът предава необходимата информация, доколкото считат, от една страна, че информацията е от значение за даден етап от процедурата за даване на разрешение и за специфичните характеристики на дадения проект или тип проект, и от друга страна, че от предприемача разумно може да се изисква да събере тази информация(93).

173. Използването на думата „следва“ (на английски език: „should“, на френски език: „devrait“) в текста на бележката под линия в приложение IV, точка 4 от Директивата за ОВОС е още един израз на свободата на преценка, с която държавите членки разполагат, що се отнася до изискванията към описанието на въздействието върху околната среда на даден проект. Тази свобода на преценка обаче подлежи на съдебен контрол(94).

174. Критерий за това са преди всичко член 2, параграф 1 и член 3 от Директивата за ОВОС.

175. Съгласно член 2, параграф 1 от Директивата за ОВОС въздействието на даден проект върху околната среда следва да бъде проучено, когато то би могло да бъде съществено. Следователно съдържанието на проучването не може да се сведе до определени формалности, а трябва да включва най-малкото въздействието, което би могло да се окаже съществено.

176. Този извод се потвърждава от член 3 от Директивата за ОВОС, който определя абстрактно съдържанието на оценката на въздействието върху околната среда. Съгласно тази дефиниция оценката определя, описва и оценява по подходящ начин, в светлината на всеки отделен случай, прякото и непрякото въздействие на даден проект върху хората, фауната и флората, почвата, водата, въздуха, климата и природната среда, материалните придобивки и културното наследство, както и взаимодействието върху тези фактори. Ето защо непрякото въздействие във всички случаи е част от оценката и трябва да бъдат отчитани обстоятелствата във всеки конкретен случай(95).

177. В допълнение член 3 от Директивата за ОВОС може да наложи на компетентните власти задължението да събират допълнителна информация, когато тя е необходима, за да направят възможно най-пълна преценка на прякото и непрякото въздействие на съответния проект върху различните фактори и взаимодействието между тях(96).

178. Също така в зависимост от обстоятелствата в конкретния случай кумулативното въздействие може да има значение и за пълната оценка. Това се дължи по-специално на факта, че то трябва да бъде отчитано при решението относно необходимостта от оценка на въздействието върху околната среда(97).

179. Следователно непрякото или кумулативното въздействие трябва да бъде отчитано, когато в зависимост от обстоятелствата в конкретния случай то може да се окаже съществено.

180. От изложените съображения във връзка с прилагането на Директивата за местообитанията следва, че от особено значение е именно непрякото и кумулативното въздействие на различните проекти за открити рудници, разположени във вътрешността или в съседство на територията „Alto Sil“, върху глухара и кафявата мечка. Ето защо оценката на проектите „Fonfría“, „Nueva Julia“ и „Ladrones“ е трябвало да включва това въздействие.

181. В изследването на въздействието върху околната среда във връзка с открития рудник „Fonfría“ действително се споменава кафявата мечка, като се отбелязва, че местообитанието ѝ е на север от проекта и поради това не е засегнато(98), както и че глухарът използва площи, разположени на известно разстояние на запад от проекта(99). Тези данни обаче са явно недостатъчни. Така например не са посочени нито въздействието върху миграцията на двата вида, нито мястото за токуване „Robledo El Chano“.

182. В документацията, отнасяща се до разрешението на открития рудник „Nueva Julia“(100), двата вида дори не се споменават.

183. Най-подробна е документацията във връзка с разрешението на открития рудник „Ladrones“. В нея по отношение на кафявата мечка е установено, че са загубени по-маловажни площи и че връзките между субпопулациите не са блокирани(101). Проучването на положението на глухара обаче е твърде повърхностно. В решението за издаване на разрешение действително се посочва, че възможното въздействие на този проект върху глухара е проучено и оценено в задоволителна степен(102). Подобно твърдение обаче самò по себе си не може да бъде доказателство, че необходимите оценки действително са били извършени.

184. Ето защо следва да се приеме за установено, че оценката на въздействието на проектите „Fonfría“, „Nueva Julia“ и „Ladrones“ върху околната среда е опорочена по същество.

185. Въпреки че е значително по-задълбочено, в частност що се отнася до кафявата мечка, изследването от 2005 г. все пак не може да санира пороците на оценките за въздействието върху околната среда. Както Комисията основателно подчертава, всъщност по силата на член 2, параграф 1 от Директивата за ОВОС тези оценки трябва да бъдат извършени, преди да се издаде разрешението за съответните проекти.

186. Предвид анализа ми на прилагането на Директивата за ОВОС към проекта „Fonfría“ само при условията на евентуалност, следва да се приеме за установено, че при издаването на разрешение за проектите „Nueva Julia“ и „Ladrones“ Испания не е изпълнила задълженията си по членове 2, 3 и член 5, параграфи 1 и 3 от Директивата за ОВОС.

V –  По съдебните разноски

187. По смисъла на член 69, параграф 2 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като исканията им са само частично уважени, двете страни следва да понесат направените от тях съдебни разноски.

VI –  Заключение

188. Поради това предлагам на Съда да постанови следното:

„1.      При издаването на разрешение за проектите „Nueva Julia“ и „Ladrones“ Кралство Испания не е изпълнило задълженията си както по членове 2, 3 и член 5, параграфи 1 и 3 от Директива 85/337/ЕИО на Съвета от 27 юни 1985 година относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда, изменена с Директива 97/11/ЕО, така и по член 6, параграфи 3 и 4 от Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 година за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна.

2.      Като не е взела необходимите мерки, за да предотврати отрицателното въздействие върху специалната защитена зона и територията от значение за Общността „Alto Sil“, което се дължи на експлоатацията на откритите рудници „Feixolín“, „Fonfría“ и на разширението на рудник „Feixolín“, Кралство Испания не е изпълнило задълженията си по член 6, параграф 2 от Директива 92/43.

3.      Отхвърля иска в останалата му част.

4.      Кралство Испания и Европейската комисия понасят направените от тях съдебни разноски“.

1 – Език на оригиналния текст: немски.

2 – Директива 85/337/ЕИО на Съвета от 27 юни 1985 година относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда (ОВ L 175, стр. 40; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 1, стр. 174), изменена с Директива 97/11/ЕО на Съвета от 3 март 1997 г. (ОВ L 73, стр. 5; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 3, стр. 254).

3 – Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 година за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (ОВ L 206, стр. 7; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 109), последно изменена с Регламент (ЕО) № 1882/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 29 септември 2003 г. (ОВ L 294, стр.1 ; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 4, стр. 213).

4 – Директива 79/409/ЕИО на Съвета от 2 април 1979 година относно опазването на дивите птици (ОВ L 103, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 1, стр. 77), консолидирана с Директива 2009/147/ЕО от 30 ноември 2009 г. (ОВ L 20, 2010 г., стр. 7).

5 – Вж. във връзка с това по-специално по-долу точка 68 и сл. и точка 106 и сл.

6 – Вж. във връзка с това по-специално по-долу точка 168 и сл.

7 – Вж. .

8 – Решение на Комисията от 7 декември 2004 година за приемане съгласно Директива 92/43/ЕИО на Съвета на списъка с обекти от значение за Общността в Атлантическия биогеографски регион (нотифицирано под номер С(2004) 4032) (ОВ L 387, стр. 1, 25; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 13, стр. 5).

9 – Informe relativeo a la queja 2001/4914 — Análisis de afecciones y propuesta de medidas, стр. 184 и сл. от приложенията към исковата молба.

10 – Решение от 13 януари 2005 г. по дело Dragaggi и др. (C‑117/03, Recueil, стр. I‑167) и Решение от 14 септември 2006 г. по дело Bund Naturschutz in Bayern и др. (C‑244/05, Recueil, стр. I‑8445).

11 – Вж. стр. 442 и сл. от приложенията към писмената защита.

12 – Вж. стр. 72 от приложенията към писмената защита във връзка с проекта „Nueva Julia“ и стр. 98 от приложенията към писмената защита във връзка с проекта „Ladrones“.

13 – Решение от 7 септември 2004 г. по дело Waddenvereniging и Vogelbeschermingsvereniging (C‑127/02, Recueil, стр. I‑7405, точка 43) и Решение от 4 октомври 2007 по дело Комисия/Италия (известно като дело „Altamura“, С‑179/06, Сборник, стр. I‑8131, точка 34).

14 – Вж. Решение по дело Waddenvereniging и Vogelbeschermingsvereniging, посочено в бележка под линия 13, точка 46 и сл., и Решение по дело Altamura, посочено в бележка под линия 13, точка 35.

15 – Решение по дело Waddenvereniging и Vogelbeschermingsvereniging, посочено в бележка под линия 13, точка 44 и Решение от 13 декември 2007 г. по дело Комисия/Ирландия (С‑418/04, Сборник, стр. I‑10947, точка 254).

16 – Решение по дело Altamura, посочено в бележка под линия 13, точка 37 и сл., и цитираната съдебна практика.

17 – Informе relativo a la queja 2001/4914, приложение 9 към исковата молба, стр. 221 и сл.

18 – AS-03, вж. Plano I, стр. 48 от приложенията към исковата молба.

19 – Вж. Informe sobre la incidencia de las actividades mineras sobre el urogallo cantábrico in Laciana, приложение 19 към исковата молба, стр. 650 и сл.

20 – Решение по дело Waddenvereniging и Vogelbeschermingsvereniging (посочено в бележка под линия 13, точки 56 и 57), Решение от 26 октомври 2006 г. по дело Комисия/Португалия (известно като дело „Castro Verde“, C‑239/04, Recueil, стр. I‑10183, точка 20) и Решение от 20 септември 2007 г. по дело Комисия/Италия (известно като дело „Santa Caterina“, С‑304/05, Сборник, стр. I‑7495, точка 58).

21 – Решение по дело Waddenvereniging и Vogelbeschermingsvereniging (посочено в бележка под линия 13, точки 59 и 67), Решение по дело Castro Verde (посочено в бележка под линия 20, точка 24) и Решение по дело Комисия/Ирландия (посочено в бележка под линия 15, точка 258).

22 – Решение по дело Santa Caterina (посочено в бележка под линия 20, точка 59).

23 – Бележка под линия 4 към точка 20 от писмената дуплика, като препраща към разрешението за този проект от 24 ноември 2003 г., стр. 105 и сл. от приложенията към писмената защита.

24 – Решение по дело „Santa Caterina“ (посочено в бележка под линия 20, точка 72).

25 – Стр. 240 от приложенията към исковата молба.

26 – Решение по дело Waddenvereniging и Vogelbeschermingsvereniging (посочено в бележка под линия 13, точки 56 и 57), Решение по дело Castro Verde (посочено в бележка под линия 20, точка 20) и Решение по дело „Santa Caterina“ (посочено в бележка под линия 20, точка 58).

27 – Решение по дело „Santa Caterina“ (посочено в бележка под линия 20, точка 81).

28 – Пак там, точка 83.

29 – Решение по дело Waddenvereniging и Vogelbeschermingsvereniging (посочено в бележка под линия 13, точка 35).

30 – Решение по дело „Santa Caterina“ (посочено в бележка под линия 20, точка 94); за илюстрация вж. моето заключение от 19 април 2007 г. по това дело, точка 62; вж. и Решение по дело Комисия/Ирландия (посочено в бележка под линия 15, точка 263) и моето заключение от 14 септември 2006 г. по това дело, точка 173.

31 – Решение от 23 март 2006 г. по дело Комисия/Австрия (известно като дело „Lauteracher Ried“, C‑209/04, Recueil, стp. I‑2755, точки 53—62) и Решение от 14 януари 2010 г. по дело Stadt Papenburg (С‑226/08 Сборник, стр. І‑131, точка 48).

32 – Решение по дело „Lauteracher Ried“ (посочено в бележка под линия 31, точка 57), което препраща към съдебната практика относно Директивата за ОВОС.

33 – Решение по дело Waddenvereniging и Vogelbeschermingsvereniging (посочено в бележка под линия 13, точка 37).

34 – Решение от 20 октомври 2005 г. по дело Комисия/Обединено кралство (С‑6/04, Recueil, стр. I‑9017, точка 58).

35 – Решение по дело Stadt Papenburg (посочено в бележка под линия 31, точка 49).

36 – Решение от 6 юли 2010 г. по дело Monsanto Technology (C‑428/08, все още непубликувано в Сборника, точка 66) и Решение от 16 декември 2010 г. по дело Stichting Natuur en Milieu (C‑266/09, все още непубликувано в Сборника, точка 32).

37 – Решение по дело Monsanto Technology (посочено в бележка под линия 36, точка 69).

38 – Вж. Решение от 7 декември 2000 г. по дело Комисия/Франция (известно като дело „Basses Corbières“, C‑374/98, Recueil, стр. I‑10799, точки 47 и 57), Решение от 20 септември 2007 г. по дело Комисия/Италия (известно като дело „Valloni e steppe pedegarganiche“, С‑388/05, Сборник, стр. I‑7555, точка 18) и Решение от 18 декември 2007 г. по дело Комисия/Испания (известно като дело „Canal Segarra-Garrigues“, С‑186/06, Сборник, стр. I‑12093, точка 26).

39 – Решение от 2 август 1993 г. по дело Комисия/Испания (известно като дело „Santoña-Sümpfe“, C‑355/90, Recueil, стр. I‑4221, точка 11).

40 – В това отношение положението е сравнимо с разглежданото по дело Комисия/Италия (дело „Valloni e steppe pedegarganiche“, посочено в бележка под линия 38).

41 – Решение по дело Комисия/Италия (дело „Valloni e steppe pedegarganiche“, посочено в бележка под линия 38, точки 22 и 27).

42 – Стр. 235 от приложенията към исковата молба.

43 – Пак там.

44 – Вж. относно обхвата на работите стр. 442 от приложенията към писмената защита.

45 – Стр. 235 от приложенията към исковата молба.

46 – Пак там, стр. 497.

47 – Решение по дело „Santa Caterina“ (посочено в бележка под линия 20, точка 95).

48 – Стр. 232 от приложенията към исковата молба.

49 – Plano I (стр. 48 от приложенията към исковата молба). Тъй като посоченият мащаб не е правилен, разстоянията са изчислени с помощта на Google Maps Distance Calculator .

50 – Стр. 239 от приложенията към исковата молба.

51 – Пак там, стр. 227.

52 – Situación del urogallo en Castilla y Leon (стр. 307 и 318 от приложенията към писмената защита).

53 – Стр. 651 от приложенията към исковата молба.

54 – Стр. 650 и сл. от приложенията към исковата молба.

55 – Вж. в този смисъл Решение от 20 май 2010 г. по дело Комисия/Испания (известно като дело „Иберийски рис“, С‑308/08, все още непубликувано в Сборника, точка 25).

56 – Вж. картата, посочена на стр. 653 от приложенията към исковата молба, и плана за различните проекти, посочен на стр. 48.

57 – В изследването от 2005 г. по отношение на проекта се посочва, че е „explotacion activa“ (стр. 235 от приложенията към исковата молба).

58 – Решение по дело Waddenvereniging и Vogelbeschermingsvereniging (посочено в бележка под линия 13, точка 35).

59 – Вж. относно контрола върху правото на преценка на Комисията Решение от 18 юли 2007 г. по дело Industrias Químicas del Vallés/Комисия (С‑326/05 Р, Сборник, стр. I‑6557, точка 77) и Решение от 6 ноември 2008 г. по дело Нидерландия/Комисия (С‑405/07 Р, Сборник, стр. I‑8301, точка 55), както и съответно цитираната съдебна практика.

60 – Вж. по-горе точка 61 и цитираното там съдебно решение.

61 – Вж. Решение от 1 юни 1999 г. по дело Eco Swiss (C‑126/97, Recueil, стp. I‑3055, точка 46) и Решение от 13 януари 2004 г. по дело Kühne & Heitz (C‑453/00, Recueil, стр. I‑837, точка 24).

62 – Вж. стр. 271 и сл. от приложенията към исковата молба.

63 – Решение по дело Bund Naturschutz in Bayern и др. (посочено в бележка под линия 10, точки 44 и 46), Решение по дело Stadt Papenburg (посочено в бележка под линия 31, точка 49) и Решение по дело „Иберийски рис“ (посочено в бележка под линия 55, точка 21).

64 – Вж. по-горе точка 85.

65 – Стр. 235 от приложенията към исковата молба.

66 – Вж. точка 114 от настоящото заключение.

67 – Вж. точка 118 от настоящото заключение.

68 – Стр. 672 и 675 от приложенията към исковата молба. Palomero et al. Cantabrian Brown Bear Trends, Ursos 18 (2), p. 145, 155 (стр. 742 от приложенията към исковата молба) също посочват минните работи като източник на обезпокояване и препятствия за миграцията на кафявата мечка.

69 – Становище за вътрешно ползване на органите за опазване на околната среда на регион Кастилия и Леон от 13 ноември 1998 г., стр. 114.

70 – Този извод следва и от документите, отнасящи се до проекта LIFE „Corredores de comunicación para la conservación del oso pardo cantábrico“ (стр. 718 от приложенията към исковата молба).

71 – Вж. Решение по дело Dragaggi и др., посочено в бележка под линия 10, точка 25 и Решение по дело Bund Naturschutz in Bayern и др., посочено в бележка под линия 10, точка 36.

72 – Вж. Решение по дело Stadt Papenburg, посочено в бележка под линия 31, точка 48, относно проектите преди да изтече срокът за транспониране на Директивата за местообитанията, както и заключението на генералния адвокат г-жа Sharpston, представено на 3 май 2007 г. по дело Комисия/Италия (известно като дело „Valloni e steppe pedegarganiche“, С-388/05, Сборник, стр. I-7555, точка 51).

73 – Вж. точка 7 от писмената дуплика и приложение D-1, стр. 19 и сл.

74 – Вж. точка 134 и сл. от настоящото заключение.

75 – Вж. точка 68 и сл. от настоящото заключение.

76 – Вж. точка 126 и сл. от настоящото заключение.

77 – Вж. точка 127 и сл. от настоящото заключение.

78 – Стр. 212 от приложенията към исковата молба.

79 – Стр. 235 от приложенията към исковата молба: 45,62 хектара от тип местообитание 4030 — Европейска суха пустош, 6,52 хектара от тип местообитание 8220 — Силикатни скалисти склонове с хазмофитна растителност и 19,09 хектара от тип местообитание 9230 — Галицио-португалски дъбови гори с Quercus robur и Quercus pyrenaica.

80 – Стр. 442 от приложенията към писмената защита.

81 – Вж. стр. 40 от приложенията към дупликата.

82 – Вж. точка 104 и сл. от настоящото заключение.

83 – Вж. точка 109 от настоящото заключение.

84 – Вж. точка 129 и сл. от настоящото заключение.

85 – Стр. 237 от приложенията към исковата молба.

86 – Пак там, стр. 256.

87 – Вж. точка 106 и сл. от настоящото заключение.

88 – Стр. 239 и стр. 255 и сл. от приложенията към исковата молба.

89 – Стр. 255 и сл. от приложенията към исковата молба.

90 – Вж. точка 28 от дупликата.

91 – Стр. 38 от приложенията към писмената защита.

92 – Съгласно декларацията за съвместимост с околната среда, стр. 72 от приложенията към исковата молба, за проекта е трябвало задължително да се направи оценка въз основа на транспонирането от Испания на Директивата за ОВОС в първоначалната ѝ редакция.

93 – Решение от 19 септември 2000 г. по дело Linster (С‑287/98, Recueil, стр. I‑6917, точка 36).

94 – Пак там (точка 37).

95 – Решение от 3 март 2011 г. по дело Комисия/Ирландия (С‑50/09, все още непубликувано в Сборника, точка 37).

96 – Пак там (точка 40).

97 – Решение от 21 септември 1999 г. по дело Комисия/Ирландия (С‑392/96, Recueil, стр. I‑5901, точка 76).

98 – Стр. 95 от приложенията към исковата молба.

99 – Пак там, стр. 96.

100 – Стр. 72 и сл. от приложенията към писмената защита.

101 – Стр. 106 от приложенията към писмената защита.

102 – Пак там, стр. 105 и сл.

Full & Egal Universal Law Academy