РЕШЕНИЕ НА СЪДА (трети състав)
17 декември 2009 година
Дело C-197/09 RX-II
M
срещу
Европейска агенция по лекарствата (EMEA)
„Преразглеждане на Решение по дело T‑12/08 P — Дело, по което може да бъде постановено решение — Справедлив процес — Принцип на състезателност — Засягане на единството или целостта на правото на Общността“
Предмет: Преразглеждане на Решението на Първоинстанционния съд на Европейските общности (състав по жалбите) от 6 май 2009 г. по дело M/EMEA (T‑12/08 P), с което този съд, от една страна, отменя определението на Съда на публичната служба на Европейския съюз (първи състав) от 19 октомври 2007 г. по дело M/EMEA (F‑23/07, все още непубликувано в Сборника), както и решението на Европейската агенция по лекарствата от 25 октомври 2006 г., в частта, с която е отхвърлено искането на г‑н M. от 8 август 2006 г. за сезиране на комисията по инвалидност с неговия случай, и от друга страна, осъжда EMEA да заплати на жалбоподателя обезщетение в размер на 3 000 EUR
Решение: Решението на Първоинстанционния съд на Европейските общности (състав по жалбите) от 6 май 2009 г. по дело М/ЕМЕА (Т‑12/08 Р) засяга единството и целостта на правото на Общността, тъй като Първоинстанционният съд, като разгледала жалбата юрисдикция, тълкува понятието „когато фазата на производството позволява“ по делото да бъде постановено решение по смисъла на член 61 от Статута на Съда и на член 13, параграф 1 от приложението към този статут по начин, който му позволява да се самосезира с разглежданото дело, да постанови решение по същество по искането за обезщетяване на твърдените неимуществени вреди и да осъди Европейската агенция по лекарствата (ЕМЕА) да заплати обезщетение в размер на 3 000 EUR, независимо че жалбата, с която е сезиран, се отнася до начина, по който пред първата инстанция е било разгледано възражение за недопустимост, и че по аспекта на спора, с чието разглеждане се е самосезирал, не е било проведено никакво обсъждане при условията на състезателното начало — нито пред него, нито пред Съда на публичната служба на Европейския съюз като първоинстанционна юрисдикция. Отменя точки 3 и 5 от диспозитива на Решение на Първоинстанционния съд на Европейските общности (състав по жалбите) от 6 май 2009 г. по дело М/ ЕМЕА (Т‑12/08 Р). Връща делото на Общия съд на Европейския съюз. Г‑н M, ЕМЕА, Италианската република, Република Полша, Европейският парламент, Съветът на Европейския съюз и Европейската комисия (последните пет от изброените страни са представили писмени становища или писмени възражения по въпросите, предмет на преразглеждането) понасят направените от тях съдебни разноски, свързани с производството по преразглеждане.
Резюме
1. Обжалване — Съдебна жалба, приета за основателна — Разрешаване на спора по същество от съда, разгледал жалбата — Условие — Дело, по което може да бъде постановено решение — Понятие
(член 61, първа алинея от Статута на Съда и член 13, параграф 1 от приложение І към него)
2. Общностно право — Принципи — Право на защита — Принцип на състезателност — Обхват
3. Производство — Възражение за недопустимост — Предмет — Задължение за страната, която повдига възражението, да изложи в писменото си становище доводите си по съществото на спора — Липса
(член 91 от Процедурния правилник на Съда; член 114 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд)
4. Длъжностни лица — Жалба — Неограничена компетентност — Обхват
(член 91, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица)
5. Преразглеждане — Установяване на засягане на целостта или единството на правото на Общността — Критерии за преценка — Последици от това
(член 62б, първа алинея от Статута на Съда)
1. По принцип в съответствие с член 61, първа алинея от Статута на Съда и с член 13, параграф 1 от приложение І към него фазата на производството не позволява сезираната с жалбата юрисдикция да постанови решение по делото, когато първият разгледал делото съд е отхвърлил като недопустим иска или жалбата, уважавайки по този начин възражение за недопустимост, без да го съедини за разглеждане със съществото на спора. При определени условия обаче е възможно в производството по обжалване да бъде постановено решение по съществото на такава жалба. Това е възможно, от една страна, когато отмяната на обжалваното решение или определение предполага по необходимост някакво разрешение по съществото на разглеждания иск или жалба или, от друга страна, когато разглеждането на жалба за отмяна по същество се основава на разменени между страните доводи в рамките на производството по обжалване в резултат от изложените разсъждения от страна на първоинстанционната юрисдикция.
Безспорно текстът на член 13, параграф 1 от приложение І към Статута на Съда, който урежда решението на Първоинстанционния съд в случай на основателна жалба, не е напълно идентичен с този на член 61, първа алинея от посочения статут — съответната разпоредба за Съда. В хипотезата, при която се оказва обаче, че първоинстанционната юрисдикция неправилно отхвърля жалбата като недопустима, уважавайки възражение за недопустимост, без да го съедини за разглеждане със съществото на спора, понятието „когато фазата на производството позволява“ по делото да бъде постановено решение трябва да се тълкува по един и същ начин във връзка с прилагането на посочените разпоредби, независимо от обстоятелството, че за разлика от член 13, параграф 1 посоченият член 61 признава на Съда право на преценка, ако фазата на производството позволява по делото да бъде постановено решение, и му дава право да върне делото на първоинстанционната юрисдикция. При тези особени обстоятелства следва да се приеме, че фазата на производството не позволява по делото да бъде постановено решение по същество и делото следва да се върне за ново разглеждане на първоинстанционната юрисдикция, без да се използва каквото и да било право на преценка в това отношение.
2. Правото на защита включва принципа на състезателното начало, прилаган по отношение на всяко производство, което може да приключи с решение на институция на Общността, засягащо чувствително интересите на дадено лице. Като общо правило този принцип включва правото за страните по даден процес да бъдат в състояние да изложат становище по фактите и документите, на които ще бъде основано съдебното решение, както и да оспорват представените пред съда доказателства и становища, и повдигнатите служебно от съда правни основания, на които той възнамерява да основе решението си. Наистина, за да бъдат спазени свързаните с правото на справедлив процес изисквания, е важно страните да могат да разискват при условията на състезателност както относно фактическите, така и относно правните обстоятелства, които имат решаващо значение за изхода на производството. Юрисдикциите на Общността следят пред тях да се спазва и самите те да спазват принципа на състезателното начало. От него трябва да може да се ползва независимо от правното си качество всяка страна в процес, с който е сезирана юрисдикция на Общността. Следователно институциите на Общността също могат да се позовават на него, когато са страни в такъв процес.
3. Не може да бъде упрекван ответник по дело за това, че по свое желание се е отказал да изтъкне пред първата инстанция доводите си по съществото на спора, като умишлено е ограничил защитата си до повдигането на възражение за недопустимост. Действително възражението за недопустимост, уредено както в член 91 от Процедурния правилник на Съда, така и в член 114 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд като искане в хода на производството, позволява по съображения за процесуална икономия в една първа фаза устните състезания да се ограничат и да се изследва само въпросът дали съответната жалба или иск са допустими. Ето защо това искане в хода на производството позволява да се избегне писмените становища на страните, както и изследването на съда да третират делото по същество, въпреки че искът или жалбата са недопустими. Обратно, ако жалбата или искът се приемат за допустими при отхвърлянето на възражението за недопустимост или ако разглеждането на това възражение бъде съединено с разглеждането по същество, в една втора фаза трябва да се проведат устни състезания по съществото на жалбата или иска.
При това положение би противоречало на разума на правната уредба на възражението за недопустимост да бъде задължен ответник, който повдига такова възражение, да представи от съображения за предпазливост едновременно или, когато е спечелил делото пред първата инстанция, в писмения отговор на жалбата, доводите си по съществото на спора.
4. Предоставеното с член 91, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица право на пълен съдебен контрол на общностния съд му възлага задачата да решава изцяло отнесените пред него спорове. То му позволява, дори при липса на редовно формулирано искане в този смисъл, не само да отмени, но и ако има основание за това, да осъди служебно ответника да заплати обезщетение за причинените от нарушение при изпълнението на служебните му задължения морални вреди. Все пак общностният съд по принцип не може да изтъкне за решението си правно основание, открито служебно, дори ако то е абсолютна процесуална предпоставка, без предварително да покани страните да представят становищата си по това правно основание.
Следователно не може да се счита, че правото на пълен съдебен контрол, предоставено на общностните юрисдикции при решаване на имуществените спорове между институциите на Общността и техните служители, предоставя на тези юрисдикции правото да не спазват по отношение на тези спорове процесуалните норми, свързани с принципа на състезателното начало.
5. Решение, в което Първоинстанционният съд не се е съобразил с постоянна практика на Съда относно две процесуални норми, които се прилагат независимо от разглежданата материя и заемат важно място в правния ред на Общността, когато в това решение даден въпрос се разглежда за първи път и следователно може да бъде прецедент при решаването на бъдещи дела, накърнява единството или целостта на правото на Общността по смисъла на член 62б, първа алинея от Статута на Съда.
Освен това с оглед на текста на член 62б, първа алинея от Статута на Съда Съдът не би могъл да се ограничи да установи засягането на целостта или единството на правото на Общността, без да направи съответните изводи от тази констатация по отношение на разглеждания спор. Такова решение трябва следователно да бъде отменено и делото трябва да се върне на първоинстанционната юрисдикция.
Full & Egal Universal Law Academy