18.4.2009
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 90/11
Жалба, подадена на 30 януари 2009 г. от Société des plantations de Mbanga SA (SPM) срещу решението на Първоинстанционния съд (осми състав) от 13 ноември 2008 г. по дело SPM/Съвет и Комисия, T-128/05
(Дело C-39/09 P)
2009/C 90/16
Език на производството: френски
Страни
Жалбоподател: Société des plantations de Mbanga SA (SPM) (представител: A. Farache, avocat)
Други страни в производството: Съвет на Европейския съюз, Комисия на Европейските общности
Искания на жалбоподателя
—
Като основно искане да се постанови:
—
частична отмяна на решението на Първоинстанционния съд,
—
да се осъди Комисията да плати обезщетение и да заплати съдебните разноски за производствата пред двете инстанции, включително и разноските на жалбоподателя
—
При условията на евентуалност да се постанови:
—
връщане на делото на Първоинстанционния съд за ново разглеждане и за произнасяне по размера на дължимите обезщетения.
Правни основания и основни доводи
В подкрепа на жалбата си жалбоподателят се позовава преди всичко на две правни основания:
С първото си правно основание той изтъква, че Първоинстанционният съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е постановил, че общностният режим за внос на банани не нарушава явно и сериозно принципа за поддържане на ефективна конкуренция, който според жалбоподателя представлявал правна норма, чиято цел е да предостави права на частни лица.
В това отношение жалбоподателят се позовава, от една страна, на неотчитането от Първоинстанционния съд на целите на конкуренцията, доколкото решението му се основавало единствено на общите цели, специално преследвани в рамките на общата организация на пазара на банани. От друга страна, жалбоподателят поддържа, че Първоинстанционният съд е изтълкувал погрешно връзката между общностната правна уредба и антиконкурентните практики на пазара на банани, като е отказал да признае, че общностните разпоредби позволяват, въз основа на вносни лицензи, да се предоставят икономически предимства на определени привилегировани оператори, чиято позиция на пазара била засилена от съществуващите правила.
С второто си правно основание жалбоподателят изтъква, че Първоинстанционният съд е нарушил общите принципи на правото и по-специално принципа на добра администрация, доколкото е приел, че последният не представлява сам по себе си правна норма, чиято цел е да предоставя права на частни лица. Този принцип обаче бил многократно утвърден в съдебната практика и в настоящия случай пораждал задължение за Комисията при приемането на общностната правна уредба да вземе предвид конкретното положение на пазара и на производителите, които не могат да получат качеството на оператори.
Full & Egal Universal Law Academy