16.5.2009
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 113/22
Жалба, подадена на 19 февруари 2009 г. от Società Italiana per il gas SpA (Italgas) срещу Решението на Първоинстанционния съд (шести разширен състав) от 28 ноември 2008 г. по дело Hotel Cipriani SpA и др./Комисия (съединени дела T-254/00, T-270/00 и T-277/00)
(Дело C-76/09 P)
2009/C 113/43
Език на производството: италиански
Страни
Жалбоподател: Società Italiana per il gas SpA (Italgas) (представители: M. Merola, M. Pappalardo, T. Ubaldi, avvocati)
Други страни в производството: Hotel Cipriani SpA, Италианска република, Coopservice — Servizi di fiducia Soc. coop. rl, Comitato „Venezia vuole vivere“, Комисия на Европейските общности
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят иска от Съда да:
—
отмени обжалваното съдебно решение,
—
отмени член 1 и член 2 от Решение 2000/394/ЕО (1) в частта, с която обявяват за несъвместими с общностната търговия данъчните облекчения, предоставени от Италия, и член 5 от решението или, при условията на евентуалност, делото да се върне на Първоинстанционния съд по смисъла на член 61 от Статута на Съда,
—
осъди Комисията да заплати съдебните разноски за производството пред двете съдебни инстанции.
Правни основания и основни доводи
—
Първото правно основание се отнася до грешка при прилагане на правото във връзка с прилагането на член 87, параграф 1 ЕО и до липса на мотиви относно компенсаторното естество на разглежданите намаления, както и относно доказването на нарушение на конкуренцията и въздействие върху търговията. Всъщност Първоинстанционният съд допуска грешка, тъй като макар да признава, че дадена мярка не съставлява помощ, ако единствено компенсира обективно икономическо неблагоприятно положение, той приема, че в настоящия случай този принцип не намира приложение, тъй като i) е необходима пряка връзка между размера на компенсацията и размера на допълнителните разходи на предприятията поради установяването им в лагуната във Венеция и Киоджа; ii) допълнителните разходи на предприятията бенефициери се изчисляват спрямо средните разходи на общностните предприятия, а не спрямо тези на предприятията от континента. Освен това Първоинстанционният съд не отбелязва присъщото за спорното решение противоречие, изразяващо се в това, че при оценяване на положението на предприятието, натоварено с управлението на водоснабдителни услуги, Комисията приема, че компенсаторният характер на дадена мярка може да се признае и при липсата на пълно съответствие между размера на публичната помощ и понасяните от предприятието допълнителни разходи, както и че тези разходи не трябва задължително да се изчисляват спрямо средните разходи на общностните предприятия.
—
Второто правно основание се отнася до грешка при прилагане на правото във връзка с прилагането на член 87, параграф 1 ЕО и на общностната съдебна практика по отношение на тежестта на доказване, що се отнася до квалифицирането от страна на Комисията на спорната мярка като помощ по смисъла на член 87, параграф 1, както и до липсата на мотиви в обжалваното съдебно решение. Първоинстанционният съд по-специално допуснал грешка, като приел, че не се очаква от Комисията, а по-скоро от Италианската република и третите заинтересувани лица да докажат, че предпоставките за прилагането на член 87, параграф 1 ЕО не са изпълнени във връзка с някои категории предприятия или сектори на дейност, заинтересувани от намаленията, достигайки до извода, че спорното решение не нарушава член 87, параграф 1 ЕО, нито принципа на равно третиране, нито е противоречиво или му липсват мотиви. Освен това Първоинстанционният съд не обсъжда повдигнатите от жалбоподателя в жалбата му оплаквания във връзка с нарушението на член 87, параграф 1 ЕО по отношение на принципа за недопускане на дискриминацията и явното противоречие в мотивите при разглеждането на дерогацията по член 86, параграф 2 ЕО.
—
Третото правно основание се отнася до изопачаването на фактите и доказателствата и до грешка при прилагане на правото относно изпълнението на процесуалните задължения и на принципа за надлежно и безпристрастно разглеждане в тежест на Комисията. От документацията, представена в хода на първоинстанционното производство, всъщност личи, че Първоинстанционният съд изопачава фактите и доказателствата на негово разположение и допуска груба грешка при прилагане на правото, като не отбелязва, че Комисията не се е съобразила с процесуалните задължения и със задълженията за надлежно, точно и недискриминационно разглеждане, които е длъжна да изпълнява при упражняване на своите правомощия съгласно член 87 и член 88 ЕО.
—
Четвъртото правно основание се отнася до грешка при прилагане на правото, както и до недостатъчните и противоречиви мотиви на обжалваното съдебно решение във връзка с преценката относно липсата на мотиви на спорното решение по отношение на правното значение на писмата на Комисията от 29 август и от 29 октомври 2001 г. във връзка с разглеждането на необходимите условия за въздействие върху конкуренцията и търговията на оспорваните намаления. В светлината на нормите и принципите, залегнали в основата на системата за контрол на държавните помощи, предвидена в Договора, позицията на Първоинстанционния съд е неправилна и немотивирана в частта, в която той: i) прави извода, че мотивите на спорното решение са достатъчни, за да се признае на италианските орани възможността да определят предприятията, задължени да възстановят получените помощи в изпълнение на спорното решение; ii) признава минимално правно значение на указанията и допълненията към тях от страна на Комисията пред италианските органи в писмата от 29 август и 29 октомври 2001 г., като ги определя като актове, попадащи в обхвата на лоялното сътрудничество между Комисията и националните органи.
(1) Решение 2000/394/ЕО на Комисията от 25 ноември 1999 година относно мерките за помощи в полза на предприятията, установени на територията на Венеция и Киоджа, предвидени в Закон № 30/1997 и Закон № 206/1995 за намаляване на социалноосигурителните вноски (ОВ L 150, 2000 г., стр. 50).
Full & Egal Universal Law Academy