29.8.2009
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 205/19
Жалба, подадена на 8 юни 2009 г. от ArcelorMittal Luxembourg SA срещу решението, постановено от Първоинстанционния съд (седми състав) на 31 март 2009 г. по дело T-405/06, ArcelorMittal Luxembourg и др./Комисия
(Дело C-201/09 P)
2009/C 205/33
Език на производството: френски
Страни
Жалбоподател: ArcelorMittal Luxembourg SA, по-рано известно като Arcelor Luxembourg SA (представител: A. Vandencasteele, avocat)
Други страни в производството: Комисия на Европейските общности, ArcelorMittal Belval & Differdange, по-рано известно като Arcelor Profil Luxembourg SA, ArcelorMittal International, по-рано известно като Arcelor International SA
Искания на жалбоподателя
—
Да се отмени решението на Първоинстанционния съд по дело T-405/06, доколкото с него се потвърждава по отношение на ArcelorMittal Luxembourg SA Решение C (2006) 5342 на Комисията от 8 ноември 2006 година относно производство съгласно член 65 [ВС] във връзка със споразумения и съгласувани практики, в които участват европейските производители на греди (преписка COMP/F/38.907 — Стоманени греди);
—
да се осъди ответната страна по жалбата да заплати съдебните разноски по настоящото производство и по производството пред Първоинстанционния съд.
Правни основания и основни доводи
В подкрепа на исканията си жалбоподателят изтъква четири правни основания.
С първото си правно основание, което се състои от две части, жалбоподателят изтъква, от една страна, че Първоинстанционният съд е нарушил член 97 ВС и е допуснал злоупотреба с власт като е наложил прилагането на член 65 ВС след изтичане на срока на действие на Договора за ЕОВС на 23 юли 2002 г. Задължението на институциите да развият непротиворечиво тълкуване на различните договори обаче в никакъв случай не обосновавало запазването в общностния правен ред на разпоредби от договор след неговия краен срок.
В рамките на втората част от същото правно основание жалбоподателят поддържа, от друга страна, че Първоинстанционният съд е нарушил Регламент №1/2003 (1) и е допуснал злоупотреба с власт като е основал компетентността на Комисията за приемане на решение за прилагането на член 65 ВС върху регламент, с който са ѝ възложени единствено правомощия по изпълнението на членове 81 и 82 ЕО. Приет след изтичането на срока на действие на Договора за ЕОВС единствено по силата на Договора за ЕО, посоченият регламент всъщност не би могъл да възложи на Комисията никаква компетентност за санкциониране на нарушение на член 65 ВС, без същевременно да наруши Договора за ЕОВС и правилата за йерархия на нормите.
С второто си правно основание, което се състои от три части жалбоподателят изтъква нарушение от Първоинстанционния съд на принципа за индивидуализиране на наказанията и санкциите, на практиката на Съда в областта на вменимостта, на силата на пресъдено нещо и на правилото за йерархия на нормите, доколкото тази юрисдикция признавала на Комисията правото да вмени на дружество отговорността за антиконкурентна практика на друго дружество от групата, без първото да е участвало в нея. Нито обстоятелството, че тъй като принадлежат към една и съща група различните разглеждани дружества представляват едно-единствено икономическо образувание, нито обстоятелството, че дружеството майка контролира изцяло своето дъщерно дружество, автор на неправомерното поведение, нито дори решаващото влияние на дружеството майка върху неговото дъщерно дружество, не били достатъчни да докажат участието на жалбоподателя в нарушението и следователно не можели да обосноват вменяването на поведението на дъщерното дружество на дружеството майка.
С третото си правно основание жалбоподателят изтъква погрешното прилагане от Първоинстанционния съд на правилата относно погасяване по давност на преследването и нарушението на принципа на пресъдено нещо, доколкото в своето решение Първоинстанционният съд му противопоставил прекъсващи давността действия, а от първоначалното решение на Комисията, прието през 1994 г., ясно произтичало, че жалбоподателят бил изрично посочен като неучаствал в нарушението.
Накрая, с четвъртото си правно основание жалбоподателят изтъква, че решението на Първоинстанционния съд е нарушило неговото право на защита, тъй като то е опорочено от липса на мотиви относно особено голямата продължителност на производството, довела до неговата невъзможност да представи още доказателства, необходими за оборването на презумпцията за отговорност, възприета спрямо него. Нещо повече, решението на Първоинстанционния съд нарушавало силата на пресъдено нещо, с която се ползвало Решението от 2 октомври 2003 г. (C-176/99 P, ARBED/Комисия), което налагало отмяната на решението на Комисията в частта му, отнасяща се до жалбоподателя.
(1) Регламент № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 [ЕО] и 82 [ЕО]от Договора (ОВ L 1, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167).
Full & Egal Universal Law Academy