29.8.2009
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 205/22
Жалба, подадена на 15 юни 2009 г. от Комисия на Европейските общности срещу решението, постановено от Първоинстанционния съд (седми състав) на 31 март 2009 г. по дело T-405/06, ArcelorMittal Luxembourg и др./Комисия
(Дело C-216/09 P)
2009/C 205/38
Език на производството: френски
Страни
Жалбоподател: Комисия на Европейските общности (представители: F. Castillo de la Torre и X. Lewis)
Други страни в производството: ArcelorMittal Luxembourg SA, по-рано известно като Arcelor Luxembourg SA, ArcelorMittal Belval & Differdange, по-рано известно като Arcelor Profil Luxembourg SA, ArcelorMittal International, по-рано известно като Arcelor International SA
Искания на жалбоподателя
—
да касира и отмени Решението от 31 март 2009 г., постановено по дело T-405/06, ArcelorMittal Luxembourg и др./Комисия, в частта му, с която се отменят глобите, наложени с Решение (2006) 5342 окончателен на Комисията от 8 ноември 2006 г. (1) на ArcelorMittal Belval & Differdange SA (по-рано известно като ProfilARBED) и на ArcelorMittal International SA (по-рано известно като TradeARBED),
—
да отхвърли жалбата на ArcelorMittal Belval & Differdange SA и на ArcelorMittal International SA,
—
да осъди другите страни да заплатят съдебните разноски.
Правни основания и основни доводи
В подкрепа на своята жалба жалбоподателят изтъква едно-единствено правно основание, изведено от нарушението от Първоинстанционния съд на правилата относно погасяването по давност на преследването.
Според Комисията решението на Първоинстанционния съд било основано на буквално и прекомерно стеснително тълкуване на Решение 715/78/ЕОВС (2) и по-конкретно на член 2, параграф 3 и член 3 от него, доколкото в него се прави разграничение между прекъсването и спирането на давността. Всъщност, за разлика от член 2, параграф 2, който изрично предвижда действие erga omnes на прекъсването на давността, член 3 мълчи по въпроса за последиците от спирането. Решението на Първоинстанционния съд било опорочено от грешка при прилагане на правото, доколкото в него се правел извода, че спирането на давността в резултат от започването от страна на съдебни производства пред общностния съд важи само по отношение на предприятието жалбоподател и по този начин се приемало, че срокът на погасителната давност е изтекъл по отношение на другите страни.
Комисията отбелязва, че противно на отсъденото от Първоинстанционния съд, действието на прекъсването не би могло да се изведе от мълчанието на законодателя и че член 3 от Решение 715/78/ЕОВС би трябвало да се тълкува в светлината на целите на разглежданата правна уредба, свързана с възможността на Комисията да преследва и санкционира по ефикасен начин нарушенията на правото на конкуренцията.
(1) Решение C (2006) 5342 окончателен на Комисията от 8 ноември 2006 година относно производство съгласно член 65 от Договора за ЕОВС във връзка със споразумения и съгласувани практики, в които участват европейските производители на греди (преписка COMP/F/38.907 — Стоманени греди).
(2) Решение № 715/78/ЕОВС на Комисията от 6 април 1978 година относно давността на преследването и изпълнението в областта на прилагане на Договора за създаване на Европейската общност за въглища и стомана (ОВ L 94, стр. 22).
Full & Egal Universal Law Academy