29.8.2009
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 205/25
Преюдициално запитване, отправено от Giudice di pace di Cortona (Италия) на 19 юни 2009 г. — Joanna Jakubowlka Edyta/Alessandro Maneggia
(Дело C-225/09)
2009/C 205/43
Език на производството: италиански
Запитваща юрисдикция
Giudice di pace di Cortona
Страни в главното производство
Ищец: Joanna Jakubowlka Edyta
Ответник: Alessandro Maneggia
Преюдициални въпроси
1)
Трябва ли член 3, буква ж) ЕО, член 4 ЕО, член 10 ЕО, член 81 ЕО и член 98 ЕО да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като членове 1 и 2 от Закон № 339 от 25 ноември 2003 г., които предвиждат, че длъжностните лица на непълно работно време не могат да упражняват адвокатска професия, дори да притежават адвокатска правоспособност, и налагат заличаването им от адвокатската колегия с решение на компетентния адвокатски съвет, освен ако съответното длъжностно лице не реши да прекрати трудовото си правоотношение?
2)
Трябва ли член 3, буква ж) ЕО, член 4 ЕО, член 10 ЕО и член 98 ЕО да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като членове 1 и 2 от Закон № 339 от 25 ноември 2003 г., които предвиждат, че длъжностните лица на непълно работно време не могат да упражняват адвокатска професия, дори да притежават адвокатска правоспособност, и налагат заличаването им от адвокатската колегия с решение на компетентния адвокатски съвет, освен ако съответното длъжностно лице не реши да прекрати трудовото си правоотношение?
3)
Трябва ли член 6 от Директива 77/249/ЕИО на Съвета от 22 март 1977 г. относно улесняване на ефективното упражняване от адвокатите на свободата на предоставяне на услуги, съгласно който „[в]сяка държава-членка може да изключи адвокатите, които работят по трудов договор в държавно или частно предприятие от упражняването на дейностите по представителство и защита на съответното предприятие пред съдебни органи, доколкото установените в съответната държава адвокати не могат да упражняват тези дейности“, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като членове 1 и 2 от Закон № 339 от 25 ноември 2003 г., които предвиждат, че длъжностните лица на непълно работно време не могат да упражняват адвокатска професия, дори да притежават адвокатска правоспособност, и налагат заличаването им от адвокатската колегия с решение на компетентния адвокатски съвет, освен ако съответното длъжностно лице не реши да прекрати трудовото си правоотношение, когато тази национална правна уредба се прилага и по отношение на адвокатите, които работят по трудов договор и упражняват адвокатска дейност въз основа на свободата на предоставяне на услуги?
4)
Трябва ли член 8 от Директива 98/5/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 1998 г. относно улесняване на постоянното упражняване на адвокатската професия в държава-членка, различна от държавата, в която е придобита квалификацията, съгласно който „[а]двокат, който е вписан в приемащата държава-членка под професионалното звание по произход, може да практикува в качеството на адвокат на платена служба при друг адвокат, адвокатско сдружение или адвокатска кантора, или държавно или частно предприятие, доколкото приемащата държава-членка допуска това за адвокати, вписани под професионалното звание в тази държава-членка“, да се тълкува в смисъл, че не се прилага по отношение на адвокатите, длъжностни лица на непълно работно време?
5)
Допускат ли общите принципи на общностното право за защита на оправданите правни очаквания и придобитите права национална правна уредба като членове 1 и 2 от Закон № 339 от 25 ноември 2003 г., които предвиждат, че длъжностните лица на непълно работно време не могат да упражняват адвокатска професия, и които се прилагат и по отношение на адвокатите, вече вписани в адвокатската колегия към момента на влизане в сила на Закон № 339/2003, като същевременно член 2 определя кратък срок, в който задължително трябва да се направи избор между полагането на труд като длъжностно лице и упражняването на адвокатска професия?
Full & Egal Universal Law Academy