12.9.2009
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 220/25
Жалба, подадена на 14 юли 2009 г. от Edwin Co. Ltd срещу Решение на Първоинстанционния съд (пети състав) от 14 май 2009 г. по дело T-165/06, Elio Fiorucci/Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)
(Дело C-263/09 P)
2009/C 220/51
Език на производството: италиански
Страни
Жалбоподател: Edwin Co. Ltd (представители: D. Rigattti, M. Bertani, S. Verea, K.P. Muraro, M. Balestriero, avvocati)
Други страни в производството: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) и Elio Fiorucci
Искания
Жалбоподателят моли Съда:
—
да отмени обжалваното съдебно решение;
—
да осъди г-н Fiorucci да възстанови на жалбоподателя съдебните разноски във връзка с първоинстанционното производство и с производството по обжалване или — в оспорваната хипотеза, когато жалбата не бъде уважена — да разпореди тези разноски да бъдат споделени.
Правни основания и основни доводи
1.
Обжалваното съдебно решение е засегнато преди всичко от нарушение или неправилно прилагане на член 52, параграф 2, буква а) от РМО (1). Относителното основание, което въз основа на тази разпоредба води до недействителност на регистрацията на марка на Общността, състояща се от име на лице, различно от това на регистриращия, се изразява в обстоятелството, че лицето, което иска такова обявяване на недействителност, е титулярът съгласно националното право на изключителното право за използване на това име. Съгласно член 8, параграф 3 от CPI (2) обаче, на който се позовава другата страна в производството, г-н Fiorucci не е титуляр на никакво право с такова съдържание. По-скоро член 8, параграф 3 от CPI му предоставя просто едно евентуално право за регистриране на знака „Elio Fiorucci“, от което обаче той самият никога не би могъл да се възползва, тъй като така регистрираната марка би влязла в конфликт с правата на Edwin върху думата „Fiorucci“. На този фон Първоинстанционният съд е обявил за недействителна търговската марка на Edwin „Elio Fiorucci“ въз основа на пречка, която не съществува и никога не би могла да възникне. Това представлява нарушение или неправилно прилагане на член 52, параграф 2, буква а) от РМО, който — ако бъде тълкуван правилно — може да се прилага единствено когато искащото обявяване на недействителност лице е вече титуляр на (или поне има възможността да получи) изключително право на използване на собственото име като марка.
2.
Обжалваното съдебно решение е засегнато от нарушение или неправилно прилагане на член 8, параграф 3 от CPI. Противно на възприетото от Първоинстанционния съд, тази разпоредба всъщност е приложима само към имената на лица, които са станали известни в нетърговския сектор: следователно разпоредбата не може да намери приложение към фамилното име „Elio Fiorucci“, което — въз основа на фактическа преценка, която не може да се оспорва в това производство — първоначално е добило известност в търговския сектор.
Това тълкуване на член 8, параграф 3 от CPI се подсказва преди всичко от буквалната формулировка на вече цитираната разпоредба, която изрично постановява, че е предназначена да ограничи предоставяната от нея защита единствено до имената на лица, които са станали известни „в артистичната, литературна, научна, политическа или спортна сфера“. Този извод се потвърждава по-нататък от систематичен анализ на италианското право в областта на марките, от който е видно, че възникналата в търговския сектор известност е защитена от член 12, параграф 1, букви b) и f) от CPI, докато член 8, параграф 3 от CPI се отнася само до известността, първоначално възникнала в нетърговския сектор. Съвместното прилагане на тези две разпоредби към един и същ знак не е възможно, тъй като това би довело до възникването на две изключителни права върху марка, които са несъвместими помежду си. Като регистрира собственото си презиме като марка (впоследствие прехвърлена на Edwin), г-н Fiorucci е изчерпал всички инструменти за възползване от собствената си известност за търговски цели. Следователно той не може да се позовава на член 8, параграф 3 от CPI, за да претендира недействителността на марката „Elio Fiorucci“ на Edwin.
От друга страна, предложеното от Edwin тълкуване на член 8, параграф 3 от CPI, от което следва неговото неприлагане към настоящия спор, е в съответствие с ratio на тази разпоредба, която е предназначена да предотвратява паразитното извличане на облаги от лице, регистриращо знак, който е придобил известност поради заслугите на друго лице. Всъщност на Edwin не може да се вмени никакво паразитно поведение, тъй като с придобиването на марките „Fiorucci“ срещу значителна сума жалбоподателят е заплатил висока цена за правото да се ползва от известността, свързана с името на прочутия милански стилист.
Не е убедителен доводът на Първоинстанционния съд, според който предвидената от член 8, параграф 3 от CPI закрила е по-широка и не съвпада със закрилата, предвидена за известността, придобита от отличителните знаци в търговския сектор. Според най-авторитетните италиански теоретични трудове евентуалното право за регистриране на знаци с известност в нетърговския сектор не е абсолютно право. Преди всичко обаче тази защита не е по-широка от предоставената в член 12, параграф 1, букви b) и f) от CPI за знаци с известност или добра репутация в търговския сектор. Съвпадението в приложното поле на тези разпоредби още веднъж потвърждава изискването за алтернативното им прилагане.
Противно на повърхностния извод на Първоинстанционния съд, внимателният и точен анализ на теоретичните трудове, в които се коментира член 8, параграф 3 от CPI (първоначално член 21, параграф 3, буква m), показва, че според господстващото мнение тази разпоредба се прилага единствено към знаците, които са придобили известност в нетърговския сектор. Това заключение се потвърждава от малкото на брой съдебни решения, постановени до този момент от италианските съдилища във връзка с член 8, параграф 3 от CPI.
Не по-убедителен е доводът на Първоинстанционния съд, че тъй като е получил известност и в нетърговския сектор (по-специално в артистичната, културна и екологична сфера и в областта на защитата на децата), г-н Fiorucci във всеки случай би могъл да се ползва от закрилата по член 8, параграф 3 от CPI. По-скоро, съгласно най-авторитетните италиански теоретични трудове, когато фамилно име, вече регистрирано от друго лице и ползващо се с добра репутация, придобие известност в нетърговския сектор, неговият титуляр (в конкретния случай Elio Fiorucci) не може да се ползва от член 8, параграф 3 от CPI, тъй като приоритет има необходимостта от закрила на титуляра (в конкретния случай Edwin) на регистрираната преди това марка с добра репутация (в конкретния случай знака „Fiorucci“).
3.
Обжалваното съдебно решение е незаконосъобразно поради липса на мотиви, доколкото Първоинстанционният съд е пропуснал да разгледа доводите и доказателствата, подкрепящи твърдението на Edwin, че е получило от Elio Fiorucci съгласието му да регистрира неговото фамилно име като марка. При условията на евентуалност Edwin посочва, че ако Съдът приеме, че нито той, нито Първоинстанционният съд са компетентни да разгледат посочения довод, Съдът трябва изрично да поиска разглеждането му (както обаче Първоинстанционният съд не е направил) от апелативния състав (или от друга служба или отдел) на СХВП, в съответствие с член 63, параграф 6 от РМО и член 1d от Регламент № 216/96 (3).
4.
Обжалваното съдебно решение е незаконосъобразно и поради нарушение или неправилно прилагане на член 63 от РМО, както и поради отказ от правосъдие, доколкото Първоинстанционният съд погрешно е отказал да разгледа довода на Edwin, основаващ се на факта, че жалбоподателят е придобил от дружеството Fiorucci s.p.a. марка de facto, свързана с (или във всеки случай каквото и да било друго право да се ползва от известността на) фамилното име „Elio Fiorucci“. При условията на евентуалност Edwin посочва, че ако Съдът приеме, че нито той, нито Първоинстанционният съд са компетентни да разгледат посочения довод, Съдът трябва изрично да поиска разглеждането му (както обаче Първоинстанционният съд не е направил) от апелативния състав (или от друга служба или отдел) на СХВП, в съответствие с член 63, параграф 6 от РМО и член 1d от Регламент № 216/96.
(1) Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността (ОВ L 11, 1994 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 146).
(2) Codice della Proprietà industriale italiano (италиански Кодекс на индустриалната собственост).
(3) Регламент (ЕО) № 216/96 на Комисията от 5 февруари 1996 година за установяване на процедурни правила за организацията на дейността на апелативните състави към Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (ОВ L 28, стр. 11; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 221).
Full & Egal Universal Law Academy