26.9.2009
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 233/8
Иск, предявен на 16 юли 2009 г. — Комисия на Европейските общности/Република Полша
(Дело C-271/09)
2009/C 233/12
Език на производството: полски
Страни
Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: E. Montaguti и K. Hermann, pełnomocnicy)
Ответник: Република Полша
Искания на ищеца
—
да се установи, че Република Полша не е изпълнила задълженията си по член 56 ЕО, като е запазила в сила член 143, член 136, параграф 3 и член 136а, параграф 2 от Закона от 28 август 1997 година за организацията и дейността на пенсионните фондове (ustawa o organizacji i funkcjonowaniu funduszy emerytalnych), по силата на които се ограничават чуждестранните инвестиции на полски пенсионни фондове от отворен тип;
—
да се осъди Република Полша да заплати съдебните разноски.
Правни основания и основни доводи
Според Комисията член 143 от Закона от 28 август 1997 година за организацията и дейността на пенсионните фондове (наричан по-нататък:“Законът за пенсионните фондове„) ограничава размера на инвестициите, извършвани извън Република Полша, които съгласно параграф 2 от тази разпоредба могат да правят полски пенсионни фондове от отворен тип (otwarte fundusze emerytalne, OFE, наричани по-нататък: „ПФОТ“), едва до 5 % от размера на активите на съответния ПФОТ. Освен това списъкът на видовете чуждестранни инвестиции в член 143, параграф 1 от Закона за пенсионните фондове не съдържал редица категории инвестиции, предвидени за целите на инвестирането от страна на ПФОТ в Република Полша.
Съгласно член 136, параграф 3 от Закона за пенсионните фондове при установяването на нетните активи на ПФОТ не се взима предвид размерът на инвестициите в капитали, извършени от инвестиционни дружества по общностното право със седалище в чужбина по смисъла на член 143, параграф 1 от този закон. Размерът на таксите за управление на ПФОТ обаче се изчислявал въз основа на размера на нетните активи на ПФОТ. Така тази разпоредба представлявала ограничение на движението на капитали по смисъла на член 56 ЕО, тъй като тя създавала пречка за ПФОТ да инвестират активи в чуждестранни инвестиционни фондове.
В член 136а, параграф 2 от Закона за пенсионните фондове се предвиждало, че разходите по сделки във връзка с чуждестранните клирингови организации можели да бъдат покрити от активите на ПФОТ само до размера на съответните разходи, извършени от националните клирингови организации. Тази разпоредба можела да попречи за предприемането на чуждестранни инвестиции от страна на ПФОТ, тъй като не било възможно разходите по сделки да бъдат покрити в пълен размер от активите на ПФОТ, какъвто бил случаят с националните инвестиции.
Комисията счита, че член 56 ЕО е приложим по отношение на инвестиционната дейност на ПФОТ, която била част от полската пенсионна система, основана на капитализацията на вноските на членовете на ПФОТ. Разглежданите ограничения на движението на капитали не можели да бъдат оправдани нито от съображения за надзор въз основа на член 58 ЕО, нито от императивни съображения за обществен интерес. Количествените ограничения и мерките с равностоен ефект не били подходящи мерки, с които на членовете на ПФОТ реално можело да се гарантира финансовата стабилност на събраните от тези фондове вноски. При всички положения всички спорни мерки били неотносими към спора.
Full & Egal Universal Law Academy