26.9.2009
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 233/8
Жалба, подадена на 22 юли 2009 г. от Caisse fédérale du Crédit mutuel Centre Est Europe (CFCMCEE) срещу Решение на Първоинстанционния съд (трети състав) от 20 май 2009 г. по съединени дела T-405/07 и Т-406/07, CFCMCEE/СХВП
(Дело C-282/09 P)
2009/C 233/13
Език на производството: френски
Страни
Жалбоподател: Caisse fédérale du Crédit mutuel Centre Est Europe (CFCMCEE) (представители: P. Greffe и L. Paudrat, avocats)
Друга страна в производството: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП)
Искания на жалбоподателя
Да се отмени Решение от 20 май 2009 г. на трети състав на Първоинстанционния съд на Европейските общности, доколкото с него се отхвърля частично жалбата на жалбоподателя и се потвърждават решенията на Службата за хармонизация във вътрешния пазар от 10 юли 2007 г. (преписка R 119/2007-1) и от 12 септември 2007 г. (преписка R 120/2007-1), доколкото с тях се постановява отказ във връзка със заявките за марки на Общността PAYWEB CARD №° 003861051 и P@YWEB CARD №° 003861044 по отношение на следните стоки и услуги:
—
„смарт карти или микропроцесорни карти, магнитни карти, лични карти — магнитни или микропроцесорни, разплащателни кредитни или дебитни карти — магнитни или микропроцесорни, механизми за предплащане за телевизионни приемници“ от клас 9,
—
„сделки с недвижимо имущество, застраховки срещу злополуки, събиране на задължения, финансови анализи, застрахователна дейност, оценяване на недвижимо имущество, емитиране на ценни книжа, влогонабирателни банки, обмяна на валута, удостоверяване на чекове, издаване на пътнически чекове, финансови консултации, застрахователно посредничество, посреднически услуги при сделки с недвижимо имущество, борсово посредничество, съхранение на ценности, обслужване на депозити в сейфове, финансови оценки (застраховане, банково дело, недвижимо имущество), финансова информация (застраховки, банки, недвижими имоти), управление на капитали, финансова информация, събиране на наеми, здравни застраховки, морски застраховки, застраховка-живот, предоставяне на финансова информация онлайн, предоставяне на интерактивна компютърна финансова информация интерактивно чрез компютър“ от клас 36,
—
„комуникации чрез компютърни терминали, предаване на телеграми, изпращане на телеграми, информационни услуги в областта на телекомуникациите, електронна поща, предаване на съобщения, предаване на съобщения и образи с помощта на компютър, предаване по сателит“ от клас 38.
Правни основания и основни доводи
Жалбоподателят изтъква по същество две правни основания в подкрепа на жалбата си.
С първото си правно основание той посочва, че Първоинстанционният съд не е изпълнил задължението си за мотивиране и по този начин е нарушил член 253 ЕО и член 73 от Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността (1), доколкото не е приел за неправилни обжалваните решения на СХВП поради липса на мотивиране. Всъщност, в тези последни решения апелативният състав на СХВП е направил общ анализ на отличителния характер на словните знаци PAYWEB CARD и P@YWEB CARD по отношение на посочените стоки и услуги, без да мотивира решението си по отношение на всеки от тях. Представянето на общи мотиви обаче било възможно само ако стоките и услугите имат помежду си достатъчно непосредствена и конкретна връзка, за да формират категория или група с достатъчна хомогенност, какъвто случай очевидно не бил налице, тъй като посочените в заявката за регистрация стоки и услуги имали различни функции.
С второто си правно основание жалбоподателят оспорва преценката на Първоинстанционния съд, според която съществува определено припокриване на съответните приложни полета на абсолютните основания за отказ, посочени в член 7, параграф 1, буква б) — г) от Регламент № 40/94. Съгласно практиката на Съда всяко от основанията за отказ на регистрация, посочени в член 7, параграф 1 от този регламент, всъщност е независимо спрямо останалите и изисква извършването на отделна проверка. Така Първоинстанционният съд бил допуснал грешка при прилагането на член 7, параграф 1, буква б) по отношение на стоките от клас 9, като не е извършил действителна индивидуална проверка на предвиденото в тази разпоредба основание за отказ.
(1) ОВ L 11, 1994 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 146.
Full & Egal Universal Law Academy