16.1.2010
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 11/11
Преюдициално запитване, отправено от Gerechtshof te Amsterdam (Нидерландия) на 29 юли 2009 г. — Strafzaak/X
(Дело C-297/09)
2010/C 11/20
Език на производството: нидерландски
Запитваща юрисдикция
Gerechtshof te Amsterdam
Страни в главното производство
Уличен в извършване на престъпление: X
Преюдициални въпроси
1.
Попада ли хипотезата, при която лице — гражданин на Европейския съюза, за когото съществува сериозно подозрение, че престоят му в държава членка от Европейската общност, различна от държавата, чийто гражданин е, има за основна цел извършването на престъпни деяния, в териториалното и предметно приложно поле на Договора за ЕО и по-специално на членове 12, 18, 43 и следващите и на член 49 и следващите ЕО?
2.
При утвърдителен отговор на първия въпрос във връзка с член 18 ЕО:
а)
Следва ли разпоредба като тази на член 67, параграф 2 от нидерландския Наказателно-процесуален кодекс, доколкото позволява налагането на мярка за отклонение задържане под стража на лица, които попадат в териториалното приложно поле на член 18 ЕО, но които имат постоянно местожителство или пребиваване в държава членка, различна от Нидерландия, да се счита за ограничение на правото на свободно предвижване и на свободно пребиваване по смисъла на тази разпоредба?
б)
При утвърдителен отговор във връзка с тази разпоредба, която позволява налагането на мярка за отклонение задържане под стража на граждани на Съюза, които имат постоянно местожителство или пребиваване в държава членка, различна от Нидерландия, представлява ли тя, доколкото е била приета в интерес на ефективността на следствието, наказателното преследване и на правосъдието, законосъобразна обосновка, основана на обективни съображения от общ интерес, които не зависят от гражданството на съответните лица и са съответни на легитимната цел, преследвана от националното право?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, се поставя следващият във връзка с член 49 ЕО и следващите:
3.
Трябва ли разпоредба като тази на член 67, параграф 2 от нидерландския Наказателно-процесуален кодекс, доколкото позволява налагането на мярка за отклонение задържане под стража на граждани от държавите членки, които имат постоянно местожителство или пребиваване в държава членка, различна от Нидерландия, да се счита за ограничение на свободното предоставяне на услуги, посочено в член 49 ЕО и следващите, тъй като става въпрос за дискриминация, основавана на факта, че предоставящият услугите няма постоянно местожителство или пребиваване в държавата на предоставяне, а в друга държава членка от Европейската общност?
При отрицателен отговор на 2 и 3 въпрос:
4.
Трябва ли разпоредба като тази на член 67, параграф 2 от нидерландския Наказателно-процесуален кодекс, доколкото позволява налагането на мярка за отклонение задържане под стража на граждани от държави членки, които имат постоянно местожителство или пребиваване в държава членка, различна от Нидерландия, да се счита за дискриминация, основана на гражданство, забранена с член 12 ЕО (обща забрана за дискриминация в областта на прилагането на Договора), 43 ЕО и следващите (забрана за дискриминация, основана на гражданството в областта на свободата на установяване) и член 49 ЕО и следващите (забрана за дискриминация, основана на гражданството в областта на свободното предоставяне на услуги)?
При утвърдителен отговор на 3 и 4 въпрос:
5.
Може ли разпоредба като тази на член 67, параграф 2 от нидерландския Наказателно-процесуален кодекс, която позволява налагането на мярка за отклонение задържане под стража на граждани от държави членки, които имат постоянно местожителство или пребиваване в държава членка, различна от Нидерландия, доколкото е била приета в интерес на ефективността на следствието, наказателното преследване и на правосъдието, да се счита за законосъобразна поради причини, свързани с обществения ред, обществената сигурност и общественото здраве, както предвиждат членове 45 ЕО—48 ЕО и член 55 ЕО?
Full & Egal Universal Law Academy