7.11.2009
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 267/36
Жалба, подадена на 10 август 2009 г. от ArchiMEDES срещу решението, постановено от Първоинстанционния съд (пети състав) на 10 юни 2009 г. по съединени дела T-396/05 и Т-397/05, ArchiMEDES/Комисия
(Дело C-317/09 P)
2009/C 267/67
Език на производството: френски
Страни
Жалбоподател: Architecture, Microclimat, Énergies Douces Europe et Sud, sarl (ArchiMEDES) (представител: P.-P. Van Gehuchten, avocat)
Друга страна в производството: Комисия на Европейските общности
Искания на жалбоподателя
ArchiMEDES иска от Съда да отмени решение, постановено от Първоинстанционния съд на Европейските общности на 10 юни 2009 г. по съединени дела T-396/05 и Т-397/05 и да уважи направените искания от жалбоподателя в първоинстанционното производство, а именно:
—
да се отмени решение на Комисията, съдържащо се в писмо от 5 октомври 2005 г., съобщено на жалбоподателя на 10 октомври 2005 г., за компенсиране на насрещни вземания, както и
—
да се отмени решението за възстановяване на авансово платени суми, съдържащо се в писма от 30 август 2005 г. и в дебитно известие № 3240705638 от 23 август 2005 г., съобщени на жалбоподателя на 2 септември 2005 г.,
—
да се обезсили решението на Комисията за прекратяване на договора от 30 август 2005 г.
—
да се осъди Комисията да заплати сумата от 125 906 EUR заедно със законна мораторна лихва, считано от 12 февруари 2002 г.,
—
при условията на евентуалност, да се осъди Комисията да заплати сумата от 103 551,90 EUR заедно със законна мораторна лихва, считано от 12 февруари 2002 г.,
и да се осъди Комисията да заплати всички разноски за двете съдебни инстанции.
Правни основания и основни доводи
ArchiMEDES посочва четири правни основания в подкрепа на своята жалба. С първото си правно основание относно искането за отмяна на решението за компенсиране на вземанията, съдържащо се в писмо от 5 октомври 2005 г., жалбоподателят се позовава на нарушение от страна на Първоинстанционния съд на чл. 230 ЕО, на чл. 1291 от френския Граждански кодекс (Code civil), както и на грешка в мотивите или недостатъчност на мотивите на обжалваното съдебно решение. Според жалбоподателя решението за компенсация всъщност било обжалваем акт по смисъла на член 230 ЕО и решението на Комисията в случая било прието при нарушение на условията, предвидени в член 1291 от Френския граждански кодекс, уреждащ договора, сключен между ArchiMEDES и Комисията, според който при оспорване на вземане последното придобива характер на установено само след постановяване на съдебното решение, с което длъжникът се осъжда да заплати на кредитора посоченото вземане. Ето защо Първоинстанционният съд бил нарушил горепосочените разпоредби, като е постановил, че жалбоподателят вече нямал интерес да иска отмяна на решението от 5 октомври 2005 г., тъй като то представлявало неправомерен едностранен акт.
С второто си правно основание жалбоподателят се позовава на нарушение на член 6 от Европейската конвенция за защита на правата на човека, на член 64 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд, на общия принцип litis denuntiatio, на правото на защита, и на правото на справедлив съдебен процес, тъй като Първоинстанционният съд, без да излага мотиви, бил отказал да уважи искането, целящо да бъдат призовани другите страни по договора и съдебното решение да бъде постановено общо за всички страни по договора. Този отказ на практика нарушавал равенството между страните по договор, обвързващ Комисията и множество партньори, тъй като Комисията би могла евентуално да насочи иска си към всичките си съдоговорители, докато тази възможност не съществувала в хипотезата, при която искът е подаден от един от съдоговорителите ѝ.
С третото си правно основание, което се състои от две части, жалбоподателят се позовава на нарушение от страна на Първоинстанционния съд на членове 1134 и 1165 от Code civil, на принципа на доказателствената сила на актовете, на членове 1.1 и 10 от договор BU/209/95, на членове 2.1, 2.2, 21.1 и 21.4 от приложение II към същия договор, както и на недостатъчност или грешка в мотивите на обжалваното съдебно решение. Жалбоподателят твърди, че Първоинстанционният съд е нарушил горепосочените разпоредби, от една страна, като е разгледал отделно правата и задълженията на отделните съдоговорители, въпреки че те са общо и солидарно задължени за изпълнението на договор BU/209/95 и, от друга страна, като е преценил, че жалбоподателят има качеството на трета страна по отношение на договора, поради статута му на подизпълнител, макар той в действителност да е бил страна по договора.
С четвъртото си правно основание жалбоподателят се позовава на нарушение от страна на Първоинстанционния съд на членове 1134 и 1184 от Code civil, на принципа на доказателствената сила на актовете, на член 5 от приложение II към договор BU/209/95, както и на недостатъчност и противоречивост на мотивите на обжалваното съдебно решение, доколкото Първоинстанционният съд признал правото на Комисията да прекрати едностранно посочения договор към 30 август 2005 г., въпреки че той бил посочил, че окончателният доклад е приет мълчаливо от Комисията повече от три години по-рано.
Full & Egal Universal Law Academy