7.11.2009
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 267/38
Жалба, подадена на 11 август 2009 г. от ACEA SpA срещу Решение на Първоинстанционния съд (осми разширен състав) от 11 юни 2009 г. по дело T-297/02, ACEA S.p.A./Комисия на Европейските общности
(Дело C-319/09 P)
2009/C 267/69
Език на производството: италиански
Страни
Жалбоподател: ACEA SpA (представители: L. Radicati di Brozolo, A. Giardina и T. Ubaldi, avvocati)
Други страни в производството: Комисия на Европейските общности, ACSM Como SpA, AEM — Azienda Energetica Metropolitana Torino — SPA
Искания на жалбоподателя
—
да се отмени решението по дело T-297/02 в частта, в която не се санкционира липсата на диференцирано разглеждане на различните положения на прилагане на тригодишното освобождаване от корпоративен данък, и се потвърждава общата и абстрактна квалификация на тригодишното освобождаване като държавна помощ;
—
да се отмени решението в частта, в която не се признава квалификацията на тригодишното освобождаване от корпоративен данък като съществуваща помощ по смисъла на член 1, буква б), подточка v) от Регламент (ЕО) № 659/1999 (1);
—
да се отмени решението в частта, в която се потвърждава правомерността на съдържащото се в член 3 от решението на Комисията разпореждане за възстановяване (2);
—
да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски пред двете съдебни инстанции.
Правни основания и основни доводи
Жалбоподателят изтъква четири правни основания за обжалване в подкрепа на своите искания.
Първото правно основание е изведено от грешка от правна гледна точка при прилагането на член 88 ЕО и на Регламент (ЕО) № 659/1999, както и от липса на мотиви на обжалваното съдебно решение, като жалбоподателят посочва, че не е направено диференцирано разглеждане на различните положения на прилагане на тригодишното освобождаване от корпоративен данък, предвидено в член 3, параграф 70 от Закон № 549/1995 и в член 66, параграф 14 от Декрет-закон № 331/1993. Първоинстанционният съд всъщност допуснал грешка при прилагане на правото и не мотивирал решението си, доколкото с оглед на конкретните обстоятелства в случая и на информацията, с която разполагала Комисията, не санкционирал абстрактния и непълен характер на разследването и на изводите, до които достига Комисията в оспорваното решение по отношение на различните положения на прилагане на данъчното освобождаване.
Второто правно основание е изведено от неправилно прилагане на член 87, параграф 1 ЕО от страна на Първоинстанционния съд, както и от липса на мотиви, доколкото същият потвърдил общата и абстрактна квалификация на тригодишното освобождаване като държавна помощ. По-специално Първоинстанционният съд не проверил правилно обстоятелствата в случая и предположенията, въз основа на които Комисията квалифицира разглежданата мярка като държавна помощ, но бил длъжен да направи това съгласно правомощието да извършва пълен контрол, с което той разполага. Така Първоинстанционният съд потвърдил решението на Комисията, макар да не било доказано — поне по отношение на някои сектори, за които се отнася освобождаването — че са налице две от изискванията по член 87, параграф 1 ЕО: възможността за нарушение на конкуренцията и за засягане на търговията в Общността.
Третото правно основание е изведено от липса и противоречивост на мотивите, както и от грешка от правна гледна точка при тълкуването и прилагането на член 88, параграф 1 ЕО и на член 1, буква б), подточка v) от Регламент (ЕО) № 659/1999, тъй като тригодишното освобождаване от корпоративен данък било квалифицирано като нова помощ. Първоинстанционният съд всъщност не санкционирал пропуска освобождаването в разглеждания случай да се квалифицира като съществуваща помощ по смисъла на член 1, буква б), подточка v) от Регламент ЕО № 659/1999, макар от контекста и от обстоятелствата в случая да произтичало — най-малкото по отношение на някои сектори, за които се отнася освобождаването — че квалификацията като нова помощ не е обоснована.
Четвъртото правно основание е изведено от грешка при прилагане на правото и от липса на мотиви, що се отнася до правомерността на съдържащото се в член 3 от оспорваното решение разпореждане за възстановяване. Предвид на обстоятелствата в случая Първоинстанционният съд всъщност неправилно приел, че разпореждането за възстановяване, намиращо се в разпоредителната част на решението, има възможно най-широк обхват и е напълно безусловно, макар посоченото решение на Комисията да съдържало само абстрактна, обща и непълна оценка на данъчното освобождаване.
(1) Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (ОВ L 83, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41).
(2) Решение № 2003/193/ЕО на Комисията от 5 юни 2002 година относно държавна помощ чрез освобождаване от данъци и заеми при преференциални условия, предоставена от Италия на предприятия за обществени услуги, чийто акционерен състав е с мажоритарно публично участие (ОВ L 77, 2003 г., стp. 21).
Full & Egal Universal Law Academy