24.10.2009
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 256/14
Жалба, подадена на 18 август 2009 г. от Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) срещу решението, постановено от Първоинстанционния съд (пети състав) на 3 юни 2009 г. по дело T-189/07, Frosch Touristik GmbH/Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)
(Дело C-332/09 P)
2009/C 256/27
Език на производството: немски
Страни
Жалбоподател: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: B. Schmidt)
Други страни в производството: Frosch Touristik GmbH, DSR touristik GmbH
Искания на жалбоподателя
—
жалбоподателят моли обжалваното решение да бъде отменено, а делото — върнато за ново разглеждане от Първоинстанционния съд;
—
моли ответниците да бъдат осъдени да заплатят съдебните разноски, направени в първоинстанционното производство и в производството по обжалване.
Правни основания и основни доводи
Настоящата жалба е насочена срещу решението на Първоинстанционния съд, с което е отменено решението от 22 март 2007 г. на четвърти апелативен състав на Службата за хармонизация. Със споменатото решение апелативният състав отхвърлил жалбата, подадена от ответника в производството по обжалване срещу решението на отдела по заличаване за обявяване на частична недействителност на словната марка на Общността „FLUGBÖRSE“. Първоинстанционният съд приел, че апелативният състав приложил неправилно член 51, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕО) № 40/94 (наричан по-нататък „РМО“), тъй като при проверката, от една страна, дали са налице съображения за отказ за регистрация на марката на основание на член 7 от РМО, и от друга страна, дали по тази причина трябва да обяви посочената марка за недействителна, апелативният състав взел предвид обстоятелствата и начина на възприемане на оспорваната марка към деня на подаване на заявката вместо към момента на нейната регистрация. От обжалваното решение следвало, че за целите на разглеждането на заявка за обявяване на недействителност от значение е единствено моментът на подаване на заявката за оспорваната марка. При това, за да обоснове позицията си Първоинстанционният съд изтъкнал довода, че единствено с това тълкуване може да се избегне положение, при което колкото по-дълго продължава процедурата по регистрация, толкова по-вероятно е марката да загуби годността си за регистрация. Напротив, при преразглеждането на изложените впоследствие съображения за отказ проверителят можел да вземе предвид обстоятелства след момента на подаване на заявката за регистрация само ако те позволяват да се направят изводи относно положението към този момент.
Според жалбоподателя в производството по обжалване Първоинстанционният съд тълкува погрешно член 51, параграф 1, буква а) от РМО като приема, че единственият релевантен момент за разглеждането е моментът на подаване на заявката за регистрация. Това тясно тълкуване не отговаряло на текста на разпоредбата и също така не можело да е съвместимо със смисъла и целта на въпросната разпоредба и със системата на предоставяне на защита и на обратно действие на предоставената защита по силата на РМО.
Член 51, параграф 1, буква а) от РМО предвиждал, че марката се заличава от регистъра, когато „е била регистрирана“ в противоречие с разпоредбите на член 7 от РМО. Нямало как само въз основа на текста на тази разпоредба да се възприеме изводът на Първоинстанционния съд, според който макар да не е свързана (също) с релевантния момент за целите на разглеждането, изключително тази формулировка определя кога една марка трябва да бъде заличена или обявена за недействителна. Тъй като Първоинстанционният съд не предоставил никаква друга обосновка, не било ясно конкретно какви съображения са довели до извода му. Напротив, поддържаното от жалбоподателя в производството по обжалване тълкуване, според което формулировката „е била регистрирана“ се отнася поне и до релевантния момент, било значително по-точно с оглед на текста.
Довод против възприетото от Първоинстанционния съд в обжалваното решение тълкуване било и наличието на грижата за защита, която била в основата на членове 7 и 51 от РМО, според която не трябвало да се допускат регистрации, противоречащи на общия интерес, а ако такива все пак бъдели направени, действието им да отпадне с обратна сила. Само така можело да се попречи на това, марката да се регистрира в нарушение на разпоредбите на РМО, и така да се пренебрегне общият интерес, който е в основата на тази разпоредба. Ако тезата на Първоинстанционния съд била вярна, така заявителят на марката не само щял да получи защита за марки, за които към момента на регистрация са налице абсолютни основания за отказ, но също така разглежданите марки нямало повече да могат да бъдат обявени за недействителни съгласно член 51 от РМО след като са регистрирани, при положение че са били годни за регистрация към момента на подаване на заявката и че Първоинстанционният съд не отчитал изрично развитието между момента на подаване на заявката и момента на регистрация. Според жалбоподателя в производството по обжалване подобно положение означавало неоправдано да се привилегирова частноправен субект спрямо общ интерес, който следва да бъде защитен, като това не отговаряло на целта за защита по членове 7 и 51 от РМО.
На последно място, що се отнася до довода на Първоинстанционния съд относно продължителността на производството, следвало да се отбележи, че същото може да зависи от най-различни фактори, които се намирали не само в областта, в която жалбоподателят в производството по обжалване може да упражнява въздействие, но и в тази на заявителя, или, както в случая с предвидената от РМО процедура по възражение преди регистрация, зависели от трети лица. В много кратък срок можели също така да бъдат изтъкнати абсолютни основания за отказ, като резултат от въздействието или не на жалбоподателя в производството по обжалване. Справедливото претегляне на противостоящите интереси, които били налице в подобни „случайни“ положения, налагало да се даде предимство на общия интерес, още повече че до момента на регистрация заявителят не можел да има пълна увереност, че действително ще получи поисканото право на защита. Ето защо било логично в тези случаи да се отчете и развитието до момента на регистрация.
Ето защо по съображенията, изложени по-горе, обжалваното решение на Първоинстанционния съд трябвало да бъде отменено поради нарушение на член 51 от РМО.
Full & Egal Universal Law Academy