21.11.2009
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 282/26
Преюдициално запитване, отправено от Bezirksgericht Linz (Австрия) на 31 август 2009 г. — наказателно производство срещу Jochen Dickinger, Franz Ömer
(Дело C-347/09)
2009/C 282/45
Език на производството: немски
Запитваща юрисдикция
Bezirksgericht Linz
Страни в главното производство
Jochen Dickinger, Franz Ömer
Преюдициални въпроси
1.
а)
Трябва ли членове 43 и 49 ЕО да се тълкуват в смисъл, че по принцип противоречат на правна уредба на държава членка като тази в член 3 във връзка с членове 14f и 21 от австрийския Закон за хазартните игри, според които:
—
концесия за разиграване на лотарии (напр. електронни лотарии и др.) може да бъде предоставена най-много за 15 години само на един единствен кандидат за концесия, който впрочем трябва да бъде капиталово дружество със седалище в Австрия, да не може да създава дъщерни дружества извън Австрия, да разполага с основен или уставен капитал в размер на най-малко 109 000 000 евро, за което с оглед на обстоятелствата може да се очаква, че ще генерира най-много данъчни приходи във федералния бюджет,
—
концесия за казино може да бъде предоставена най-много за 15 години само на 12 кандидати за концесии, които впрочем трябва да бъдат акционерни дружества със седалище в Австрия, не могат да учредяват дъщерни дружества извън Австрия, трябва да разполагат с уставен капитал в размер на 22 000 000 евро, за които с оглед на обстоятелствата може да се очаква, че ще генерира най-много данъчни приходи в бюджета на териториално-административните единици?
Тези въпроси се поставят по-специално предвид факта, че Casinos Austria AG е притежател на всички дванадесет концесии за казино, които са били предоставени на 18 декември 1991 г. най-много за период от 15 години, които междувременно са били продължени без процедурата за предоставяне на концесия или оповестяване.
б)
При положителен отговор, може ли такава правна уредба да бъде обоснована с обществен интерес от ограничаване на свързаните със залози дейности и тогава, когато притежателите на концесии, действащи в полумонополна структура, водят от своя страна настъпателна политика в областта на хазартните игри благодарение на интензивна рекламна дейност?
в)
При положителен отговор, трябва ли съответният съд при проверката на пропорционалността на такава правна уредба, чиято цел е да предотврати престъпни деяния, като подчини действащите в тази област икономическите оператори на контрол и така да канализира подлежащите на този контрол дейности, свързани с хазартни игри, да държи сметка за това, че по този начин се засягат също предлагащите трансгранични услуги лица, които във всеки случай са подчинения в държавата членка по установяването им на стриктни задължения и контрол относно тяхната концесия?
2.
Трябва ли основните свободи от Договора за ЕО, в частност свободното предоставяне на услуги по член 49 ЕО, да бъдат тълкувани в смисъл, че въпреки съществуващата по принцип нормативна компетентност на държавите членки в наказателноправната област също наказателноправна разпоредба от националното право трябва да се съпоставя с общностното право, когато е възможно да попречи или да възпрепятства на упражняването на основните свободи?
3.
а)
Трябва ли член 49 ЕО във връзка с член 10 ЕО да се тълкува в смисъл, че извършваният в държавата по установяването на доставчика на услуги контрол и учредените там гаранции трябва да бъдат взети предвид в държавата на предоставяне на услугата по смисъла на принципа на взаимното доверие?
б)
При положителен отговор, трябва ли член 49 ЕО да бъде тълкуван в смисъл, че при ограничение на свободното предоставяне на услуги поради съображения от обществен интерес, трябва да се обръща внимание на това, дали общественият интерес не е бил взет в предвид в достатъчна степен с разпоредбите, контрола и проверките, на които се подчинява доставчикът на услуги в държавата, в която е установен?
в)
При положителен отговор, трябва ли при проверката на пропорционалността на национална разпоредба, която предвижда наказателна санкция за трансграничното предлагане на услуги, свързани с хазартни игри, без национална лицензия, да се държи сметка за това, че свързаните с регламентиранета на икономическата област интереси, изтъкнати от държавата по предоставяне на услугите за обосноваване на ограничението на основната свобода вече са взети в предвид в достатъчна степен в държавата по установяването чрез строга процедура по предоставяне на концесия и контрол?
г)
При положителен отговор, трябва ли съответният съд в рамките на проверката на пропорционалността на такова ограничение да държи сметка за това, че съответните разпоредби в държавата, в която е установен доставчикът на услуги, надвишават дори контрола, упражняван в държавата по предоставяне на услуги?
д)
Изисква ли принципът на пропорционалност освен това в случай на забрана, която предвижда наказателна санкция, наложена поради свързаните с регламентиранета на икономическата област съображения като закрила на участниците в хазартни игри и за борба с престъпността, съответният съд да прави разлика между, от една страна, доставчиците, които предлагат хазартни игри без никакво разрешение и, от друга страна, тези, които са установени в други държави членки на ЕС, притежават концесия и упражняват дейността си, позовавайки се на свободното предоставяне на услуги?
е)
Трябва ли в крайна сметка при проверката на пропорционалността на дадена национална разпоредба, която забранява под страх от наказателни санкции трансграничното предлагане на свързани с хазартни игри услуги без концесия или национален лиценз, да се държи сметка за това, че доставчик на хазартни игри, който законно е получил лиценз в друга държава членка, но който поради обективни и непряко дискриминационни входни бариери не е могъл да получи национален лиценз, както и за това, че процедурата по предоставянето на лиценз и контрол предлага в държавата по установяването ниво на защита поне сравнимо с осигуреното на национално ниво?
4.
а)
Трябва ли член 49 ЕО да се тълкува в смисъл, че временният характер на предоставянето на услуги би изключил за доставчика на услуги възможността да организира в приемащата държава членка определена инфраструктура (като сървър), без да го смята за установен в тази държава членка?
б)
Трябва ли освен това член 49 ЕО да се тълкува в смисъл, че забрана, насочена към националните доставчици на услуги за поддръжка, да се улеснява доставчик, чието седалище се намира в друга държава членка, в предоставянето на услуги, представлява също ограничение на свободното предоставяне на услуги на този доставчик, когато доставчиците на услуги за поддръжка са установени в същата държава членка, в която е установена част от получателите на услугата?
Full & Egal Universal Law Academy