19.12.2009
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 312/11
Жалба, подадена на 2 септември 2009 г. от Centre de Promotion de l'Emploi par la Micro-Entreprise (CPEM) срещу решението, постановено от Първоинстанционния съд (втори състав) на 30 юни 2009 г. по дело T-444/07, Centre de Promotion de l'Emploi par la Micro-Entreprise (CPEM)/Комисия на Европейските общности
(Дело C-350/09 P)
2009/C 312/19
Език на производството: френски
Страни
Жалбоподател: Centre de Promotion de l'Emploi par la Micro-Entreprise (CPEM) (представител: C. Bonnefoi, avocate)
Друга страна в производството: Комисия на Европейските общности
Искания
—
да се отмени решението на Първоинстанционния съд,
—
да се уважат изцяло или частично исканията, направени в първоинстанционното производство,
—
да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
Правни основания и основни доводи
В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква тринадесет правни основания, отнасящи се до отхвърлянето от Първоинстанционния съд на искането му за отмяна на решението на Комисията от 4 октомври 2007 г., с което се отменя помощта, отпусната от Европейския социален фонд (ЕСФ) с Решение С (1999) 2645 от 17 август 1999 г.
С първото си правно основание жалбоподателят твърди, че Първоинстанционният съд е нарушил принципа на равно третиране, доколкото не е отговорил на изискванията за справедливо равновесие между доводите на страните. Като се ограничил само да посочи неколкократно, че Комисията отхвърля или опровергава доводите на CPEM, Първоинстанционният съд всъщност нито уточнявал доводите на Комисията, нито пояснявал по какъв начин с тях се отхвърлят или опровергават тези на жалбоподателя, което нарушавало равновесието в представянето на обсъжданите обстоятелства, а оттук — и в тяхното третиране в решението.
С второто си правно основание CPEM поддържа, че Първоинстанционният съд е допуснал грешка при прилагането на правото, като е отказал да признае „съвместната отговорност“ на Комисията, доколкото на последната са били известни фактите, за които се упреква CPEM, но не приела никакви мерки при периодичния ѝ контрол за осъществяването на субсидирания проект, за да блокира авансовите плащания или плащането на остатъчната сума. Поради това задължението на CPEM изцяло да възстанови отпуснатата помощ не било обосновано с оглед на представените от CPEM доводи, които най-малкото потвърждавали съвместната отговорност на Комисията в създалото се положение, от което са произтекли вреди.
С третото си правно основание жалбоподателят твърди, че Първоинстанционният съд неправилно не е разгледал доводите му относно избора на правните основания за осъществяване на контрола, който бил опорочен от незаконосъобразност, доколкото бил упражнен въз основа на регламент, различен от този, на основание на който официално бил проведен.
С четвъртото си правно основание жалбоподателят посочва, че Първоинстанционният съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е обявил за недопустими исканията му за обезщетение за публично засягане на неговата репутация. Всъщност OLAF предоставила информация на местната преса, макар CPEM все още да не бил получил уведомлението за решението, с което се отменя помощта. При такива обстоятелства публичното оповестяване на тази информация засегнало сериозно репутацията на организация, чиято мисия е от общ интерес, няма бюджет или клиентела и се финансира само от публични или частни източници.
С петото си правно основание жалбоподателят твърди, че Първоинстанционният съд е допуснал грешка при прилагане на правото и не се е съобразил с принципа на пропорционалност като е отхвърлил искането за символично обезщетение на неговия персонал поради липсата на изрично упълномощаване на адвоката, докато посочените от жалбоподателя грешки що се отнася до оправомощаването на провеждащите разследването служители на OLAF и на персонала на Комисията не били разгледани от същата тази юрисдикция.
С шестото си правно основание CPEM упреква Първоинстанционния съд, че е допуснал грешка при прилагане на правото като е свел обхвата на жалбата и разглеждането на първото правно основание само до зачитането на правото на защита, докато жалбоподателят се е позовал изрично на основните права на защита и на общите принципи на правото.
Със седмото си правно основание жалбоподателят поддържа, че освен това Първоинстанционният съд е допуснал грешка при прилагане на правото като е свел обхвата на зачитането на правото на защита само до възможността за адресатите на решения, чиито интереси са осезаемо засегнати от тези решения, да представят по надлежен начин своето становище. Зачитането на правото на защита обаче имало много по-широк обхват. При това „надлежността“ при разискванията с OLAF и Комисията, както и „внимателното и безпристрастно разглеждане“ на всички материали по делото били много спорни в конкретния случай, също както и несъобщаването от OLAF на предмета на подадените срещу CPEM жалби.
С осмото си правно основание жалбоподателят упреква Първоинстанционния съд по конкретно, че е допуснал грешка при прилагане на правото, доколкото е приел, че фактът на информиране на пресата за съдържанието на административно решение, съдържащо санкция, макар адресатът му да не е получил уведомление, не представлява нарушение на правото на защита.
С деветото си правно основание CPEM упреква Първоинстанционния съд, че неправилно не приел правното му основание относно незачитането от Комисията, в рамките на процедурата, довела до приемането на обжалваното решение, на правото му на защита и на принципите на невиновност, на правна сигурност, на равновесие и на неутралност на упражнявания контрол. Всъщност спазването на тези общи принципи на правото трябвало да се осигури не само в административните процедури, които могат да доведат до налагане на санкции, но и в рамките на процедурите по предварително разследване.
С десетото си правно основание жалбоподателят твърди, че Първоинстанционният съд е допуснал грешка при прилагане на правото като не се е съобразил с френското понятие за организация с „нестопанска цел“, както и с отношенията, които подобна организация може и трябва да има с различните местни власти. Така той потвърдил първоначалната грешка на Комисията и OLAF, които счели, че е налице сериозна нередност в отношенията между CPEM и местните власти, сред които Община Марсилия.
С единадесетото си правно основание жалбоподателят упреква Първоинстанционния съд, че е допуснал фактическа грешка като е посочил, че жалбоподателят счита „наръчника на предприемача“ за непротивопоставим и отхвърлил доводите му в това отношение, докато в действителност жалбоподателят не считал наръчника за непротивопоставим, а отправял упрек само по отношение на наличието на няколко различни редакции, водещо до правна несигурност и до незачитане на състезателното начало.
С дванадесетото си правно основание CPEM твърди, че Първоинстанционният съд неправилно тълкувал понятието „валоризация“ като възприел юридически погрешния довод на Комисията, че тази техника на прехвърляне на разходи била позволена в „класическата“ рамка на проектите на ЕСФ, но била забранена в рамките на пилотните проекти по член 6, параграф 1, буква а) от Регламент № 4255/88 (1).
Със своето тринадесето и последно правно основание жалбоподателят отправя на последно място упрек за неспазване на принципа на правна сигурност от Първоинстанционния съд, доколкото последният избегнал обсъждането на правното основание, изведено от неприложимостта на Регламент № 1605/2002 (2), на който е основано решението на OLAF и Комисията, докато към момента на настъпване на фактите е бил в сила Финансовият регламент от 21 декември 1977 г. (3). Освен това CPEM прави искане за проверка на фактите чрез изслушване на свидетели на основание член 47, параграф 1, втора и трета алинея от Процедурния правилник на Съда.
(1) Регламент (ЕИО) № 4255/88 на Съвета от 19 декември 1988 година относно определяне на разпоредби за прилагането на Регламент (ЕИО) № 2052/88 по отношение на Европейския социален фонд (ОВ L 374, стр. 21).
(2) Регламент (ЕИО) № 1605/2002 на Съвета от 25 юни 2002 година относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности (ОВ L 248, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 198).
(3) Финансовият регламент от 21 декември 1977 година, приложим за общия бюджет на Европейските общности (ОВ L 356, стр. 1), в редакцията му след изменението с Регламент (ЕО, ЕОВС, Евратом) № 2779/98 на Съвета от 17 декември 1998 година за изменение на Финансовия регламент от 21 декември 1977 година (ОВ L 347, стр. 3).
Full & Egal Universal Law Academy