21.11.2009
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 282/27
Жалба, подадена на 2 септември 2009 г. от ThyssenKrupp Nirosta AG, по-рано ThyssenKrupp Stainless AG, срещу Решение на Първоинстанционния съд (пети състав) от 1 юли 2009 г. по дело T-24/07, ThyssenKrupp Stainless AG/Комисия на Европейските общности
(Дело C-352/09 P)
2009/C 282/47
Език на производството: немски
Страни
Жалбоподател: ThyssenKrupp Nirosta AG, по-рано ThyssenKrupp Stainless AG (представители: M. Klusmann и S. Thomas, Rechtsanwälte)
Друга страна в производството: Комисия на Европейските общности
Искания на жалбоподателя
1.
Да се отмени изцяло Решение на Първоинстанционния съд на Европейските общности от 1 юли 2009 г. по дело ThyssenKrupp Stainless AG/Комисия (Т-24/07);
2.
При условията на евентуалност, делото да се върне на Първоинстанционния съд за постановяване на ново решение;
3.
При условията на евентуалност спрямо точки 1 и 2, да се намали съответно глобата, наложена на жалбоподателя в член 2 от обжалваното решение на ответника от 20 декември 2006 г.;
4.
Да се осъди ответникът да заплати съдебните разноски.
Правни основания и основни доводи
Предмет на жалбата е решението на Първоинстанционния съд, с което се отхвърля жалбата на жалбоподателя в настоящото производство за отмяна на решението на Комисията (наричана по-нататък „ответник по жалбата“) от 20 декември 2006 г. в производство по член 65 ЕОВС. Настоящото производство се отнася до нарушаващ конкуренцията картел, свързан с пазара на продукти от неръждаема стомана, чието съществуване е преустановено през януари 1998 г. съгласно констатациите на ответника по жалбата. Нарушението попада в приложното поле на член 65 ЕОВС.
Жалбоподателят в настоящото производство посочва пет правни основания в подкрепа на жалбата си.
В първото си правно основание жалбоподателят в настоящото производство изтъква нарушение на принципа nulla poena sine lege, на член 23 от Регламент № 1/2003 и на член 5, член 7, параграф 1 и член 83 ЕО, както и накърняване на суверенитета на държавите — страни по ЕОВС, доколкото Първоинстанционният съд потвърдил посоченото от ответника по жалбата правно основание — член 65, параграф 1 ЕОВС във връзка с член 23 от Регламент № 1/2003. След изтичането на срока на Договора за ЕОВС член 65, параграф 1 не представлявал валидна санкционна норма. Поради тази причина ответникът по жалбата действал sine lege. Налагането на глоба не можело допълнително да се основе на член 23 от Регламент № 1/2003. Според разпределението на правомощията съгласно Договора тази норма позволявала санкциониране само на нарушения на норми на правото на ЕО, но не и на правото на ЕОВС.
Във второто си правно основание жалбоподателят в настоящото производство се позовава на нарушение на принципите res iudicata и nulla poena sine lege, както и на неправилно прилагане на член 23 от Регламент № 1/2003, доколкото Първоинстанционният съд е приел възгледа на ответника по жалбата, че жалбоподателят в настоящото производство може да бъде привлечен към отговорност за извършеното от Thyssen Stahl AG нарушение вместо него. Thyssen Stahl AG продължавало съществуването си като платежоспособно дружество и ответникът по жалбата е можел да се обърне към него. Така бил постановил Съдът в решението си от 2005 г. по свързани дела C-65/02 P и C-73/02 P по отношение на първоначалното решение на ответника по жалбата от 1998 г. Дори да се предположи, че в своето решение Съдът е приел наличието на прехвърляне на отговорността върху жалбоподателя в настоящото производство, това обстоятелство нямало правно действие спрямо настоящото производство, тъй като последното се основавало на ново решение на ответника. Освен това жалбоподателят в настоящото производство в никакъв случай не можел да отговаря за Thyssen Stahl AG въз основа на декларацията си, в която под формата на изявление се изразявало само прехвърлянето на гражданскоправна отговорност, тъй като направена от страна на предприятие декларация никога не можело да доведе до прехвърляне на задължението за плащане на глоба.
В третото си правно основание жалбоподателят в настоящото производство се позовава на нарушение на принципа на определеност. От потвърденото от Първоинстанционния съд правно основание за налагане на санкцията — член 23 от Регламент № 1/2003 — не следвало ясно и недвусмислено, че това основание е свързано с нарушения на член 65, параграф 1 ЕОВС. Освен това възприетата от ответника по жалбата и от Първоинстанционния съд концепция за „прехвърляне на отговорността въз основа на декларация“ не била достатъчно ясно и недвусмислено законово установена нито по отношение на предпоставките за прилагането ѝ, нито по отношение на нейните правни последици.
В четвъртото си правно основание жалбоподателят в настоящото производство се позовава на нарушение на разпоредбите за погасителната давност. Тъй като на жалбоподателя в настоящото производство просто трябвало да се наложи глобата, последица от нарушение, за което първоначално трябвало да отговаря Thyssen Stahl AG, и по отношение на погасителната давност следвало да се изходи от Thyssen Stahl AG. Тъй като последното не е подало жалба срещу първоначалното решение на ответника по жалбата, спрямо него погасителната давността не е спирала да тече. Поради това междувременно погасителната давността е изтекла, така че и производната отговорност на жалбоподателя в настоящото производство за Thyssen Stahl AG била изключена.
Петото правно основание се отнася до нарушение на принципите за определяне на размера на глобата. Първоинстанционният съд неправилно изключил възможността за намаляване на глобата, въпреки че жалбоподателят в настоящото производство без да оспорва е представил всички факти, които са преценени от Комисията като нарушение на член 65, параграф 1 ЕОВС. Компенсацията за това сътрудничество не можело да се отхвърля с мотива, че по съображения от правно естество жалбоподателят в настоящото производство бил против прилагането на член 65, параграф 1 ЕОВС и не приемал прехвърлянето на отговорността от Thyssen Stahl AG върху него. Позоваването на недопустими правни преценки не намалявало значението на сътрудничеството, тъй като правните въпроси винаги трябвало да се разглеждат служебно и институциите никога — следователно независимо от признанията на страните — не трябвало да постановяват незаконосъобразни решения.
Full & Egal Universal Law Academy