7.11.2009
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 267/45
Жалба, подадена на 2 септември 2009 г. от Perfetti Van Melle SpA срещу Решение на Първоинстанционния съд (осми състав) от 1 юли 2009 г. по дело Perfetti Van Melle SpA/Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП), Cloetta Fazer AB, T-16/08
(Дело C-353/09 P)
2009/C 267/78
Език на производството: английски
Страни
Жалбоподател: Perfetti Van Melle SpA (представители: P. Perani и P. Pozzi, avvocati)
Друга страна в производството: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП), Cloetta Fazer AB
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят моли Съда:
—
да уважи жалбата и съответно да отмени Решение на Първоинстанционния съд по дело T-16/08 в неговата цялост в съответствие с член 61 от Статута на Съда на Европейските общности и с член 113 от Процедурния правилник,
—
да постанови окончателно решение — ако фазата на производството позволява това — с което да отмени Решението от 24 ноември 2005 г. на отдела по заличаването на СХВП, постановено по искане за заличаване № 941 C 973065 и да нареди на ответниците да заплатят съдебните разноски, направени в производствата пред Първоинстанционния съд и Съда на Европейските общности, както и тези, направени в производствата за обявяване на недействителност пред СХВП.
Правни основания и основни доводи
1. Правни основания
С настоящата жалба Perfetti Van Melle S.p.A. оспорва Решение на Първоинстанционния съд по дело T-16/08, постановено на 1 юли 2009 г. и съобщено на 2 юли 2009 г.
В подкрепа на жалбата си жалбоподателят твърди, че обжалваното в настоящото дело решение на Първоинстанционния съд е опорочено от неправилно тълкуване и неправилно прилагане на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността (1) във връзка с член 53, параграф 1, буква a) от него.
1.1. Първо оплакване: жалбоподателят упреква Първоинстанционния съд, че не е разгледал конфликтните марки въз основа на критериите за „обща преценка“ или за „цялостно впечатление“.
Установен принцип е, че общата преценка на вероятността от объркване във връзка с визуалното, фонетично или концептуално сходство на въпросните марки трябва да се основава на създаденото от тях цялостно впечатление, като се имат предвид по-специално техните отличителни и доминиращи елементи. Жалбоподателят твърди, че Първоинстанционният съд не е приложил горепосочения принцип и по-специално е достигнал до извода, че съществува вероятност от объркване, като основал своята преценка изключително върху факта, че марките имат общия елемент „CENTER“.
В обжалваното решение марките не са разгледани в светлината на „общата преценка“ и на „цялостното впечатление“, което те оставят. Вместо това в обжалваното решение е използван аналитичен подход и е направен преглед между марката „CENTER“, от една страна, и първия словен елемент „CENTER“ на оспорената марка, от друга страна, при пълно пренебрегване на значението на втория словен елемент „SHOCK“. Вярно е, че в обжалваното решение са споменати критериите за обща преценка и за цялостно впечатление, но също така е вярно, че не е достатъчно споменаване и повтаряне на изведен от съдебната практика критерий: правомерен подход е този, при който тези критерии се следват и прилагат правилно към делото. Това не било направено в обжалваното решение. То се задоволявало да посочи, че двете сравнявани марки са сходни поради техния общ словен елемент „CENTER“ без да даде обяснение защо словния елемент „SHOCK“ не е достатъчен, за да се изключи вероятността от объркване.
Поради гореизложените съображения жалбоподателят също твърди, че обжалваното решение е опорочено от изопачаване на фактите и от нарушение на задължението за излагане на мотиви.
1.2. Второ оплакване: жалбоподателят упреква Първоинстанционния съд, че в обжалваното решение не е взел предвид някои изключително важни и релевантни фактори.
С обжалваното решение също се нарушавал член 8, параграф 1, буква б), тъй като в него не била направена преценка на фактори, които са от изключително значение при определянето на наличието на вероятност от объркване между марките. По-специално Първоинстанционният съд не взел предвид продължителното съвместно съществуване на сравняваните марки и действителната липса на объркване между тях, както обстойно се обяснява в жалбата до Първоинстанционния съд.
В допълнение Първоинстанционният съд не е преценил правилно друг важен фактор, какъвто е степента на внимание на засегнатите потребители. Всъщност било нелогично Първоинстанционният съд да поддържа, че потребител, който е относително осведомен, както и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, не би забелязал присъствието на думата „SHOCK“ и не би признал, че разглежданите марки имат не само визуални и фонетични различия, но и различен смисъл, изразяващ се за марката „CENTER“ в дума, навеждаща на мисълта за „точка в средата на нещо“, а за марката „CENTER SHOCK“, поради наличието на най-отличителния елемент „SHOCK“, в израз, свързан с идеята за силно усещане (шок), което потребителят ще изпита при дъвчене на средата на дъвката.
2. Искания на жалбоподателя:
—
да се уважи жалбата и съответно да се отмени решението на Първоинстанционния съд в неговата цялост в съответствие с член 61 от Статута на Съда на Европейските общности и с член 113 от Процедурния правилник,
—
да се постанови окончателно решение, ако фазата на производството позволява това, с което да се отмени Решението от 24 ноември 2005 г. на отдела по заличаването на СХВП, постановено по искане за заличаване № 941 C 973065 и да се осъдят ответниците да заплатят съдебните разноски, направени в производствата пред Първоинстанционния съд и Съда на Европейските общности, както и тези, направени в производствата за обявяване на недействителност пред СХВП в съответствие с член 122 от Процедурния правилник,
—
при условията на евентуалност, ако фазата на производството не позволява това, да се върне делото на Първоинстанционния съд за решаване в съответствие със задължителните критерии, установени от Съда.
(1) ОВ L 11, стр.1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 146.
Full & Egal Universal Law Academy