19.12.2009
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 312/16
Иск, предявен на 25 септември 2009 г. — Комисия на Европейските общности/Френска република
(Дело C-383/09)
2009/C 312/26
Език на производството: френски
Страни
Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: O. Beynet и D. Recchia)
Ответник: Френска република
Искания на ищеца
—
да се установи, че като не е въвела програма от мерки, позволяващи строго опазване на вида Cricetus cricetus (Обикновен хамстер), Френската република не е изпълнила задълженията си по член 12, параграф 1, буква г) от Директива 92/43/ЕИО за опазване на естествените местообитания на дивата флора и фауна (1),
—
да се осъди Френската република да заплати съдебните разноски.
Правни основания и основни доводи
Със своя иск Европейската комисия упреква ответната страна, че не е въвела, както изискват разпоредбите на член 12 от Директива 92/43/ЕИО, строга система за опазване на вида Cricetus cricetus (Обикновен хамстер) в Елзас, където е естествената област на разпространение на този вид във Франция.
Според ищеца преброяванията на дупките на животното показват значително намаляване на техния брой през последните години, тъй като от 1167 през 2001 г., те достигат до едва 161 дупки през 2007 г. При тези условия, заплашен както от вредни селскостопански практики, така и от въздействието на града, видът бил застрашен от пълно изчезване в много кратък срок.
В иска си Комисията признава, че ответната страна е взела предвид тези проблеми, като е приела мерки, засягащи както урбанизма, така и селскостопанските практики, но тези мерки са били съвсем недостатъчни.
Всъщност от една страна трите приоритетни зони на действие, върху които се съсредоточават основните усилия за запазване на вида, обхващат само много малка част от територията, представляваща негово естествено местообитание, тъй като две трети от съществуващите дупки са се намирали извън тези зони, които сами по себе си са представлявали само 2 % от благоприятните за обикновения хамстер земи. Обаче, за да се осигури полезен териториален обхват на мерките за опазване на този вид, е трябвало най-малкото да се вземат като база за сравнение наличните обикновени хамстери през 1990 г., а не през 2000 г.
От друга страна, мерките за опазване са били сами по себе си твърде недостатъчни. По-конкретно в това отношение Комисията изразява своето съжаление от липсата на нормативна яснота относно областта на повторно разселване на хамстера. Националната администрация всъщност е разполагала с твърде голяма свобода на преценка при предоставянето на дерогации за изработването на проекти за урбанизация в обитаваните от хамстери местности и е царяла голяма несигурност що се отнася до компенсаторните мерки, приети за опазване на този вид.
(1) ОВ L 206, стр. 7; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 109.
Full & Egal Universal Law Academy