19.12.2009
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 312/18
Преюдициално запитване, отправено от Juzgado Mercantil (Испания) на 1 октомври 2009 г. — Entidad de Gestión de Derechos de los Productores Audiovisuales (EGEDA)/Magnatrading SL
(Дело C-387/09)
2009/C 312/30
Език на производството: испански
Запитваща юрисдикция
Juzgado Mercantil no 1 de Santa Cruz de Tenerife
Страни в главното производство
Ищец: Entidad de Gestión de Derechos de los Productores Audiovisuales (EGEDA)
Ответник: Magnatrading SL
Преюдициални въпроси
1.
Дали понятието за „справедливо обезщетение“, предвидено в член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29/ЕО (1), е ново общностно понятие, което трябва да се тълкува еднакво във всички държави членки на Европейската общност?
2.
При утвърдителен отговор на първия въпрос:
2.1.
Ако преди влизането в сила на Директива 2001/29/ЕО е съществувал национален режим на справедливо възнаграждение при копиране за лично ползване, трябва ли след влизането в сила на тази директива националните разпоредби да се тълкуват „в съответствие“ с новото понятие за „справедливо обезщетение“ при копиране за лично ползване?
2.2.
Трябва ли да се вземе предвид приложното поле на изключението при копиране за лично ползване, предвидено в член 5, параграф 2, буква б) от директивата, както и критериите, съдържащи се в съображение 35 от директивата, при определяне на съоръженията, за които се дължи справедливото обезщетение, и на размера на същото?
Ако това е така, съобразено ли е с общностното понятие за „справедливо обезщетение при копиране за лично ползване“: a) установяването на задължение за плащане на обезщетение за съоръженията, предназначени за лични и професионални цели, различни от „копирането за лично ползване“, и/или б) установяването на фиксиран размер, който не отчита използването на съоръженията с цел копиране за лично ползване и вредите, които може да причини подобно използване, като налага плащане на обезщетение и в случаите, при които не са нанесени вреди или същите са минимални?
2.3.
Съобразен ли е с член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29 режим, който установява ограничение на копирането за лично ползване и налага общо задължение за плащане на справедливо обезщетение за определена категория продукти или носители (например записващи дискове CD-R и DVD-R), без значение дали те са придобити от физически лица за лично ползване или от физически лица за професионално ползване, с цел създаване или съхраняване на тяхна собствена информация или с цел изпълнението на правни задължения, или от юридически лица, които в никакъв случай не се ползват от изключението за копиране за лично ползване?
3.
При отрицателен отговор на първия въпрос:
3.1.
Означава ли това, че държавите членки са напълно свободни да установят критериите и механизмите за определяне на съоръженията, за които се плаща справедливото обезщетение при копиране за лично ползване, както и неговите размери, или съществуват определени ограничения на тази свобода, и ако това е така, какви са тези ограничения?
3.2.
Означава ли това, че държавите членки имат право да позволят на трети лица да събират това обезщетение за произведенията, които са доброволно отстъпени на обществото от техните автори, под формата на лицензии, или съществуват определени ограничения на това правомощие и ако това е така, какви са тези ограничения?
3.3.
Означава ли това, че държавите членки имат право да позволят на трети лица да събират това обезщетение от ползвателите, когато последните спазват правило с общ и задължителен характер, или съществуват определени ограничения на това правомощие, и ако това е така, какви са тези ограничения?
(1) Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество (ОВ L 167, стр. 10; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 230).
Full & Egal Universal Law Academy