30.1.2010
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 24/31
Жалба, подадена на 18 ноември 2009 г. от Pigasos Alieftiki Naftiki Etaireia срещу Решение на Първоинстанционния съд (седми състав) от 16 септември 2009 г. по дело T-162/07, Pigasos Alieftiki Naftiki Etaireia/Съвет на Европейския съюз и Комисия на Европейските общности
(Дело C-451/09 P)
2010/C 24/57
Език на производството: гръцки
Страни
Жалбоподател: Pigasos Alieftiki Naftiki Etaireia (представители: N. Skandamis и M. Perakis, avocats)
Други страни в производството: Съвет на Европейския съюз и Европейска комисия
Искания на жалбоподателя
—
да се уважи настоящата жалба и да се отмени Решение на Първоинстанционния съд на Европейските общности (седми състав) от 16 септември 2009 г. по дело T-162/07 поради недостатъчни и противоречиви мотиви, погрешно тълкуване на посочените в жалбата правни понятия и неправилна преценка от страна на Първоинстанционния съд на представените в първоинстанционното производство доказателства,
—
да се обяви, че тъй като фазата на производството позволява това (член 61, параграф първи от Статута на Съда) Съдът може да постанови окончателното решение по делото,
—
:
—
да се върне делото на Първоинстанционния съд на Европейските общности за постановяване на решение по искането за обезщетение от 8 май 2007 г., подадено от жалбоподателя срещу Съветът на Европейския съюз и Европейската комисия за претърпени вреди в резултат на нелегитимни действия и пропуски от страна на посочените институции, описани в искането,
—
да се осъдят Съветът на Европейския съюз и Европейската комисия да заплатят съдебните разноски.
Правни основания и основни доводи
С жалбата си, подадена на 16 ноември 2009 г. срещу Решение на Първоинстанционния съд на Европейските общности от 16 септември 2009 г. по дело T-162/07, дружество „Pigasos Alieftiki Naftiki Etaireia“ поддържа, че Първоинстанционният съд е допуснал нарушение на общностното право поради недостатъчно мотивиране на решението си, погрешно тълкуване на посочените в жалбата правни понятия и неправилна преценка на представените доказателства.
По-специално:
I.
Първоинстанционният съд е потвърдил, че уредбата на Регламент № 2454/93 относно изключителността на документа T2M като доказателство на общностния характер на продуктите от риболов, добити в международни води, които са прекосили територията на трета държава, е необходима и пропорционална. Според жалбоподателя Първоинстанционният съд не е дал пълен отговор на две от твърденията и доводите му, по-специално във връзка с възможността от страна на общностния законодател да предвиди алтернативни доказателствени средства особено в светлината на несъответствието на мярката, що се отнася до сигурността на транзакциите. Освен това Първоинстанционният съд не мотивира в достатъчна степен заключението си относно необходимостта и пропорционалността на общностната уредба, а така също тълкува погрешно характера на митническия документ T2M като конститутивен на правото на свободно движение.
II.
Според жалбоподателя Първоинстанционният съд не е преценил правилно доказателствата, които той е представил пред него, като вследствие на това е потвърдил, че документите, издадени от тунизийските митнически органи на дружество „Pigasos“, нямат еквивалентно съдържание на съдържанието по точка 13 от документ T2M. От съвкупността на представените документи обаче е видно, че продуктите, добити от риболов, са под трайно наблюдение от страна на тунизийските митнически органи, което има за предмет и общностния документ T2M. Всъщност въз основа на документите от тунизийските органи се удостоверява, че продуктите, добити от риболов, са в режим „транзит“ (transit) на тунизийска територия, който според националното право предполага трайно наблюдение на продукт от страна на митническите органи, чието удостоверяване се изисква в точка 13 и от документ T2M.
III.
Освен това като приема, че дружество „Pigasos“ не е положило „максимална грижа“ в хода на предприемаческата си дейност в Тунис, Първоинстанционният съд допуска, според жалбоподателя, грешка при прилагане на правото в тълкуването на това понятие като измества границите на дължимите внимание и грижа в полето на общо подозрение към поведението на изпълнителните органи на третата страна на единственото основание, че същите не са обвързани от общностното право.
Поради всички горепосочени съображения жалбоподателят иска от Съда на Европейските общности да отмени Решение на Първоинстанционния съд по дело T-162/07 и да постанови окончателно решение по делото или при условията на евентуалност да върне делото на Първоинстанционния съд за постановяване на решение.
Full & Egal Universal Law Academy