30.1.2010
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 24/34
Жалба, подадена на 20 ноември 2009 г. от Италианска република срещу решението на Първоинстанционния съд (трети състав) от 4 септември 2009 г. по дело T-211/05, Италианска република/Комисия на Европейските общности
(Дело C-458/09 P)
2010/C 24/63
Език на производството: италиански
Страни
Жалбоподател: Италианска република (представител: G. Palmieri)
Друга страна в производството: Комисия на Европейските общности
Искания на жалбоподателя
—
да се обяви за допустима жалбата,
—
да се отмени Решението на Първоинстанционния съд от 4 септември 2009 г. по дело Т-211/05 (Италианска република/Комисия), нотифицирано с препоръчително писмо № 405966 от 4 септември 2009 г., получено на 8 септември 2009 г. и следователно Решение 2006/261/ЕО на Комисията от 16 март 2005 г. относно схема за държавни помощи С8/2004 (ех NN 164/2003) приведена в действие от Италия в полза дружества, които отскоро са регистрирани за търговия на фондовата бора [нотифицирана под № C(2005) 591].
Правни основания и основни доводи
. Нарушение на членове 10 и 13 от Регламент № 659/1999 (1) (Регламент „процедура държавни помощи“), на член 88, параграф 2 ЕО и на принципа на състезателност. Явна греша при преценката на документи.
Първоинстанционният съд е приел, че посредством изпратените на Италия писма от октомври и декември 2003 г. е извършено ефективно предварително обсъждане на мерките, въведени с Декрет-закон № 326/2003. Първоинстанционният съд не е счел, че тези писма съдържат само общи въпроси и отрицателното твърдение, че „не може да се изключи“, че мерките са включвали несъвместими с общия пазар държавни помощи.
. Нарушение на принципа на състезателност.
В решението за започване на официалната процедура по разследване Комисията е счела, че селективността на мерките се състои в това, че предвидените данъчни облекчения изключвали дружествата, които не са установени в Италия. В окончателното решение обаче Комисията е счела, че мерките са селективни, тъй като от данъчните облекчения се ползват в по-голяма степен установените в Италия дружества, тъй като се облагат върху реализираната в световен мащаб печалба отколкото общностните дружества, които в Италия се облагат единствено върху реализираната в тази държава членка печалба. Комисията не е уведомила италианското правителство за тази промяна на подхода и не му е дала възможност да представи становището си по този въпрос. Първоинстанционният съд неправилно е счел, че искът на Комисията е законосъобразен.
. Нарушение на член 87, параграф 1 ЕО.
Във всички случаи не може да бъде счетено за селективно облекчение, като разглежданото в настоящия случай, от което се ползват всички дружества, както италиански, така и общностни, които отговарят на условията за допускане до регистрация за търговия на регламентиран пазар на Европейския съюз. По-голямото предимство на италианските дружества произтича от данъчната система, при която данъчното облагане се определя от статута на местно или чуждестранно лице, но само разликата в обхвата на предимството между дружества, които по еднакъв начин са включени в приложното поле на облекчението не може да определи селективния характер на това облекчение. Първоинстанционният съд е допуснал грешка като е счел, че селективността може да се изразява и в такава разлика.
. Нарушение на член 87, параграф 1 ЕО. Липса на мотиви.
Първоинстанционният съд е сгрешил като е приел, че мярката е селективна, доколкото не всички дружества се ползват от нея. Всъщност от мярката се ползват всички дружества, които отговарят на условията за допускане до регистрация за търговия на регламентиран пазар. Освен това изборът за регистрация за търговия на фондовата борса е свързан с много съществени структурни тежести, чужди на дружествата, които не са регистрирани за търговия на фондовата борса. Подборът на допуснатите дружества се осъществява на тази обектива основа и облекчението съответства на и е свързано с различното положение, в което се намират двете категории дружества от гледна точка на структурните разходи,. Следователно мярката има общо, а не селективно приложение. Във всички случаи Първоинстанционният съд не е мотивирал надлежно представените в това отношение от Италия доказателства.
. Нарушение на член 87, параграф 1 ЕО.
Първоинстанционният съд погрешно е счел, че във всички случаи мерките са селективни, като се има предвид краткото им времетраене, което изключва възможността дружествата да вземат решение да се регистрират за търговия на фондовата борса в един по-късен момент. Фиксираната продължителност на облекчението всъщност се обяснява с бюджетното равновесие и експерименталния характер на мерките, но не оказва влияние върху тяхната структура, която е единственият критерий за определяне на това дали мерките са селективни или не.
. Нарушение на член 87, параграф 3, буква в) ЕО. Липса на мотиви.
Макар да са счетени за държавни помощи мерките са съвместими с общия пазар по смисъла на член 87, параграф 3, буква в) като помощи за инвестиции за осъществяването на особена дейност. Първоинстанционният съд е допуснал грешка като е счел тези помощи за оперативни, пренебрегвайки трайния характер на последиците, които регистрацията за търговия на фондовата борса предизвиква в структурата и оперативния характер на дружествата и като не е отчел, че увеличаването на регистрациите за търговия на регулираните пазари представлява дейност, която с основание се счита за насърчаване, включително на общностно ниво. Следователно Първоинстанционият съд е трябвало да санкционира Комисията за това, че е упражнила своето дискреционно правомощие в тази област без да се основе на правилно установяване на фактите.
(1) ОВ L 83, стр.1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр.41.
Full & Egal Universal Law Academy