30.1.2010
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 24/36
Жалба, подадена на 20 ноември 2009 г. от Inalca SpA — Industria Alimentari Carni e Cremonini SpA срещу Решение на Първоинстанционния съд (шести състав) от 4 септември 2009 г. по дело T-174/06, Inalca SpA/Комисия на Европейските общности
(Дело C-460/09 P)
2010/C 24/65
Език на производството: италиански
Страни
Жалбоподател: Inalca SpA — Industria Alimentari Carni e Cremonini SpA (представители: F. Sciandone и C. D'Andria, avvocati)
Друга страна в производството: Комисия на Европейските общности
Искания на жалбоподателя
—
да се отмени обжалваното определение и да се върне делото на Първоинстанционния съд, за да се произнесе по същество съобразно дадените от Съда указания,
—
да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски по настоящото производство и тези по производството по дело Т-174/06.
Правни основания и основни доводи
А.
По разграничението между процесуалния критерий свързан с началото на давностния срок и проверка на наличието на условията за отговорността: i) противоречивост на мотивите и ii) нарушение на общностната съдебна практика
Мотивите на обжалваното определение са явно противоречиви в частта им в която, от една страна, се прави позоваване на установената общностна съдебна практика, по смисъла на която срокът за погасяване по давност на иск за извъндоговорна отговорност на Общността започва да тече едва когато са налице всички условия, на които е подчинено задължението за обезщетение за вреди и по-специално от момента на конкретизиране на подлежащата на обезщетяване вреда и от друга страна, се отхвърля довода на жалбоподателите, че вредоносните последици на спорното писмо са настъпили със сигурност едва с приемането на Решението на Комисията от 3 октомври 2006 г. (1)
Освен това Първоинстанционният съд е изопачил общностната съдебна практика като е определил началния момент, от който започва да тече погасителната давност, позовавайки се на претърпените от жалбоподателите имуществени вреди.
Б.
По погасяването по давност на правото на иск, предвид разходите за правна помощ и правни консултации и на разходите за персонал i) противоречивост и явна нелогичност на мотивите и ii) нарушение на общностната съдебна практика
Мотивите на обжалваното определение са явно противоречиви, тъй като Първоинстанционният съд най-напред е изложил един общ принцип в областта на вредите с траен характер, но впоследствие не е приложил този общ принцип при определянето на естеството (временно или не) на разходите за правна помощ и правни консултации и на разходите за персонал. То е опорочено и от явна нелогичност, доколкото Първоинстанционният съд, от една страна, признава трайния характер на разходите, направени за издаването на гаранционни полици, а от друга страна изключва трайния характер на обичайно повтарящите се през годините разходи за правна помощ в очакване на изхода на различните процедури, започнати вследствие на разследването на Европейската служба за борба с измамите (OLAF).
Освен това Първоинстанционният съд влиза в разрез със собствената си практика през изминалите години, в която потвърждава, че предоставянето на правна помощ няма временен характер.
В.
По недопустимостта на искането за обезщетение за вреди за пропуснати ползи: изопачаване на доводите и нарушение на член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд
Първоинстанционният съд е нарушил член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник и е изопачил доводите на жалбоподателите, като не е взел предвид многобройните доказателства, представени по жалбата и като е приел, че искането за обезщетение на претърпените от жалбоподателя вреди под формата на пропуснати ползи е лишено от необходимата прецизност.
Г.
По неимуществените вреди: нарушение на съдебната практика и явна нелогичност на мотивите
Като е приел, че неимуществените вреди имат временен и нетраен характер и като не е отчел техните специфични характеристики Първоинстанционият съд допуска явно нарушение на общностната съдебна практика. Освен това обжалваното определение е опорочено от явна нелогичност, доколкото за да обоснове нетрайния характер на неимуществените вреди, Първоинстанционният съд се основава на съдебна практика, която се отнася изключително до имуществените вреди.
Д.
По неимуществените вреди: нарушение на член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд, нарушение на съдебната практика в областта на неимуществените вреди и явна нелогичност на мотивите
Първоинстанционният съд е нарушил член 44, параграф 1, буква в) като е счел за недопустимо искането за обезщетение на неимуществените вреди, поради липса на необходимата прецизност, тъй като жалбоподателите не са се ограничили до твърдението за общи неимуществени вреди, а са предоставили на Първоинстанционния съд многобройни доказателства, които обаче са били напълно пренебрегнати.
Освен това Първоинстанционният съд е нарушил релевантната съдебна практика в областта на подлежащите на обезщетяване неимуществени вреди като при определяне на обхвата на вредите е използвал параметри, които по естеството си изглеждат трудно „измерими“ или доказуеми.
В допълнение Първоинстанционният съд е допуснал и грешка при прилагане на правото, поради явна нелогичност на мотивите, тъй като за да обоснове липсата на прецизност на искането за обезщетение на неимуществените вреди, той се е основал на съдебна практика, която се отнася изключително до имуществените вреди.
Е.
Грешка при прилагане на правото относно изискването за наличие на причинно-следствена връзка
Първоинстанционният съд е допуснал грешка при прилагане на правото, достигайки до извода, че липсва пряка причинно-следствена връзка между предаването на италианските власти на писмото от 6 юли 1998 г., намиращо се в основата на писмата за възстановяване, които италианските власти изпращат на жалбоподателите и претърпените от последните вреди, тоест плащането на гаранционните полици, издадени с цел да се преустанови незабавното възстановяване на спорните суми.
Ж.
Нарушение на принципа на разумната продължителност на производството: i) отмяна на обжалваното определение и ii) последващо установяване на порока за целите на иска за обезщетение
Първоинстанционният съд е нарушил общият принцип на общностното право за разумната продължителност на производството, признат и в член 6, първа алинея от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, като и в член 47 от Хартата на основите права на Европейския съюз.
(1) Решение 2006/678/ЕО на Комисията от 3 октомври 2006 година относно финансовите последици, които следва да се приложат в рамките на уравняването на разходите, финансирани от Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието, секция „Гарантиране“ в определени случаи на нередности, допуснати от някои оператори, ОВ L 278, стр. 24.
Full & Egal Universal Law Academy