13.2.2010
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 37/16
Жалба, подадена на 26 ноември 2009 г. от Territorio Histórico de Álava — Diputación Foral de Álava срещу решението, постановено от Първоинстанционния съд (пети разширен състав) на 9 септември 2009 г. по съединени дела T-227/01 — T-229/01 и T-265/01, T-266/01 и T-270/01, Territorio Histórico de Álava — Diputación Foral de Álava y Comunidad Autónoma del País Vasco — Gobierno Vasco и други/Комисия на Европейските общности
(Дело C-475/09 P)
2010/C 37/17
Език на производството: испански
Страни
Жалбоподател: Territorio Histórico de Álava — Diputación Foral de Álava (представители: I. Sáenz-Cortabarría Fernández и M. Morales Isasi, abogados)
Други страни в производството: Comunidad Autónoma del País Vasco — Gobierno Vasco, Territorio Histórico de Vizcaya — Diputación Foral de Vizcaya, Territorio Histórico de Guipúzcoa — Diputación Foral de Guipúzcoa, Confederación Empresarial Vasca (Confebask), Cámara Oficial de Comercio, Industria y Navegación de Vizcaya, Cámara Oficial de Comercio e Industria de Álava, Cámara Oficial de Comercio, Industria y Navegación de Guipúzcoa, Комисия на Европейските общности и Comunidad Autónoma de la Rioja
Искания на жалбоподателя
—
да се обяви за допустима и основателна настоящата жалба;
—
да се отмени обжалваното съдебно решение;
—
да се уважи искането, направено пред първата инстанция, по-конкретно, евентуалното искане за отмяна на член 3 от обжалваното решение;
—
при условията на евентуалност, делото да се върне на Първоинстанционния съд, като му бъде разпоредено да допусне доказателството, чието събиране е било отказано.
—
да се осъди Комисията да заплати разноските по първоинстанционното производство и по производството за обжалване, а встъпилата страна, Comunidad Autónoma de la Rioja — да заплати разноските по първоинстанционното производство.
Правни основания и основни доводи
1.
Грешка при прилагане на правото, тъй като ПС е приел, че в конкретния случай не са налице изключителни обстоятелства, които да пораждат оправдани правни очаквания за редовността на обжалваната данъчна мярка, които възпрепятстват да се разпореди възстановяването на помощите в съответствие с член 14, параграф 1 от Регламент № 659/1999 (1) във връзка с принципа за защита на оправданите правни очаквания. Изопачаване на границите на правния спор и нарушение на принципа на състезателност. Нарушение на съдебната практика относно мотивирането.
Нито формалната разлика между обжалваната данъчна мярка и мярката предмет на Решение 93/337 (2), нито фактът, че Комисията е могла да мотивира критерия селективност с елемент, различен от този, който фигурира изрично в Решение 93/337, нито декларацията за несъвместимост, която се съдържа в Решение 93/337, съставляват достатъчни правни основания, за да не приеме ПС съществуването на изключително обстоятелство, което, само по себе си или във връзка с други обстоятелства, които са налице в дадения случай, възпрепятства Комисията да разпореди възстановяването на помощите, споменати в обжалваното решение.
Приемайки, че обжалваните мерки по съединени дела T-30/01—T-32/01 и T-86/02—T-88/02 не са аналогични на обжалваната данъчна мярка по причини на данъчна техника и на обхват на облекчението, ПС е изопачил границите на правния спор между страните, не е спазил принципа на състезателност и освен това е допуснал явно нарушение на определена съдебна практика относно мотивирането.
ПС е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че поведението на Комисията към данъчното освобождаване от 1993 г., както и към данъчното облекчение по Закон 22/1993, не съставлява изключително обстоятелство, което е могло да обоснове какъвто и да е вид оправдано правно очакване за редовността на обжалваната данъчна мярка, което би възпрепятствало възстановяването на помощите по силата на член 14, параграф 1 от Регламент 659/1999 поради това, че противоречи на принципа на защита на оправданите правни очаквания.
2.
Грешка при прилагане на правото поради това, че ПС не е спазил процесуалните норми в областта на събирането на доказателствата и е решил да не допусне поисканото от жалбоподателя доказателство за представяне на определени документи на Комисията, което в светлината на използваните от ПС за отхвърляне на претенцията на жалбоподателя аргументи се явява съществено за защитата на неговите интереси. Нарушение на правото на справедлив процес, на принципа на равните процесуални възможности и на правото на защита.
Като не е събрал поисканото доказателство, ПС е нарушил основното право на справедлив процес, което служи на жалбоподателя, тъй като е отказал събирането на доказателство, което се явява съществено за него, нарушавайки по този начин неговото право на защита, като се има предвид, че неговата претенция е отхвърлена с аргумента, че не е доказал именно това, което е искал да докаже с несъбраното доказателство: ако не изричното окончателно становище на Комисията за отхвърляне на оплакването от 1994 г. срещу мярка, която е по същество идентична на приетата през 1993 г., поне поведението на Комисията би съставлявало изключително обстоятелство, доколкото подобно поведение би породило оправданото правно очакване за редовността на данъчните мерки от 1993 г., което е довело до приемането на обжалваната данъчна мярка през 1996 г.
(1) На Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (ОВ L 83, стp. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41).
(2) На Комисията от 10 май 1993 година относно система за данъчни помощи за инвестиции в страната на баските (ОВ L 134, стp. 25).
Full & Egal Universal Law Academy