27.3.2010
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 80/7
Жалба, подадена на 3 декември 2009 г. от Thomson Sales Europe срещу Решение на Първоинстанционния съд (първи състав) от 29 септември 2009 г. по съединени дела T-225/07 и Т-364/07, Thomson Sales Europe/Комисия
(Дело C-498/09 P)
2010/C 80/13
Език на производството: френски
Страни
Жалбоподател: Thomson Sales Europe (представители: F. Goguel и F. Foucault, avocats)
Друга страна в производството: Европейска комисия
Искания на жалбоподателя
—
да се отмени решението на Общия съд от 29 септември 2009 г.,
—
да се отмени решение REM № 03/05 на Европейската комисия от 7 май 2007 г.,
—
да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
Правни основания и основни доводи
По същество жалбоподателят изтъква три правни основания в подкрепа на жалбата си.
С първото си правно основание жалбоподателят твърди, че Общият съд е нарушил правилата за компетентността по член 225 ЕО, доколкото е постановил решение по основателността на искането за отмяна на писмото на Комисията от 20 юли 2007 г., с което не се потвърждава придобиването на право да не се пристъпва към последващо събиране на несъбрани вносни мита за произведени в Тайланд цветни телевизионни приемници, въпреки че преди това е обявил това искане за недопустимо по съображението, че въпросното писмо не поражда правни последици.
С второто си правно основание жалбоподателят поддържа, че Общият съд е нарушил правото на защита и е допуснал явна грешка в правната квалификация на фактите, доколкото, от една страна, е отхвърлил искането за предоставяне на достъп на страните до всички доказателства по делото, и от друга страна, е постановил, че е налице груба небрежност от страна на Thomson предвид обстоятелството, че като опитен икономически оператор то е трябвало да поиска точна информация от Комисията относно възможността да продължи да декларира произведените в Тайланд цветни телевизори като такива с произход от Тайланд, след като е започнало да си доставя тръби с произход от Корея и Малайзия.
С третото си правно основание, което се състои от две части, Thomson твърди, че Общият съд е нарушил член 239 от Митническия кодекс (1) във връзка с възможността за възстановяване в пълен или частичен размер на заплатените вносни или износни мита или за опрощаване на определена сума от митническото задължение. Жалбоподателят изтъква, първо, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, доколкото е отхвърлил жалбата му, като разгледал единствено условието за липса на недобросъвестно поведение или небрежност, но преди това не проверил дали е изпълнено условието за наличие на особено положение.
Второ, Общият съд допуснал грешка в правната квалификация на фактите и следователно грешка при прилагане на правото, като приел, че не са изпълнени условията за опрощаване по член 239 от Митническия кодекс. Според жалбоподателя неговият случай всъщност отговарял на изискванията на тази разпоредба, тъй като конкретните обстоятелства съставлявали особено положение в смисъл, че Комисията променила практиката си във връзка с тълкуването на релевантните разпоредби, без предварително да уведоми надлежно икономическите оператори за това.
Thomson освен това поддържа, че изобщо не се е съмнявало в редовността на своите операции, тъй като било убедено, че към цялата му продукция се прилага едно-единствено антидъмпингово мито, определено на практика по общо съгласие с Комисията. Ето защо не можело да се приеме, че е допуснало небрежност.
(1) Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността (ОВ L 302, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 5, стр. 58).
Full & Egal Universal Law Academy