27.2.2010
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 51/18
Жалба, подадена на 4 декември 2009 г. от Европейската комисия срещу решението, постановено от Първоинстанционния съд на 23 септември 2009 г. по дело T-183/07, Полша/Комисия
(Дело C-504/09 P)
2010/C 51/29
Език на производството: полски
Страни
Жалбоподател: Европейска комисия (представители: E. Kružíková, E. White и K. Herrmann)
Други страни в производството: Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, Република Полша, Република Унгария, Република Литва, Словашка република
Искания на жалбоподателя
—
да се отмени решението на Първоинстанционния съд от 23 септември 2009 г., Т-183/07 в неговата цялост,
—
да се осъди Република Полша да заплати съдебните разноски.
Правни основания и основни доводи
В жалбата си жалбоподателят посочва четири правни основания. На първо място, Първоинстанционният съд превишил контролното си правомощие и допуснал процесуални нарушения, което впоследствие се отразило на интересите на Комисията, на второ място, нарушил член 9, параграф 3 от Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 година за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността и за изменение на Директива 96/61/ЕО на Съвета (1), на трето място, изтълкувал погрешно задължението за мотивиране на решенията по член 296 ДФЕС и на четвърто място, допуснал грешка при прилагането на правото, доколкото не е разгледал член 1, параграф 1, член 2, параграф 1 и член 3, параграф 1 отделно от останалите разпоредби от обжалваното решение, в резултат на което е отменил решението в неговата цялост.
В рамките на първото правно основание жалбоподателят посочва, че Първоинстанционният съд допуснал, в нарушение на член 48, параграф 2 от Процедурния правилник, искане, направено в писмената реплика, според което Комисията превишила правомощията си. Освен това Първоинстанционнен съд е превишил пределите на съдебния си контрол, определяйки кои разпоредби от общностното право съответстват на второ искане на жалбоподателя в производството пред него.
В рамките на второто правно основание жалбоподателят посочва, че Първоинстанционният съд неправилно е изтълкувал обхвата на правомощието на Комисията по член 9, параграф 3 от Директива 2003/87/ЕО, както и начинът на упражняването му. Това правно основание включа две части.
В първата част на това правно основание жалбоподателят посочва, че като твърди, че при проверката на съвместимостта на съобщените национални планове за разпределение II (наричани по-нататък НПР II) с критериите от приложение III към Директива 2003/87/ЕО, Комисията нямала правото, нито да използва данните за CO2, които са били проверени и произхождат от един и същ източник (Community Independant Transaction Log) за всички държави членки за един и същи период от време (2005 година), нито да обоснове решението си с прогнозите за развитие на БНП за 2005—2010 г., публикувани през същия период за всички държави членки, Първоинстанционният съд изтълкувал неправилно член 9, параграф 3 от Директива 2003/87/ЕО, нарушавайки принципа на равно третиране.
Във втората част на това правно основание жалбоподателят посочва, че като отрича правото на Комисията да не си служи при преценката на НПР II с използваните от дадена държава членка данни и да посочи в решението си за отхвърляне на НПР II, прието на основание член 9, параграф 3 от Директива 2003/87/ЕО, горната граница на всички квоти, които дадена държава членка може да разпредели, Първоинстанционният съд е изтълкувал погрешно член 9, параграф 3 от Директива 2003/87/ЕО, нарушавайки целта и предмета ѝ.
Предварителният контрол на НПР II по член 9, параграф 3 от Директива 2003/87/ЕО имал за цел да позволи постигането на целите ѝ, а именно намаляване на емисиите на парникови газове, подобрявайки отношението цена—ефективност и гарантирайки доброто функциониране на схемата за търговия с квоти. Доколкото правото да се приеме решение за отхвърляне на НПР II е ограничено във времето, следвало да се прецени начинът, по който Комисията упражнява контролните си правомощия по член 9, параграф 3, първо изречение от Директива 2003/87/ЕО, като се държи сметка за целта на всяка контролна процедура, а именно да се гарантира, че единствено НПР II, които съответстват на посочените в приложение III критерии, по-специално тези в т. 1—3, могат да бъдат окончателни и да служат за основа за приемането на решения от всички държави членки относно квотите, които трябва да бъдат разпределени.
В рамките на третото правно основание жалбоподателят посочва, че твърдейки, че Комисията била длъжна да обясни в рамките на обжалваното решение защо използваните в НПР II на Република Полша данни са „по-малко надеждни“ Първоинстанционният съд не взел предвид всички доводи от съображение 5 от обжалваното решение и във всеки случай е отишъл отвъд задължението за мотивиране по член 296 ДФЕС.
В рамките на четвъртото правно основание жалбоподателят посочва, че Първоинстанционният съд е допуснал грешка, прилагайки условието за самостоятелния характер на разпоредбите на обжалваното решение. В действителност той постановява, че параграфи 2—5 от член 1 и 2, които се отнасят до несъвместимостта на НПР II с критериите от приложение III към директивата, също както първият параграф от посочените членове не могат да бъдат отделени от другите разпоредби на обжалваното решение. Тази погрешна преценка на Първоинстанционния съд го води до отмяна на обжалваното решение в неговата цялост.
(1) ОВ L 275, стр. 32; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 10, стр. 78.
Full & Egal Universal Law Academy