13.3.2010
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 63/23
Жалба, подадена на 4 декември 2009 г. от Европейската комисия срещу решението, постановено от Първоинстанционния съд (седми състав) на 23 септември 2009 г. по дело T-263/07, Европейска комисия/Република Естония
(Дело C-505/09 P)
2010/C 63/38
Език на производството: естонски
Страни
Жалбоподател: Европейска комисия (представители: E. Kružíková, E. White и E. Randvere)
Други страни в производството: Република Естония, Република Литва, Словашка република, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия
Искания на жалбоподателя
—
да се отмени обжалваното съдебно решение,
—
да се осъди Република Естония да понесе съдебните разноски.
Правни основания и основни доводи
Според Комисията Решението на Първоинстанционния съд на Европейските общности (наричан по-нататък „Първоинстанционен съд“) трябва да се отмени на следните основания:
1.
Първоинстанционният съд е нарушил член 21 от Статута на Съда на Европейските общности и член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд, като е счел за допустима жалбата по отношение на член 1, точки 3 и 4, член 2, точки 3 и 4 както и член 3, параграфи 2 и 3 от Решение на Комисията от 4 май 2007 година (за националния план за разпределение на квоти за емисии на парникови газове, съобщен от Естония съгласно Директива 2003/87/ЕО (1) на Европейския парламент и на Съвета). Първоинстанционният съд неправилно обявил жалбата за допустима в нейната цялост, при положение че жалбоподателят изтъкнал основания за отмяна само във връзка с член 1, точки 1 и 2, член 2, точки 1 и 2 както и член 3, параграф 1.
2.
Първоинстанционният съд е допуснал грешка по отношение на член 9, параграфи 1 и 3 от Директивата, като при установяване на обхвата на компетентността на Комисията да упражнява контрол и на компетентността ѝ да прилага член 9, параграф 3 от Директивата неправилно изтълкувал принципа на равно третиране и целта на Директивата. Плановете за разпределяне не били класически мерки за транспониране на директива, които щели впоследствие да бъдат оценявани. Ако се приемело, че всяка държава членка привеждала своите собствени данни, без да бъдат контролирани, това щяло да породи опасност от неправилно третиране на държавите членки. Целите на Директивата можели да бъдат постигнати само, когато търсенето на сертификати надвишало тяхното предлагане. Трябвало да се провежда разлика между горната граница на общото количество на подлежащите на разпределение сертификати и общото количество на подлежащите на разпределение сертификати.
3.
Първоинстанционният съд неправилно изтълкувал обхвата на принципа на добра администрация. Изготвянето на плана за разпределение било задача на държавата членка и Комисията не била компетентна да запълва празнини в него, а да оценява съвместимостта на плана за разпределение с Директивата.
4.
Първоинстанционният съд направил неправилна правна преценка на разпоредбите на решението на Комисията, като приел, че член 1, точки 1 и 2, член 2, точки 1 и 2 както е член 3, параграф 1 не можели да се отделят от другите разпоредби на решението на Комисията и отменил цялото решение. В действителност не бил налице такава невъзможност за отделяне, тъй като от структурата и от мотивите на решението на Комисията ставало ясно, че всяка точка от член 2 била неделима от съответните точки на член 1, не обаче от другите точка на член 2. Същото се отнася за точките на член 1.
(1) Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 година за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността и за изменение на Директива 96/61/ЕО на Съвета (ОВ L 275, стр. 32; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 10, стр. 78).
Full & Egal Universal Law Academy