13.2.2010
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 37/27
Жалба, подадена на 15 декември 2009 г. от Arkema France SA срещу решението, постановено от Първоинстанционния съд (седми състав) на 30 септември 2009 г. по дело T-168/05, Arkema/Комисия
(Дело C-520/09 P)
2010/C 37/34
Език на производството: френски
Страни
Жалбоподател: Arkema France SA (представител: M. Debroux, avocat)
Друга страна в производството: Европейска комисия
Искания на жалбоподателя
—
да се отмени решението на Първоинстанционния съд от 30 септември 2009 г. по дело T-168/05,
—
да се осъди Комисията да заплати всички съдебни разноски.
Правни основания и основни доводи
Жалбоподателят излага четири правни основания в подкрепа на жалбата си.
С първото правно основание жалбоподателят твърди, че Първоинстанционният съд нарушава нормите относно отговорността на дружество майка за антиконкурентни практики на нейно дъщерно дружество. В това отношение той поддържа, че е налице противоречие в самото обжалвано решение, доколкото в това решение Първоинстанционният съд от една страна отбелязва, че презумпцията за определящото влияние на дружеството майка върху нейното дъщерно дружество е обикновена презумпция, която може да бъде оборена, ако дружеството майка и/или дъщерното дружество представят доказателства за независимостта на поведението на дъщерното дружество, а от друга страна посочва, че самата функция на дружеството майка е да осигури единно управление на дъщерните дружества в рамките на група от дружества, по-конкретно чрез осъществяването на бюджетен контрол. От това de iure следвало, че презумпцията за определящото влияние на дружеството майка върху нейните дъщерни дружества е необорима, и, с оглед на този извод на Първоинстанционния съд, било невъзможно за дъщерното дружество да докаже, че поведението му на пазара е независимо.
С второто правно основание Arkema твърди, че е налице нарушение на принципа на недопускане на дискриминация, дължащо се на необоримия характер на презумпцията за определящото влияние на дружеството майка върху нейните дъщерни дружества, тъй като поради тази презумпция участниците в даден картел се третират различно в зависимост от това дали принадлежат или не към група от дружества.
С третото правно основание жалбоподателят поддържа, че с обжалваното решение се нарушават принципът на равно третиране и правото на справедлив съдебен процес, тъй като в отговор на правното основание, изведено от съществено нарушение на процесуалните правила, а именно липса на мотиви, Първоинстанционният съд разгледал само доводите на Elf Aquitaine, дружеството майка на Arkema, но не и доводите, изложени от самото Arkema. Макар Първоинстанционният съд да не е длъжен да изложи изчерпателно всички съображения, представени от страните по спора, мотивите на обжалваното решение трябва най-малкото да дават възможност на жалбоподателя точно да се запознае със съображението на Първоинстанционния съд в това отношение.
С четвъртото и последно правно основание Arkema твърди на последно място, че е налице нарушение на принципа на пропорционалност, тъй като при определянето на основата на санкцията Комисията два пъти взема предвид неговия оборот, и че Първоинстанционният съд допуска грешка, като приема, че Комисията не е имала друг избор, за да не се отклони от предвидения в насоките метод за изчисляване. Всъщност по този начин Първоинстанционният съд придавал на насоките на Комисията безусловна обвързваща сила, каквато те нямат. Според жалбоподателя подобни насоки са близки по-скоро до правилата за поведение, указващи практиката, която трябва да се следва, отколкото до правните норми, които администрацията е длъжна да спазва при всички обстоятелства.
Full & Egal Universal Law Academy