27.2.2010
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 51/22
Жалба, подадена на 18 декември 2009 г. от Владимир Иванов срещу решението, постановено от Първоинстанционния съд (трети състав) на 30 септември 2009 г. по дело T-166/08, Иванов/Комисия
(Дело C-532/09 P)
2010/C 51/36
Език на производството: френски
Страни
Жалбоподател: Владимир Иванов (представител: F. Rollinger, avocat)
Друга страна в производството: Европейска комисия
Искания на жалбоподателя
—
да се обяви жалбата за допустима;
—
да се обяви жалбата за основателна;
—
да се отмени определението на Първоинстанционния съд от 30 септември 2009 г.;
—
да се приеме решение в съответствие с исковата молба;
—
да се осъди противниковата страна да заплати съдебните разноски по двете съдебни производства.
Правни основания и основни доводи
В подкрепа на жалбата си жалбоподателят се позовава на три правни основания.
С първото си правно основание, състоящо се от две части, той изтъква, че Първоинстанционният съд не трябвало да прилага резервата за злоупотреба с процесуални права, за да мотивира недопустимостта на неговия иск за извъндоговорна отговорност, тъй като твърде ограниченото приложно поле на тази резерва обхващало само изключителни случаи, при които с иска за обезщетение се целяло да се получи същата сума като тази, която жалбоподателят би получил при уважаване на жалба за отмяна. В дадения случай обаче подаденият от жалбоподателя иск за обезщетение бил изцяло самостоятелен иск, с който той искал да ангажира извъндоговорната отговорност на Комисията за възприетото по отношение на него поведение, а не да постигне същото финансово положение като при отмяна на решенията на Комисията.
В тази връзка жалбоподателят също счита, че Първоинстанционният съд не можел служебно да прилага резерва за злоупотреба с процесуални права, тъй като тежестта на доказване на подобна злоупотреба пада върху ответника.
С второто си правно основание жалбоподателят поддържа, че Първоинстанционният съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е поискал да се установи наличие на незаконосъобразно поведение от страна на Комисията като предварително условие за ангажирането на извъндоговорната ѝ отговорност, докато незаконосъобразността на поведението на общностните институции не било сред условията, които най-новата практика на Първоинстанционния съд взимала предвид при ангажиране на отговорността на посочените институции.
Накрая, според третото правно основание на жалбоподателя, като постановява, че жалбата за отмяна е по-подходяща от иска за обезщетение, обжалваното определение засягало признатото му от Хартата на основните права на Европейския съюз право на ефективно средство за защита.
Full & Egal Universal Law Academy