27.2.2010
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 51/26
Жалба, подадена на 23 декември 2009 г. от BCS SpA срещу решението, постановено от Първоинстанционния съд (осми състав) на 28 октомври 2009 г. по дело T-137/08, BCS SpA/Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)
(Дело C-553/09 P)
2010/C 51/42
Език на производството: английски
Страни
Жалбоподател: BCS SpA (представители: M. Franzosi, V. Jandoli, F. Santonocito, avvocati)
Друга страна в производството: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят иска съда:
—
да отмени обжалваните решения,
—
да обяви марката на Общността ‘289 за недействителна,
—
да осъди ответника да заплати съдебните разноски.
Правни основания и основни доводи
Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е опорочено от следните допуснати грешки при прилагане на правото:
I.
Първоинстанционният съд неправилно е тълкувал член 7, параграф 1, буква б) и член 7, параграф 3 от Регламента относно марката на Общността (1), посочвайки, че придобиването на отличителен характер от даден знак не зависи от неговото предишно и настоящо изключително използване (още повече, че споменатото използване не е било доказано; дори в същото решение се посочва, че в някои страни то е отречено),
II.
Първоинстанционният съд неправилно е приложил критериите, установени от общностната съдебна практика, за определяне на придобиването на отличителен характер, в нарушение на член 7, параграф 3 от Регламента относно марката на Общността.
Относно I.: липсата на изключително използване в други части на Общността се доказва от декларациите на трети страни в Дания и Ирландия. Всъщност липсата на еднозначна връзка между съчетанието от зелен и жълт цвят, от една страна, и Deere, от друга страна, е несъвместима с признаването на отличителен характер, придобит от знака в тези държави.
Относно II.: BCS оспорва приложените от Първоинстанционния съд правни критерии във връзка с доказателствата за вторично значение, тъй като те противоречат на принципите, установени в трайната практика на Съда. Всъщност продължителността на използването на марката от Deere, пазарните дялове и обемите на продажбите не могат да се разглеждат като достатъчни обстоятелства — взети поотделно — за доказването на придобито вторично значение. И по-конкретно те не могат да компенсират липсата на проучване на общественото мнение (или противоречив резултат от декларациите на трети страни), тъй като тези обстоятелства са доказателствени параметри от различно естество.
По този начин Първоинстанционният съд е допуснал грешка като не е отчел преките доказателства за липса на отличителен характер на марката на Общността ‘289 в Дания и Ирландия.
(1) Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността (ОВ L 11, стр.1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 146), заменен с Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (кодифицирана версия)
ОВ L 78, стр. 1
Full & Egal Universal Law Academy