16.5.2009
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 113/35
Жалба, подадена на 11 февруари 2009 г. — Германия/Комисия
(Дело T-59/09)
2009/C 113/73
Език на производството: немски
Страни
Жалбоподател: Федерална република Германия (представители: M. Lumma и B. Klein)
Ответник: Комисия на Европейските общности
Искания на жалбоподателя
—
Отмяна на решението на Комисията от 5 декември 2008 година (SG.E.3/RG/mbp D(2008) 10067) за предоставяне на заявилите частноправни субекти на достъп до изхождащи от германските органи документи от преписката по производство за неизпълнение на задължения от държава-членка № 2005/4569, въпреки възражението на федералното правителство съгласно член 2, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 1049/2001,
—
да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
Правни основания и основни доводи
Жалбоподателят оспорва решението на Комисията от 5 декември 2008 г., взето в противовес на възражението на федералното правителство съгласно член 2, параграф 5 от Регламент № 1049/2001 (1), да предостави на трети лица частноправни субекти достъп до изхождащи от германските органи документи от преписка по производство за неизпълнение на задължения от държава-членка.
В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква, че с оспорваното решение се нарушава член 4, параграф 5 от Регламент № 1049/2001 във връзка с принципа на лоялното сътрудничество между Общността и държавите членки съгласно член 10 ЕО.
С член 4, параграф 5 от Регламент № 1049/2001 се предоставяла възможност на държавите-членки да се противопоставят на предоставянето на разположение на изхождащи от техните органи документи, които се намират в притежание на общностни органи. Комисията нямала право лично да извършва всеобхватна проверка на основанията за отказ на достъп до документи съгласно член 4, параграфи 1—3 от Регламент № 1049/2001. Със съдебната практика по дело Швеция/Комисия и др., C-64/05 P (2), Съдът бил установил категорични критерии, съгласно които засегнатият общностен орган можел да не се съобрази с подобно възражение и да извърши сам преценка относно наличието на основания за отказа съгласно член 4, параграфи 1—3 от Регламент № 1049/2001: възражението трябвало да бъде или „напълно неоснователно“ или „без всякаква връзка“ с основанията за отказ.
От гореизложеното във връзка с принципа на лоялно сътрудничество между Общността и държавите-членки в член 10 ЕО, следвало, че по принцип преценката за наличието на основания за отказ съгласно член 4, параграфи 1—3 от Регламент № 1049/2001 принадлежала на държавата-членка. Само по изключение Комисията можела да не се съобрази с отказа да се допусне достъп, когато мотивите на държавата-членка не отговаряли в достатъчна степен на тези критерии. Това повелявало също и сравнението с член 4, параграф 4 от Регламент № 1049/2001. И при двата критерия, установени в съдебната практика, става дума за съществени процедурни изисквания, които, от гледна точка на тяхното съдържание, трябва да бъдат оформени съгласно задължението за излагане на мотиви по член 253 ЕО. Що се отнася до контрола за законосъобразност, т.е. да прецени дали отказът на достъп до документи отговаря на член 4, параграфи 1—3 от Регламент № 1049/2001, бил компетентен общностният съд, а не Комисията.
При условията на евентуалност, жалбоподателят изтъква, че дори Съдът да следвало да тълкува съдебната практика по дело C-64/05 P в смисъл, че възражение от страна на държава-членка съгласно член 4, параграф 5 от Регламент № 1049/2001 било обвързващо за общностния орган, само когато отказът бил съвместим с член 4, параграфи 1—3 от този регламент, Комисията при всички случаи била оправомощена да направи проверка дали мотивите на държавата-членка съдържа очевидни грешки. Мотивите за отказа на Германия не можели да бъдат разглеждани като такива, които съдържат очевидни грешки.
(1) Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (ОВ L 145, стр. 43; Специално издание на Български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр.76)
(2) Решение на Съда от 18 декември 2007 г. по дело Швеция/Комисия и др., C-64/05 P, Сборник 2007 г., I-113839
Full & Egal Universal Law Academy