18.4.2009
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 90/37
Жалба, подадена на 26 февруари 2009 г. — Kadi/Комисия
(Дело T-85/09)
2009/C 90/56
Език на производството: английски
Страни
Жалбоподател: Yassin Abdullah Kadi (представители: D. Anderson, QC, M. Lester, Barrister, G. Martin, Solicitor)
Ответник: Комисия на Европейските общности
Искания на жалбоподателя
—
да се отмени Регламент № 1190/2008, в частта, която се отнася до жалбоподателя,
—
да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски на жалбоподателя.
Правни основания и основни доводи
По настоящото дело жалбоподателят иска частична отмяна на Регламент (ЕО) № 1190/2008 на Комисията от 28 ноември 2008 година за изменение за сто и първи път на Регламент (ЕО) № 881/2002 на Съвета за налагане на някои специфични ограничителни мерки, насочени срещу определени физически лица и образувания, свързани с Осама бен Ладен, мрежата на Ал Кайда и талибаните (1), доколкото жалбоподателят е включен в списъка на физическите и юридическите лица, образуванията и организациите, чиито средства и икономически ресурси са замразени в съответствие с този регламент. Регламент (ЕО) № 881/2002 е отменен с решение на Съда по съединени дела C-402/05 и C-415/05, Kadi и Al Barakaat International Foundation/Съвет и Комисия (2).
Жалбоподателят се позовава на четири правни основания в подкрепа на исканията си.
Първо, жалбоподателят твърди, че спорният регламент е лишен от достатъчно правно основание, тъй като изменя Регламент № 881/2002 без съответно посочване от страна на Организацията на обединените нации, което според жалбоподателя е предварително условие за изменението на този регламент.
Второ, жалбоподателят твърди, че спорният регламент нарушава правото му на защита, правото му на изслушване, както и правото му на ефективна съдебна защита, и не отстранява установените от Съда по съединени дела C-402/05 и C-415/05 нарушения на тези права. Освен това жалбоподателят твърди, че спорният регламент не предвижда процедура за предоставяне на жалбоподателя на доказателствата, на които е основано решението за замразяване на неговите активи, нито процедура, която да му позволява да вземе съдържателно становище по тези доказателства.
Трето, жалбоподателят твърди, че Комисията в нарушение на задължението си по член 253 ЕО не е изложила императивни съображения за запазване по отношение на жалбоподателя на замразяването на активите.
Четвърто, жалбоподателят твърди, че Комисията не е преценила всички релевантни факти и обстоятелства при вземане на решението за приемане на спорния регламент и следователно е допуснала явна грешка в преценката.
Пето, жалбоподателят твърди, че спорният регламент представлява неоправдано и непропорционално ограничение на правото му на собственост, което ограничение не е обосновано с убедителни доказателства.
(1) ОВ L 322, 2008 г., стр. 25
(2) Все още непубликувано в Сборника.
Full & Egal Universal Law Academy