20.6.2009
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 141/44
Жалба, подадена на 23 март 2009 г. — Zhejiang Xinshiji Foods и Hubei Xinshiji Foods/Съвет
(Дело T-122/09)
2009/C 141/95
Език на производството: английски
Страни
Жалбоподател: Zhejiang Xinshiji Foods Co. Ltd, Hubei Xinshiji Foods Co. Ltd (представители: F. Carlin, Barrister, A. MacGregor, Solicitor, N. Niejahr и Q. Azau, lawyers)
Ответник: Съвет на Европейския съюз
Искания на жалбоподателите
—
да се отмени регламентът, доколкото налага антидъмпингово мито върху произведени и изнасяни от жалбоподателите стоки,
—
да се осъди Съветът на Европейския съюз да заплати направените от него съдебни разноски и разноските, направени от жалбоподателите във връзка с настоящото производство.
Правни основания и основни доводи
С жалбата си по реда на член 230 ЕО жалбоподателите искат отмяна на Регламент (ЕО) № 1355/2008 на Съвета от 18 декември 2008 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито и окончателно събиране на временното мито, наложено върху вноса на някои приготвени или консервирани цитрусови плодове (по-специално мандарини и т.н.) с произход от Китайската народна република (1) (наричан по-нататък „окончателния регламент“), доколкото се отнася до жалбоподателите.
Жалбоподателите твърдят, че окончателният регламент трябва да бъде отменен, доколкото се отнася до тях, тъй като с него е нарушено правото им на защита, не е изпълнено задължението за мотивиране и е нарушен принципът на добра администрация.
Жалбоподателите твърдят, че правото им на защита е нарушено:
(i)
тъй като не са разгласени своевременно основни факти, както се изисква в член 20, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 384/96 на Съвета (2), и не са предоставени достатъчно разяснения във връзка с противоречивите данни за обема на продажбите на производството на Общността, като в резултат от това жалбоподателите не са могли ефективно да изразят становището си или да защитят интересите си по подходящ начин.
(ii)
в контекста на определяне на вредите, тъй като Комисията:
а)
не отговаря своевременно на въпросите на жалбоподателите във връзка с противоречията в данните относно обема на продажбите на производството на Общността, за да могат жалбоподателите да изразят становище преди Съветът да приеме окончателния регламент;
б)
не предоставя на жалбоподателите поисканите разяснения във връзка с отказа надлежно да се отчете значението на цените на суровините;
в)
не пояснява по какъв начин е изчислила 2 %-то увеличение на разходите за внос и на маржа на вносителя, и
(iii)
тъй като поради явна грешка в преценката не е взела предвид при определяне на вредите съществените противоречия в данните относно продажбите на производството на Общността.
Жалбоподателите твърдят, че с окончателния регламент се нарушава и член 253 ЕО, като не са изложени мотивите за приемането му, що се отнася до съществено фактическо обстоятелство, по-конкретно 2 %-то увеличение на разходите за внос и на маржа на вносителя, което е релевантно за направените в окончателния регламент изводи, довели до налагането на приложимото за жалбоподателите окончателно антидъмпингово мито.
На последно място жалбоподателите поддържат, че с оглед на изявленията, които са направени от тях в хода на производството и които указват, че в редица случаи Комисията не е посочила надлежно фактите, въз основа на които е предложила да се приемат окончателни антидъмпингови мерки, както и не е спазила надлежно правото на защита на жалбоподателите, Съветът е нарушил принципа на добра администрация, като е приел окончателния регламент в съответствие с предложението на Комисията.
(1) ОВ L 350, 2008 г., стр. 35.
(2) Регламент (ЕО) № 384/96 на Съвета от 22 декември 1995 година за защита срещу дъмпингов внос на стоки от страни, които не са членки на Европейската общност (ОВ L 56, 1996 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 12, стр. 223).
Full & Egal Universal Law Academy