20.6.2009
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 141/51
Жалба, подадена на 9 април 2009 г. — Parker ITR и Parker-Hannifin/Комисия
(Дело T-146/09)
2009/C 141/106
Език на производството: английски
Страни
Жалбоподатели: Parker ITR Srl (Veniano, Италия) и Parker-Hannifin Corp. (Mayfield Heights, Съединени американски щати) (представители: B. Amory, F. Marchini Càmia и F. Amato, lawyers)
Ответник: Комисия на Европейските общности
Искания на жалбоподателите
—
да се отмени решението, доколкото в него се постановява, че Parker ITR носи отговорност от 1 април 1986 г. до 9 юни 2006 г., а Parker Hannifin — от 31 януари 2002 г. до 9 юни 2006 г.,
—
да се намали значително размерът на наложената на жалбоподателите глоба,
—
да се осъди Комисия да заплати съдебните разноски.
Правни основания и основни доводи
Жалбоподателите искат отмяна на Решение C(2009) 428 окончателен на Комисията от 28 януари 2009 г. относно процедура по прилагане на член 81 ЕО и на член 53 ЕИП, постановено по преписка COMP/39406 — морски тръбопроводи, доколкото в него се постановява, че те носят отговорност за участие в едно единствено и продължено нарушение в сектора на морските тръбопроводи в ЕИП, състоящо се в разпределяне на поръчки, определяне на цени, квоти и условия за продажба, както и подялба на географски пазари и обмен на чувствителна информация относно цени, обеми на продажби и обществени поръчки. Освен това те искат намаляване на размера на наложената им глоба.
Жалбоподателите излагат четири правни основания в подкрепа на жалбата си.
Във връзка с първите три правни основания, отнасящи се до вменяването на отговорност, жалбоподателите изтъкват следното:
Първо, според тях като се приема, че Parker OTR носи отговорност за нарушението, извършено преди 1 януари 2002 г. от правни образувания, които продължават да съществуват, осъществяват икономическа дейност и принадлежат към различно предприятие, с оспорваното решение се нарушава принципът на лична отговорност, превишават се правомощията, за да се заобиколят правилата относно погасителната давност, и се нарушават принципът на недопускане на дискриминация и задължението за мотивиране.
Второ, жалбоподателите твърдят, че с оспорваното решение се нарушава принципът на лична отговорност, като се приема, че те носят отговорност за неправомерното поведение на служител на Parker ITR, въпреки че: (i) служителят участва в дейността на картела за своя сметка; (ii) за да получи незаконна облага служителят управлява отдел „Oil & Gas Business“ на Parker ITR независимо от жалбоподателите; (iii) Parker ITR понася вреди в резултат от неправомерното поведение на служителя.
Трето, те поддържат, че с оспорваното решение неправилно се приема, че Parker Hannifin носи отговорност за периода между 31 януари 2002 г. и 9 юни 2006 г., тъй като жалбоподателите напълно опровергават твърдението, че Parker Hannifin упражнява решаващото влияние върху свързаните с морските тръбопроводи за нефт и газ дейности на изцяло притежаваното от него дъщерно дружество Parker ITR, а доводите и документите, посочени в решението, по никакъв начин не оборват това опровержение, нито пък представляват доказателство за решаващото влияние на Hannifin върху Parker ITR през този период.
Във връзка с останалите шест правни основания, отнасящи се до размера на глобата, жалбоподателите изтъкват следното:
Четвърто, те поддържат, че в оспорваното решение се допуска явна грешка, тъй като нарушението от 1 април 1986 г. до 13 май 1997 г. и нарушението от 11 юни 1999 г. до 2 май 2007 г. се приемат за едно единствено и продължено нарушение, и съответно за повторно нарушение по смисъла на член 25, параграф 2, второ изречение от Регламент 1/2003 (1). Ето защо според жалбоподателите правото на Комисията да наложи глоба за нарушението от 1 април 1986 г. до 13 май 1997 г. е погасено по давност.
Пето, жалбоподателите твърдят, че в решението неправилно се приема, че Parker ITR ръководи картела от 11 юни 1999 г. до 30 септември 2001 г.
Шесто, те поддържат, че с оспорваното решение се нарушават принципът на лична отговорност и задължението за мотивиране по отношение на увеличаването на глобата, наложена на Parker Hannifin поради приетата за ръководна роля на Parker ITR.
Седмо, жалбоподателите твърдят, че с решението се нарушава принципът на защита на оправданите правни очаквания, тъй като при изчисляването на „съвкупните продажби в ЕИО“ по смисъла на параграф 18 от Насоките на Комисията относно определянето на глобите (2), се вземат предвид продажбите на стоки, фактурирани на дружества, които са установени в ЕИП, но не и доставени в ЕИП.
Осмо, те поддържат, че доколкото при изчисляването на тавана от 10 % за частта от глобата, за която единствено Parker ITR отговаря, се взема предвид консолидираният оборот на Parker Hannifin, в оспорваното решение неправилно се тълкува член 23 от Регламент 1/2003 и се нарушават принципът на лична отговорност и задължението за мотивиране.
Девето, те поддържат, че решението нарушава принципа на защита на оправданите правни очаквания и задължението за мотивиране, тъй като с него се отказва, въпреки съдействието на жалбоподателите, да се намали размерът на наложената им глоба.
(1) Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора (ОВ L 1, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167)
(2) Насоки относно метода за определяне на глобите, налагани по силата на член 23, параграф 2, буква а) от Регламент № 1/2003 (ОВ С 210, 2006 г., стр. 2; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 4, стр. 264)
Full & Egal Universal Law Academy